Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи против решение № 7065 от 17.11.2015 г., постановено по адм. д. № 2186/2014 г. по описа на Административен съд София – град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост– отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Ответникът – Р. С. С., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд София - град отменя заповед № з-12677/04.10.2012 г. на директора на СДВР, с която на Р. С. С. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”.

За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения, но същата е постановено в противоречие с материалноправните норми на закона. По тези съображения съдът прави извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт.

Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано.

Законосъобразен и в съответствие със събраните по делото доказателства е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон. В дисциплинарното производство не са събрани доказателства, установяващи служителят да извършва нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР отм. вр. чл. 230, ал. 2,...