Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на седми юни в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. Я. ЧЛЕНОВЕ:К. А. В. А. при секретар П. К. и с участието на прокурора Христо Ангеловизслуша докладваното от председателяС. Я. по адм. дело № 4031/2021
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на С. М., гр. София,[жк][номер], вх. [номер], ет. [номер], ап. 1 срещу Решение №531 от 02.02.2021 г. на Административен съд – София град по административно дело №8853/2020 г.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на г-н Модев срещу решение от 18.08.2020 г. на председателя на Патентното ведомство на Р. Б. с което е отказано вписване на прехвърляне на марка, регистров №101842, BAR CARTEL, комбинирана, в Държавния регистър на марките от Р. А. на С. М.. І. Становища на страните:
1. Касационният жалбоподател – С. М., счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
В нарушение на съдопроизводствените правила в обжалваното решение липсват мотиви относно доводите му за незаконосъобразност на оспорения акт поради нарушение на чл. 146, т. 3 и 5 АПК във вр. с чл. 23, ал. 3 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО).
Съдът е посочил приложимия закон единствено във връзка със становище на заинтересованата страна за приложимостта на новия Закон за марките и географските означения, като не е отчел, че не е налице твърдение за приложимост на чл. 32 ЗМГО (отм.), а единствено на чл. 23 ЗМГО. Излага подробно фактите по делото, характера на искането, с което е сезирал органа и предпоставките за неговото удовлетворяване и счита, че органът е „реагирал процесуално неправилно“. Мотивира невъзможността органът да се произнесе по гражданскоправен спор с оглед на регистърния характер на производството.
Излага подробно правомощията на органа по искането, с което е сезиран, както и способите за разваляне на договор за прехвърляне на права. Сочи, че приетото от органа и от съда вменява в задължение на искателя задължение за разваляне на договора по съдебен ред, което е в противоречие с нормативната уредба на договорите.
Неправилен счита и извода на съда относно материалната законосъобразност на оспорения акт. Сочи, че развалянето на договора, с който първоначално е била прехвърлена процесната марка, е настъпило следствие на осъществяване на фактите от чл. 87, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Излага фактите и прави анализ на начина на разваляне на договора и доказването му и сочи, че независимо от проведеното незаконосъобразно състезателно производство като изследва и по същество настъпили ли са твърдените, доказани дори с искането факти, правилният извод е за изпълнение на изискванията на чл. 87, ал. 2 ЗЗД и разваляне на договора.
Моли съда да отмени обжалваното решение поради неспазване на съдопроизводствените правила и да върне делото за ново разглеждане от друг състав, евентуално поради противоречие с материалния закон, в който случай да постанови решение по същество като отмени оспорения акт и върне преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Касаторът се представлява от адв. А. С., Софийска адвокатска колегия.
2. Ответникът по касационната жалба – председателят на Патентното ведомство на Р. Б. счита същата за неоснователна.
Счита доводите на касатора за необсъждане от съда на доводите му за незаконосъобразност на оспорения акт за неоснователни с оглед на съдържанието на обжалваното решение. Правилен счита извода на съда за наличието на спор между жалбоподателя и заинтересованата страна относно развалянето на договора по смисъла на чл. 87 ЗЗД.
За неправилен счита довода на касатора относно неяснотата на характера на административното производство – чл. 23 ЗМГО, но в случая липсва една от сочените от касатора кумулативни три предпоставки за извършване на вписването – доказателства за прехвърлянето.
Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от юрисконсулт С. Б..
3. Ответникът по касационната жалба – Р. А., счита същата за неоснователна.
Сочи, че касаторът не е лице, което разполага с правата по чл. 23, ал. 3 ЗМГО. Излага подробно фактите по делото относно развалянето на договора и предпоставките за произнасяне на органа. Мотивира позоваването си на чл. 32, ал. 2 ЗМГО.
Излага съображения относно приложимостта на отменения Закон за марките и географските означения, но въпреки това счита обжалваното решение за правилно.
Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. В. Д., Софийска адвокатска колегия.
4. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
ІІ. По допустимостта на касационната жалба:
Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
ІІІ. Фактите по делото:
От доказателствата по делото се установява, че:
1. На 06.10.2017 г. С. М. подава заявка за регистрация, вх. №1478451, на марка BAR CARTEL, комбинирана, за стоки от клас 16 и услуги от клас 41 и 43 съгласно Ницската спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки.
2. На 02.11.2017 г. между С. М., прехвърлител, и Р. А., приобретател, е сключен договор за прехвърляне на „всички права върху заявката за регистрация на марка BAR CARTEL, комбинирана, вх. №147845 от 06.10.2017 г.
Съгласно чл. 3 от договора за прехвърлените права приобретателят заплаща на прехвърлителя сумата от 190,00 лв. Съгласно т. 5 от договора прехвърлителят се задължава да не предприема сам или чрез трети лица каквито и да е действия против регистрацията на марката по т. 1 от договора, включително и да не иска нейното заличаване или отмяна, когато бъде регистрирана.
3. На 09.11.2017 г. Р. А. подава заявление за вписване прехвърляне на права относно заявката за регистрация на марка BAR CARTEL, комбинирана, вх. №147845 от 06.10.2017 г.
4. На 15.11.2017 г. е извършено вписване на прехвърленото право на заявка за регистрация на марка BAR CARTEL, комбинирана, вх. №147845 от 06.10.2017 г. на основание чл. 21 ЗМГО.
5. На 18.05.2018 г. марка BAR CARTEL, комбинирана, заявка вх. №147845 от 06.10.2017, е регистрирана – регистров №101842, с дата на заявяване 06.10.2017 г., дата на регистрация 18.05.2018 г., класове стоки и услуги – 16, 41 и 43, притежател – Р. А..
6. На 12.03.2020 г. С. М. заверява нотариална покана до Р. А. за разваляне на договора от 02.11.2017 г. на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД относно прехвърлянето на правата върху марка BAR CARTEL, комбинирана, регистров №101842, поради неизпълнение на задълженията по договора - неплащане на уговорената цена.
7. На 12.03.2020 г. С. М. подава в Патентното ведомство искане за прехвърляне на право върху марка BAR CARTEL, комбинирана, регистров №101842.
8. На 30.03.2020 г. длъжностно лице в Патентното ведомство уведомява С. М., че от притежателя на марка, BAR CARTEL, комбинирана, регистров №101842, предмет на искането за прехвърляне на права, не е дадено съгласие за разваляне на договора съгласно чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, като за искането същият ще бъде уведомен и ще му бъде предоставена възможност за възражение.
9. На 11.08.2020 г. Р. А. представя становище по искането за вписване на прехвърляне на право върху марка BAR CARTEL, комбинирана, регистров №101842.
10. На 18.08.2020 г. с решение председателят на Патентното ведомство отказва да впише прехвърляне на изключителното право върху марка, регистров №101842, BAR CARTEL, комбинирана, в Държавния регистър на марките от Р. А. на С. М..
ІV. Първоинстанционното съдебно решение:
Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган съгласно чл. 31, ал. 3 ЗМГО, в предвидената от закона форма, като съдържа необходимите реквизити и при издаването му органът не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила.
Съдът приема, че актът е и материално законосъобразен. С оглед на искането, с което органът е сезиран, и представените доказателства, съдът приема, че релевантен за преценка на основателността на искането е чл. 23 ЗМГО, а не чл. 23 ЗМГО (отм.), на който съответен е чл. 32 ЗМГО. Сочи, че чл. 23 и 32 ЗМГО регламентират различни хипотези – на прехвърляне и на прекратяване действието на марка, като в случая, с оглед на искането, с което органът е сезиран, относим е чл. 23 ЗМГО.
Определя, с оглед на чл. 23, ал. 3 ЗМГО, предпоставките за допустимост на исканото вписване за прехвърляне на права на марка и приема, че в случая не са налице доказателства за осъщественото прехвърляне. Тези доказателства са свързани с преценка на основанието по чл. 87 ЗЗД и произнасяне на гражданския съд, но те са извън компетентността на органа. При изрично заявено становище на притежателя на марката исканото прехвърляне на права не може да бъде вписано, тъй като обстоятелството е спорно.
