Делото е във фаза на втора касация.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано по касационна жалба на Ж. Ц. Д. от [населено място], подадена чрез адв.. Д срещу решение № 2226 от 28.10.2015 г. по адм. дело № 2147/2015 г. по описа на Административния съд - Варна, в частта, с която отхвърлена жалбата му и е потвърден ревизионен акт (РА) № 031303182 от 15.10.2013 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Добрич, потвърден с решение № 840 от 16.01.2014 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – гр. В. при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице са определени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 26 255.79 лв. и лихви в размер на 16 279. 61 лв.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение, в обжалваната част е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за недоказани приходи на заема от лицата М. и А. Д.. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което РА и в тази част да бъде отменен. Претендира разноски по делото за двете инстанции.

Ответникът – Директорът на Дирекция „ОДОП” – гр. В. при ЦУ на НАП, чрез юрк.. Е взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото – частично основателна, поради следното:

С решение № 8151 от 02.07.2015 г.,...