Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище [населено място], против решение № 420 от 05.10.2016 г. по адм. дело № 301/2016 г. по описа на Административен съд - Плевен. Със същото е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № ПВ2-00216/21.03.2016 г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ с център Плевен, с което е отказано на дружеството [фирма] изменение на Разрешително № 11140027/21.01.2008 г., изм. с решение № 245/11.05.2010 г., изм. с решение № 939/22.11.2012 г. за водовземане от повърхностен воден обект – река К., с цел производство на електроенергия посредством [фирма].

Направени са оплаквания за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на правните изводи - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът противно на фактите по делото е приел, че чл. 73-76 от ЗВод (ЗАКОН ЗЗД ВОДИТЕ) (ЗВ) са неотносими като материално право, респ. е изследвал приложението на чл. 78 от ЗВ, относим към продължаването на срок на разрешителното за водовземане. Поддържа се, че съдът не е отчел разликата между продължаване на срок на разрешителното и изменение на разрешително, каквото е искането на дружеството. Поддържа се, че броя на измененията на разрешителното не може да бъде основание за отказ, както и че съдът не е отчел, че промените в ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА) обуславят забавянето в строителството на съоръженията.

Ответникът - Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ - Плевен, чрез юрисконсулт Христова, с възражение по касационната жалба взема становище за нейната неоснователност. Поддържат се доводи, че решението на съда е правилно, като постановено с фактите и приложимия закон.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Според прокурора, обоснован е изводът на първоинстанционният съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставената му от закона компетентност и при спазване на административнопроизводствените правила и правилното приложение на материалният закон. Прави се извод, че след като дружеството не е започнало строителството на [фирма] и съответно не е реализирало водовземането в регламентираните срокове по действащото разрешително, както и като не е предприело никакви действия по проектиране и започване на строителството от последното изменение на разрешителното с решение № 939/22.11.2012 г., съдът правилно е потвърдил изводите на административният орган, че е налице неизпълнение на условията по издаденото разрешително относно: срока за завършване на строителството за [фирма] - 31.12.2015 г. и срока за реализирането на водовземането - 31.01.2016 г.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното :

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Производството по делото пред Административен съд - Плевен се е развило по жалбата на [фирма], със седалище [населено място], срещу решение № ПВ2-00216/21.03.2016 г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ с център Плевен, за отказ за изменение в раздели „Срок за завършване на строителството“ и „Други изисквания, съобразени със спецификата на водовземането – реализиране на водовземането“ на Разрешително № 11140027/21.01.2008 г., изм. с решение № 245/11.05.2010 г., изм. с решение № 939/22.11.2012 г. за водовземане от повърхностен воден обект – река К., с цел производство на електроенергия посредством [фирма]. Постановявайки обжалвания административен акт, административният орган е приел, че искането за изменение на разрешителното не следва да бъде удовлетворено, тъй като е налице нереализирано водовземане и неизградени съоръжения на [фирма], които са основните условия към издаденото разрешително, както и поради непредприемане на действия по започване на строителството от последното изменение на разрешителното с решение № 939/22.11.2012 г., в частта за срока за завършване на строителството и реализиране на водовземането. Непредприемането на действия по строителството е прието като нарушаване (неизпълнение) условията на разрешителното.

Тези правни изводи са изведени въз основа на констатацията, че: не са представени документи, удостоверяващи предприети действия за реализация на инвестиционното намерение от предходното изменение на разрешителното от 22.11.2012 г.; представени са документи, относими към издаването на решение № 939/22.11.2012 г. или са относими за период пред 22.11.2012 г.; съгласно становище от 17.01.2016 г. на [фирма] се потвърждавало, че строителството на [фирма] не е започнало.

С обжалваното решение административният съд е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, при липса на съществени нарушения на производствените правила и правилно приложение на закона. Изведен е извод, че законосъобразно е отказано изменението на процесното разрешително за водовземане, в раздели „Срок за завършване на строителството“ и „Други изисквания, съобразени със спецификата на водовземането – реализиране на водовземането“. Съдът е приел, че директорът на Б. Д „Дунавски район“ е материално и териториално компетентния орган, съгласно чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗВ, който може да измени или да откаже изменение на издадено разрешително за водоползване по реда на чл. 72 от ЗВ за водни обекти, попадащи във водосбора на р. Дунав, какъвто е и настоящия случай. Приел е, че приложим закон е чл. 72, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 2 от ЗВ, според който изменение на разрешително може да се извърши по молба на лицето, в полза на което е предоставено, а при разглеждането на молбата, органът проверява и изпълнението на условията на издаденото разрешително. В тази връзка, съдът е приел, че административното решение съдържа фактическите основания, съответстващи на приложението на чл. 72 от ЗВ, а доколкото те съвпадат с изискванията на сочения в акта чл. 78, ал. 2, т. 3 от ЗВ, който визира предпоставките за продължаване срока на разрешителното, а именно да са изпълнени условията на издаденото разрешително, съдът е приел, че неправилното посочване на правното основание за постановяване на отказа не е съществен порок на решението. Изрично е посочено в мотивите на съда, че чл. 73 – чл. 76 от ЗВ, не са относими към конкретния случай.

В заключение съдът е приел, че искането за изменение на разрешителното правилно е прието от административния орган за неоснователно, тъй като по делото са доказани основанията, поддържани в оспорвания акт. Приел е за доказано, че дружеството не е изпълнило условията на издаденото разрешение. Според решение № 939/22.11.2012 г. за изменение на разрешително за водовземане № 11140027/21.01.2008 г., срокът за завършване на строителството е бил продължен до 31.12.2015 г., а реализирането на водовземането е следвало да започне до 31.01.2016 г. Отчетено е, че искането за изменение на разрешителното е подадено непосредствено преди да изтекат тези срокове (на 17.11.2015 г.), и че същото е мотивирано с аргументи относно наличието на работните проект, които са в процес на финализация и предаване за одобряване от община Б.. Същевременно по делото е приета за доказано, че видно от представеното писмо от [фирма], инвестиционният проект е на фаза работен проект и не е довършен в част електрическа за подобект „сграда на централата”, както и че видно и от Удостоверение № 9400-588/23.02.2016 г. на Главния архитект на община Б. след последното решение № 236/28.07.2011 г. на Общински съвет - Ботевград, с което е одобрен ПУП за имота, в който ще се изгради [фирма], дружеството не е предприело последващи действия пред общинската администрация за реализиране на инвестиционното си намерение. Съдът е приел, че инвестиционният проект, фаза работен проект не е довършен, не е внесен за одобрение в общинска администрация. За безспорно между страните и по делото, съдът е приел, че строителството на [фирма] не е започнало.

Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. То е постановено при липса на въведените от касатора касационни основания.

При разглеждане на делото административния съд не е допуснал сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила. Правните изводи, почиват на подробен анализ на събраните доказателства по делото и са в съответствие с приложимия материален закон.

Касационната инстанция намира за неоснователно възражението, че съдът противно на фактите по делото е приел, че чл. 73-76 от ЗВ са неотносими като материално право, респ. е изследвал приложението на чл. 78 от ЗВ, относим към продължаването на срок на разрешителното за водовземане. Неоснователно е възражението, че съдът не е отчел разликата между продължаване на срок на разрешителното и изменение на разрешително, каквото е искането на дружеството.

Административният съд ясно е посочил в своето решение, че административният акт съдържа фактическите основания, съответстващи на приложението на чл. 72 от ЗВ. А те съвпадат с изискванията на сочения чл. 78, ал. 2, т. 3 от ЗВ, който визира предпоставките за продължаване срока на разрешителното, а именно да са изпълнени условията на издаденото разрешително. Констатирайки този порок при изписването на числовото номериране на приложения закон от страна на органа, съдът правилно е приел, че неправилното посочване на правното основание за постановяване на отказа не е съществен порок на решението.

Този извод следва да бъде подкрепен в настоящия случай. В раздел глава ІV, раздел ІІІ от ЗВ са уредени хипотезите и реда, при който се допуска изменение на вече влезлите в сила административни актове, разрешаващи водовземане по чл. 44 от ЗВ и ползване на воден обект по чл. 46 от ЗВ.

В чл. 72 от ЗВ са уредени общо приложимите хипотези, при които законът допуска изменение на вече издадени разрешителни или по инициатива на органа по чл. 52, ал.1 от ЗВ и при условията на чл. 73 от ЗВ или по инициатива на лицето, в полза на което е предоставено разрешението.

От своя страна, в чл. 78 от ЗВ е уреден специфичен (частен) случай на изменение на влязло в сила разрешително. Тази разпоредба регламентира случаите на изменение на разрешителното в срока на неговото действие. С други думи, изменението на неговото съдържание по чл. 56, ал. 1, т. 12 от ЗВ. Във всички случаи на тълкуване, следва да се приеме, че продължаването на срока на действие на акта е форма на негово изменение.

Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗВ, изменение на разрешителното може да се извършва по молба на лицето, в полза на което е предоставено, а съгласно чл. 72, ал. 2 от ЗВ, в случаите по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗВ, органът проверява и изпълнението на условията на издаденото разрешително. От своя страна, чл. 78, ал. 2, т. 3 от ЗВ предвижда, че молба за продължаване срока на действие на разрешително предполага изследване на фактите, свързан с изпълнение условията на издаденото разрешително.

С други думи, дали по силата на чл. 72, ал.2 от ЗВ или по силата на чл. 78, ал.2, т. 3 от ЗВ, в производството по изменение на разрешително по чл. 44 или чл. 46 от ЗВ, административният орган следи за изпълнение условията на издаденото разрешително, чието изменение е въпрос на обсъждане. В тази връзка, следва да бъде подкрепен извод на първоинстанционният съд, че неправилното посочване на правното основание за постановяване на отказа не е съществен порок на решението, което е постановено при фактическо обследване относимо към общата хипотеза на чл. 72 от ЗВ. Д. [] не е било поставено в условия, нарушаващи или смущаващи правото му на защита спрямо приложения от административния орган закон.

Възражението относно материалното приложение на чл. 72, ал. 2 от ЗВ и прилагането му от страна на съда също е неоснователно. Верен е аргументът, че ЗВ не съдържа ограничения за броя на измененията относно срока за изглаждане. Това обаче не е основание за извод за неправилност на съдебното решение. Нито в административното решение, нито в съдебното решение не е обсъждан броя на измененията само по себе си като основание, отричащо правото на дружеството – молител. За целите на настоящото производство следва да се посочи, че доказването на факта, че след 22.11.2012 г. (когато е за пореден и последен път е изменено разрешителното на дружеството относно срока на строителството до 31.12.2015 г.) са предприети активни действия по започване на строителството, би било аргумент оборващ констатацията, че такива не са предприети за пореден път. Правилно съдът е приел, че бездействието по изпълнението на разрешителното в периода след 22.11.2012 г. са основание, въз основа на което законосъобразно административния орган е отказал изменените на акта.

Що се касае до възраженията относно забавянето на строителството, поради изменения в ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА) и свързаните с това неудачи при одобряването на инвестиционният проект на дружеството, то същите са напълно некореспондиращи с основанията, посочени от самото дружество в заявлението от 17.11.2015 г. Видно от заявлението за изменение на разрешителното, същото е мотивирано с „удостоверени предприети действия по документациите“, датиращи от 2011 г. В тази връзка, напълно точно административният съд е кредитирал установеното в административното решение, че към заявлението са представени документи, относими към периода преди 22.11.2012 г.

С оглед гореизложеното съдът намира, че като е приел законосъобразност на оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Разноски не се претендират от ответната страна, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила решение № 420/05.10.2016 г.,постановено по адм. дело № 301/2016 г. по описа на Административен съд - Плевен.

Решението не подлежи на обжалване.