Съдът приема, че дали са налице или не основания за извънсъдебно едностранно разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 1 и 2 ЗЗД и надлежно ли е упражнено потестативното право на разваляне не е предмет на административното производство, тъй като органът няма правомощие да преценява фактическия състав на чл. 87 ЗЗД. При наличие на висящ правен спор относно действителността на договора за прехвърляне на права върху марката, органът законосъобразно е отказал вписването.
Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения отказ и отхвърля жалбата.
Изводът на съда е правилен.
V. По съществото на спора:
Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо и правилно.
Касаторът твърди, че обжалваното решение страда от два от трите, визирани в чл. 209, т. 3 АПК порока.
1. По порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила:
Доводът на касатора в подкрепа на този порок на обжалваното съдебно решение фактически е един - липса на мотиви относно доводите му за незаконосъобразност на оспорения акт на основание чл. 146, т. 3 и 5 АПК.
За да е налице порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е основание за отмяна на обжалвано съдебно решение, е необходимо съдът да е нарушил съществена процесуална норма, такава, която обуславя правилността на решението, защото нейното спазване е гаранция за истинността на фактическите констатации на съда. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд не е изпълнил процесуалното си задължение да обсъди доводите му. Безспорно е, че съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК съдът е длъжен в мотивите си да изложи становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Безспорно е също, че съгласно чл. 12 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК съдът постановява решението си след преценка на всички доказателства по делото и доводите на страните. Съвкупният анализ на тези разпоредби сочи, че за съда безспорно е налице процесуално задължение да обсъди доводите на страните, които са от значение за правилното решаване на делото. По принцип доводи относно основанията за оспорване на административния акт са относими към предмета на спора стига, разбира се, фактическото им съдържание да е относимо към оспорения акт, а не просто да е налице позоваване на някое от основанията за оспорване.
Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд от формална страна е изложил мотиви относно основанието за оспорване по чл. 146, т. 3 АПК. Факта, че изрично не е посочил становището си по основанието по чл. 146, т. 5 АПК не значи, че обективно не е взел становище и по този въпрос. Мотивите на съда относно липсата на правомощие на органа да преценява осъществен ли е фактическият състав на чл. 87 ЗЗД, както и относно наличието на гражданскоправен спор относно процесната марка фактически са мотиви и относно спазването от органа на целта на закона, защото съгласно чл. 1 ЗМГО законът урежда условията и реда за регистрацията на марка, правата, произтичащи от нея, както и защитата на тези права по административен ред, а не урежда разрешаване на гражданскоправни спорове относно марка.
Наред с това в касационната жалба касаторът не излага конкретно необсъдени негови доводи, а излага доводи за несъгласие с мотивите на съда. Но несъгласието на касатора с мотивите на съда относно негови доводи не е процесуално нарушение, тъй като няма процесуална норма, която да задължава съда да възприема доводите на сезиралата го страна.
С оглед на горното доводът на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила е неоснователен. Доводите му, изложени в подкрепа на този твърдян порок, ще бъдат разгледани във връзка с порока противоречие на съдебното решение с материалния закон.
2. По порока противоречие с материалния закон:
Доводите на касатора в подкрепа на този порок фактически са относно: 1.) приложимия закон; 2.) характера на производство; 3.) правомощията на органа; и 4.) доказването на твърдяното прехвърляне на права.
От доказателствата по делото е безспорно, че искането за вписване на прехвърляне на правата върху процесната марка е направено на 12.03.2020 г. Законът за марките и географските означения е обнародван в Държавен вестник, бр. 98 от 13.12.2019 г., и доколкото в него няма изрична разпоредба относно влизането му в сила, с оглед на чл. 5, ал. 4 от Конституцията е в сила от 17.12.2019 г. Следователно по отношение на подаденото на 12.03.2020 г. искане приложим е новият Закон за марките и географските означения, както правилно е приел първоинстанционният съд и както правилно твърди касаторът. Що се отнася до възраженията на ответника – Р. А., свързани с различни редакции на чл. 23, ал. 3 ЗМГО – преди и след изменението на закона, обнародвано в Държавен вестник, бр. 92 от 27.10.2020 г., справка в обнародвания текст на разпоредбата не сочи промяна в съдържанието на разпоредбата.
