Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Л., чрез процесуалния му представител гл. юрк. Р. Д. Р, срещу Решение № 173 от 08.12.2015 г., постановено по адм. дело № 252/2015 г. от Административен съд Сливен с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Иска се неговата отмяна.

Ответната страна – П. П. М. не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд Сливен е уважил исковата молба на П. П. М. за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 200 (двеста) лева представляващи разноски за адвокатска защита от незаконосъобразно Наказателно постановление № 2045 от 30.08.2010 г. от Началник на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Ловеч, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.01.2011 г. до окончателното и изплащане, и е осъдил Областна дирекция на МВР гр. Л. да му заплати сумата 310 (триста и десет) лева разноски по делото.

За да постанови този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 14.08.2010 г. М. управлявал по път I - 4 лек автомобил „О. К" с рег. [рег. номер на МПС] в посока В. - С.. Около 11.20 часа при километър 34+500, М. загубил контрол над автомобила и настъпило ПТП, като лекия автомобил се е блъснал в насрещно движещ се автомобил „М. В" с рег. [рег. номер на МПС], При реализирането на ПТП са настъпили материални щети и контузни рани на пътници, което са явява нарушение по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП. Пристигналият на място служител на ОД на МВР Ловеч - младши автоконтрольор Д. К. Д., в присъствието на свидетеля Р. Х. М., съставил Акт за установяване на административно нарушение № 2045/14.08.2010 г. против М..

Въз основа на съставения АУАН, началника на сектор ПП към ОД на МВР Ловеч е издал Наказателно постановление № 2045/2010 от 30.08.2010 г. против ищеца, като за нарушението на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179 ал. 2 предл. 1 -во от ЗДвП му наложил административно наказание глоба в размер на 100 лева, както и са му отнети 4 контролни точки.

Наказателно постановление № 204 от 30.08.2010 г. на Началника на ПП при ОД на МВР Ловеч е обжалвано от М. и във връзка с тази жалба в РС Ловеч е образувано НАХД 1554/2010 г. по описа на Районен съд Ловеч. Делото е разгледано и с Решение № 1020 от 10.12.2010 г., съда е отменил НП № 2045/2010 г. от 30.08.2010 г., поради това че е съставено в противоречие с чл. 33, ал. 1 от ЗАНН. Решението на Районен съд Ловеч като необжалвано е влязло в сила на 21.01.2011 г.

Съдът е установил, че в производството пред РС, М. е заплатил за адвокатска защита сумата от 200 (двеста) лева, съгласно представен по НАХД 1554/2010 г. по описа на Районен съд Ловеч договор за правна защита и съдействие.

Въз основа на тази фактическа установеност, решаващият съд е приел от правна страна, че от доказателствата по делото се установява наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната страна – Областна дирекция на МВР гр. Л., като е налице незаконосъобразен акт - Наказателно постановление № 2045 от 30.08.2010 г. на Началника на ПП при ОД на МВР Ловеч, което е отменен с влязло в законна сила Решение № 1020 от 10.12.2010 г. по НАХД 1554/2010 г. по описа на РС Ловеч. В тази връзка съдът е направил извод, че незаконосъобразният акт е издаден от орган на ответника Областна дирекция на МВР гр. Л., която е юридическо лице съгласно чл. 37, ал. 2 от Закон за Министерство на вътрешните работи и следователно е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск, съгласно чл. 205 от АПК.

Решаващият съд е счел, че независимо че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Според съдът неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, която представлява изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна проява на държавната власт. Първостепенният съд е направил извод, че административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В подкрепа на своя извод съдът е посочил, че обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност. В тази връзка решаващият съд е приел, че адвокатското възнаграждението, което ищеца е заплатил в производството по обжалване на незаконосъобразното Наказателното постановление издадено от орган на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Л. се явява причинена вреда за М. поради издадения незаконосъобразен акт. В този смисъл, решаващия съд е приел, че от извършването на незаконосъобразни действия по издаването на незаконосъобразния акт - процесното наказателно постановление, отменено по съответния ред с влязло в сила решение, М. е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването на наказателното постановление. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция. При разглеждане на съдебния спор, съдът не е допуснал посочените касационни нарушения.

1. Неоснователно е възражението на касатора, че в случая понятието „разноски“ и понятието „вреда“ не са еднозначни. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон – ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на комулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Дейността по административно наказване по естеството си е дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност.

За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а властнически акт с наказателно-правни последици. Определяща е дейността на органа - негов издател. Актът – наказателното постановление - се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. А определяща за квалифициране на иска, като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е основният характер на дейността на органа, който го е издал. В този смисъл не е от значение факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и не е отменен по реда на АПК. Определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че акта се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е резултат от санкционираща административна дейност.

2. Вярно е, че законодателят не предвижда ред за присъждане на „разноски“ в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред, от една страна. От друга след като едно от условията на АПК за образуване на производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по административен и/или съдебен ред и след като в тези производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт (в настоящия случай наказателно постановление) и е непосредствена последица от него.

3. На следващо място е неоснователен доводът на касатора за отсъствие на причинно-следствена връзка между отменения, като незаконосъобразен акт на ответника и направените във връзка с оспорването разходи, претендирани от ищеца като имуществена вреда. Налице е пряка причинна връзка, тъй като разходите по оспорването на наказателното постановление пред горестоящия административен орган или пред съда са направени именно във връзка с проверката за законосъобразност на издадения акт. Непосредствени са тези вреди, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на деликвента и вредите.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му ще следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 173 от 08.12.2015 г., постановено по адм. дело № 252/2015 г. от Административен съд Сливен. Решението е окончателно.