Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Я. Г. Г. и Г. Н. Г., и двамата от [населено място] чрез процесуалния им представител адв. Г. Г. срещу решение № 340 от 18.01.2016 г., постановено по адм. дело № 5331 от 2015 г. по описа на Административен съд - София град. Касаторите твърдят неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Необосновано съдът бил приел, че касаторите, въпреки че притежават валидни документи за съсобственост в отчуждения имот и въпреки, че били издирени при започване на самото отчуждително производство, правилно са били вписани в отчуждителната заповед като неизвестни собственици. Неправилно съдът бил кредитирал невалидно доказателство за установяване датата на превеждане на обезщетението по сметка на Столична община - писмо изх. № 466-00-246/26.05.2010г., вместо да изиска валидни доказателства от посочената в него банка дали и кога тези пари са преведени по сметка на СО. По горните съображения касационните жалбоподатели молят съдебното решение да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ с цел събиране на допълнителни доказателства за разкриване на обективната истина по спора.

Редовно призовани за съдебно заседание, касационните жалбоподатели не се явяват. За двамата се явява адв. Г. Г., която поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решения по съображения, подробно развити в жалбата. Представя писмени доказателства.

Ответникът по касационната жалба, кметът на Столична община, редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмен отговор на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното решение АССГ в производство по чл. 145 и сл. от АПК е отхвърлил жалбата на Я. Г. Г. и Г. Н. Г. срещу изричен отказ, обективиран в писмо изх. №1124-00-247/72/ от 19.12.2014 г. на кмета на Столична община да отмени на основание чл.31, ал.1 и ал.4 от ЗОС отчуждаването на реална част от ПИ [номер], кв.[номер], м.“З. [номер]“, [населено място], ведно с построената в тази част двуетажна жилищна сграда, извършено с влязла в сила Заповед № РД-40-140/17.11.2008г.

За да стигне до този правен резултат, АССГ е приел от фактическа и правна страна следното: Към настоящия момент реална част от имот пл.№ [номер],кв.[номер], м. „З. [номер]“, С., в размер на тази част: 145 кв. м., ведно с построената в тази част от имота двуетажна жилищна сграда с РЗП 170 кв. м., е собственост на Столична община, за което е съставен и АПОС № 1223 от 03.06.2010 г. По отношение същия имот е отпочната, проведена и приключила с издаването на Заповед № РД-40-140/17.11.2008 г. на кмета на СО процедура по принудително отчуждаване по реда на глава ІІІ от ЗОС (ЗАКОН ЗЗД ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) на имоти - частна собственост, попадащи в реализацията на обект „Реконструкция на [улица], като процесният имот е отреден за улица - публична общинска собственост по силата на влезлия в сила ПУП. В цитираната по-горе заповед за отчуждаване са посочени собствениците на имота и притежаваните от тях идеалните части и/или самостоятелните обекти на собственост в имота и сградата, като, наред с известните лица, посочени с три имена, адрес и представени документи за собственост, в същата заповед са посочени и двама неизвестни собственика на подробно индивидуализирани части от имота, за отчуждаването на които са посочени и дължимите парични обезщетения - съответно : 86 054,50 лв и 59 756.50 лв.

Заповед № РД-40-140/17.11.2008 г. на кмета на СО е била съобщена по предвидения в закона ред чрез два ежедневника, местен вестник, на интернет страницата на СО, лично – на обозначилите се собственици и по реда на чл.60, ал.3 от АПК. В сроковете за обжалването й са предявени три жалби с атакуване както на самото отчуждаване, така и на размера на дължимото обезщетение, по повод които е образувано адм. д. № 87/2009г. по описа на АССГ, приключило с влязло в сила на 13.07.2009г. съдебно решение, с което жалбите срещу заповедта са отхвърлени като неоснователни.

АССГ е приел, че, видно от представените от жалбоподателите документи за собственост, както и от разменената между същите и Столична община интензивна кореспонденция в периода 2013- 2014 г., не е налице спор относно обстоятелството, че именно жалбоподателите са неизвестните собственици, описани в заповедта за отчуждаване. С молба вх. № СО-94-Я-41/6/13.02.2014 г. жалбоподателите са поискали отмяна на влязлата / и според тях / в сила заповед за отчуждаване на процесния имот от 17.11.2008г.По повод същата молба е постановен и обжалвания отказ за отмяна на отчуждаването, обективиран в писмо изх. №1124-00-247/72/ от 19.12.2014 г. на кмета на Столична община.

АССГ е приел, че отказът на кмета на СО е постановен от компетентен при условията на заместване орган, при спазване на изискванията за писмена форма и реквизити на административния акт по смисъла на чл. 59 от АПК. При издаването му според съда не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, спазени са и изискванията на материалния закон. Обосновано според АССГ административният орган е отказал отмяна на отчуждаването, тъй като не е налице една от задължителните материалноправни предпоставки за отмяна на отчуждаването по чл. 31, ал. 1 от ЗОС – както към датата на подаване на молбата за отмяна на отчуждаването, така и към датата на постановяване на обжалвания административен акт, не е изтекъл предвидения в закона 5- годишен срок от влизане в сила на заповедта за отчуждаване, след изтичането на който може да се упражнят правата по чл.31, ал.1 от ЗОС. АССГ е приел за неправилно позоваването от страна на жалбоподателите на датата на изготвяне на сметка/л.127/- 05.03.2009г. като дата на влизане в сила на заповедта за отчуждаване предвид разпоредбата на чл.29, ал.5 от ЗОС, в действала към този момент редакция. Вместо това, АССГ е кредитирал информацията, съдържаща се в приетото и неоспорено от страните писмо изх. № 466-00-246/26.05.2010г / л.249/ и е заключил, че датата на влизане на отчуждителната заповед в сила е посочената в това писмо дата - по отношение жалбоподателите - най-рано 17.03.2010 г. Съдът е заключил, че липсата на елемент от фактическия състав на чл.31, ал.1 от ЗОС / в случая -неизтичането на 5-годишния срок от влизане в сила на отчуждителната заповед за обект от първостепенно значение, каквато на основание §1, т.6 от ДР на ЗОС съставлява разширението на ул.“О./ обуславя законосъобразност на обжалвания отказ, без да е необходимо да се изследва другата материалноправна предпоставка – дали строителството на същата улица е започнало или не .

Съдебното решение е правилно, макар и по частично различни от развитите от първоинстанционния съд съображения :

Застъпените в касационната жалба доводи, свързани с процесуални нарушения на процедурата по издаване на отчуждителната заповед, са преклудирани и изцяло неотносими към настоящото съдебно производство, тъй като самите касатори не оспорват факта, че отчуждителната заповед от 2008г. е влязла в сила, поради което са поискали и отмяната й по реда на чл.31, ал.1 от ЗОС.

Неоснователни са и оплакванията на касаторите за това, че остава неизяснен по делото фактът на коя дата дължимите парични обезщетения са преведени по сметка на Столична община / по отношение посочените като неизвестни собственици на процесния имот./ Представеното по делото на стр.249 от делото писмо изх. № 466-00-246/26.05.2010г., прието от съда като удостоверяващо датата на постъпване на дължимите суми по сметка на т. нар.”неизвестни собственици” по отчуждителната заповед, установява тази дата с достатъчна степен на категоричност, доколкото същото съдържа датата на превода по сметка на СО в Общинска банка - клон В. по смисъла на чл.29, ал.3 от ЗОС в относимата й редакция и този документ не е бил оспорен от жалбоподателите своевременно по смисъла на чл.193 от ГПК.

Касационната жалба е неоснователна на друго, изначално съществувало още към датата на предявяване на искането за отмяна на отчуждаването материалноправно основание.

Спорният по делото въпрос, който обуславя материалната законосъобразност на отказа, е свързан с преценката за наличието на уредените от чл. 31, ал. 1 от ЗОС предпоставки за отмяна на отчуждаването. Според цитираната разпоредба, искането за отмяна на отчуждаването може да бъде направено от бившия собственик на имота. Граматическото и логическото тълкуване на употребените понятия "имот" и "собственик" води до извода за обвързване на отмяната на отчуждаването от направено искане от всички собственици на имота (в хипотезата на съсобственост) по отношение на целия имот. В процесния случай, от данните по делото се установява, че отчужденият имот е бил съсобствен на жалбоподателите и на други лица, посочени във влязлата в сила заповед за отчуждаване – Е. Г. К.,П. Г. К., В. И. М., Е. И. М. и В. К. Л.. Молбата за отмяна на отчуждаването е подадена единствено от жалбоподателите Я. и Г. Г. и само за определена част от него, а не съвместно от всички съсобственици, респ. техни наследници, в патримониума на които е възникнало право на отмяна за целия отчужден имот. В контекста на установеното от чл. 31, ал. 1 от ЗОС правило, частичната отмяна на отчуждаването е недопустима, тъй като е недопустимо връщането на част от полученото, от което следва и неоснователността на оспорването срещу атакувания пред АССГ отказ, съдържащ се в писмо изх. № 1124-00-247/72/19.12.2014 на кмета на СО. / в този смисъл е утвърдената съдебна практика – решения на ВАС по адм. д. №№507/2003г; адм. д. № 3257/2008г.;адм. д. № 9087/2007г.;адм. д. № 13642/2009г./

По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 340 от 18.01.2016 г., постановено по адм. дело № 5331 от 2015 г. по описа на Административен съд - София град и Решението е окончателно.