Видно от искането, с което касаторът е сезирал на 12.03.2020 г. органа, става въпрос за искане за прехвърляне на правото върху марка, т. е. за хипотезата на чл. 23 ЗМГО. Възраженията на ответника – Р. А., за относимост на чл. 32 ЗМГО – прекратяване на действието на регистрацията, са неоснователни, тъй като волята на сезиралия органа е ясно и недвусмислено изразена и правилно възприета от органа. Факта, че извън процесната марка са налице правоотношения между Р. А. и трето лице, притежател на марка, регистров №106602, BAR CARTEL, комбинирана, е неотносим към процесното искане.
Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО правото върху марка включва правото на притежателя й: 1.) да я използва; 2.) да се разпорежда с нея и 3.) да забрани на трети лица без негово съгласие да я използват. Проявление на правото на притежателя на марка да се разпорежда с нея е правото да прехвърли правото върху марката другиму. С оглед на това очевидно прехвърлянето на правото върху марка е действие, което зависи само и единствено от притежателя на правото, т. е. на марката. Тъй като прехвърлянето е проявление на марката като обект на собственост, Законът за марките и географските означения не регламентира правните способи за прехвърляне на правото върху марка. Това, което има значение за правоотношенията, регулирани от Закона за марките и географските означения, свързани с прехвърлянето на правото върху марка, е доказването пред държавния орган на факта на прехвърляне. Това значи, че държавата, в лицето на специализирания си орган, трябва да придобие необходимата степен на увереност в осъщественото в съответствие със закона прехвърляне на права.
Следователно главната цел на производството по вписване (по издаване на административен акт постановяващ вписване) е да се установи дали заявеното за вписване и подлежащо на вписване обстоятелство наистина съществува. Но установяването не цели да разреши правен спор, а цели само да удостовери съществуването на релевантното обстоятелство, за да бъде то надлежно вписано в регистъра и по този начин оповестено на третите лица.
Тази цел на производството разкрива неговия охранителен характер и понеже се осъществява чрез административен орган то безспорно е административно – чл. 31, ал. 3 във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗМГО. Тъй като производството е административно и охранително то не може да даде защита на накърнено гражданско право, а единствено съдействие, но при правомерно упражняване на гражданските права, без да е налице посягане върху чужда правна сфера.
Отчитайки тази цел и характер на производството и в съответствие с член 22, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (Директива 2015/2436), чиито изисквания с оглед на §3 ЗМГО националният закон въвежда, в чл. 23 ЗМГО са регламентирани процедурата и изискванията за вписване на прехвърлянето на марка.
Съгласно чл. 23, ал. 3 ЗМГО прехвърлянето се вписва в Държавния регистър на марките по искане на една от страните, към което се прилагат доказателства за прехвърлянето и за платената държавна такса. Съгласно алинея 4 договор за прехвърлянето не се прилага, когато искането за вписване на прехвърлянето е подписано и от двете страни с изрично посочване на имената и качеството на лицата, които го подписват.
Следователно, както сочи и касаторът, предпоставките, при наличие на които органът дължи произнасяне, са: 1.) искане от една от страните – прехвърлител или приобретател; 2.) доказателства за прехвърлянето; и 3.) доказателства за платена държавна такса.
Спорът по делото е досежно съдържанието и доказаността на втората предпоставка.
Вярно е, както твърди касаторът, че между настоящата редакция на разпоредбата на чл. 23, ал. 3 ЗМГО и редакцията на чл. 21, ал. 3 ЗМГО (отм.), регламентираща също правоотношенията във връзка с прехвърлянето на права върху марка, е налице определено различие в изказа, тъй като в разпоредбата на отменения закон се изискват не доказателства за прехвърлянето, а документ за прехвърляне. Но тази разлика не променя характера на допустимите доказателства, защото очевидно е, че пред органа могат да се представят само писмени доказателства, т. е. документ. А документ за прехвърляне значи писмен документ, който установява по безспорен начин волята на притежателя и на приобретателя на марката за извършване на исканото прехвърляне. Тази воля може да бъде резултат на различни правни сделки и правни последици от тях, но релевантното е тя да бъде надлежно доказана и с оглед на това установима от органа. Същото е и значението на израза доказателства за прехвърлянето.
