Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], зона Г., представлявано от С. П. Ж., чрез адв. Г. Г, против Решение № 1355/04.07.2016г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 2739 по описа за 2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-16002415000026-091-001/01.07.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 750/25.09.2015 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. П. при ЦУ на НАП, в частта, с която на основание чл.111 ал.1 и ал.3 от ЗДДС във връзка с чл.27 ал.3 от ЗДДС на дружеството са установени задължения за ДДС в размер на 26 509.89 лв. и лихви 3 696.74 лв., както и задължения за допълнително установени лихви за невнесен в срок корпоративен данък за 2013 г. по ГДД и лихви при превишение на годишния корпоративен данък над определените авансови вноски за 2013 г. общо в размер на 75.18 лв.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при нарушаване на материалния закон - съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, твърди се също, че съдът не е съобразил с даденото от СЕС задължително тълкуване, че данъчната основа при дерегистрацията е остатъчната стойност на активите, т. е. тяхната балансова стойност - покупната стойност, намалена с начислените амортизации. По отношение на частта, касаеща ЗКПО намира решението за немотивирано. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора.

Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. П. при ЦУ на НАП изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище...