Производството е по реда на чл.145-178 във връзка с чл.132, ал.2, т.8 АПК и във връзка с чл.58, ал.3 ИК.

Образувано е по жалба, подадена от А. А. Т. живуща в [населено място], провинция Б., ФР Германия, чрез адвокат А. Д, срещу решение № 4400-НС от 4.03.2017 г. на Централната избирателна комисия (ЦИК), с което са определени местата в държавите, в които ще се образуват избирателни секции извън страната, и броя на избирателните секции във всяко населено място при произвеждане на изборите за народни представители на 26 март 2017 г. в частта му за ФР Германия. В жалбата се навеждат доводи за допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, на материалния закон и на неговата цел. За тяхното обосноваване са направени твърдения, че в нарушение на разпоредбите на чл.16, ал.1 и чл.14, ал.2 ИК ЦИК не е включила сред местата, в които ще се открият избирателни секции градовете Аахен, Бремен, Дортмунд, Дрезден, Дюселдорф, Карлсрус, Кьолн, Лайпциг, Манхайм,Нюрнберг,Регенсбург, Фрайбург и Хановер, въпреки изпълнените изисквания на чл.16, ал.1 ИК. С невключването на изброените градове сред местата в които ще разкрият избирателни секции, а наличието само на 13 такива в 8 града, жалбоподателката твърди, че се създават предпоставки за ограничаване на активното избирателно право на живущите българи в тези градове. Твърди освен това, че при предходно провеждани избори е имало разкрита избирателна секция в [населено място], ФР Германия, за което е приложила доказателства. По изложените съображения в жалбата А. Т. моли, съда да укаже на ЦИК да разкрие избирателна секция в [населено място].

Ответната страна – ЦИК чрез процесуалния си представител Й. Г., според Решение № 9 от 23 март 2014 г. на ЦИК, оспорва жалбата. Намира я за неоснователна.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира жалбата за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл.58, ал.1 ИК, след...