Вярно е, че националният законодател не е сметнал за необходимо да уточни степента на доказаност на прехвърлянето чрез представените доказателства така, както това е направил законодателят на Съюза в член 20, параграф 5 на Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (Регламент 2017/1001) във вр. с член 13, параграф 1, буква г) и параграф 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/626 от 5 март 2018 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета относно марката на Европейския съюз, и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1431 (Регламент за изпълнение 2018/626), но характера на охранителното производство не позволява тълкуване на израза „доказателства за прехвърляне“ в смисъл различен от посочения в разпоредбите на правото на Съюза, т. е. доказателства надлежно установяващи прехвърлянето, което значи установяващи по безспорен начин съгласието на притежателя на марката – прехвърлител, и на приобретателя, при това в смисъла на даденото в регламента за изпълнение пояснение.
Това тълкуване на израза от националния закон е обусловено от изрично посоченото в съображения 3 и 5 на Директива 2015/2436, че „съвместното съществуване и балансът на системите на марките на национално равнище и на равнището на Съюза фактически представлява крайъгълен камък в подхода на Съюза към защитата на интелектуалната собственост“, както и че „следва да бъде гарантирано отношението на взаимно допълване между системата на марките на ЕС и националните системи на марките“.
То се подкрепя и от съдържанието на алинея 4 на чл. 23 ЗМГО, съгласно което договор за прехвърлянето не се прилага, когато искането за вписване на прехвърлянето е подписано и от двете страни, което значи, че пред органа са налични достатъчно доказателства за валидно изразената воля и на двете страни по прехвърлителната сделка за вписване на исканото прехвърляне, без разбира се, това да значи, че единствено допустимият правен способ за прехвърляне е договор за прехвърлянето.
Тогава, когато от доказателствата, представени от заявителя на искането за прехвърляне на правата на марката, не може да се установи по безспорен начин съгласуваните воли на двете страни по прехвърлителната сделка органът не може да постанови вписване на прехвърлянето, защото производството от безспорно се превръща в спорно, а този спор – по наличието на валидно договорено прехвърлително действие въз основа на сочения правен способ за придобиване, не е от компетентността на административния орган.
В случая, касаторът е представил с искането за вписване договор за прехвърляне на заявката за регистрация на процесната марка и нотариална покана до приобретателят на заявката за регистрация на марката – притежател на регистрираната марка, за разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД, но не е представил никакво доказателство за надлежно получаване от притежателя на марката на нотариалната покана или някакво друго доказателство, което да установява по безспорен начин, че соченият за неизправен длъжник е надлежно уведомен за развалянето на договора и е приел правните последици от този факт.
Това прави недоказано претендираното прехвърляне на правото на марката, което значи, че органът няма правомощието да постанови исканото вписване в регистъра.
Доводите на касатора, че органът няма правомощието „да изследва по същество настъпило ли е прехвърлителното основание“ е неоснователен, защото органът, въз основа на доказателствата, представени му от искателя, трябва да провери („да изследва“) налице ли е валидно изявена воля на притежателя на марката – прехвърлител, и на приобретателя за твърдяното прехвърляне на права, но той не може да реши по същество спор между тях относно прехвърлянето.
Неоснователен е и довода на касатора относно допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила чрез превръщането на производството от безспорно и едностранно в двустранно. Вярно е, че органът е уведомил за искането притежателя на марката, но този факт не е превърнал производството в двустранно и спорно, защото органът не е решил никакъв спор между искателя и притежателя на марката, а единствено е отказал на искателя вписване на исканото обстоятелство. Уведомяването на притежателя на марката е поради непредставянето от касатора на доказателства за получаването на нотариалната покана за разваляне на договора от притежателя на марката – изрично посочено в нарочно уведомление до касатора от 30.03.2020 г., л. 54 от делото.
Наред с това, за да е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила е необходимо нарушеното да е повлияло или да е могло да повлияе върху съдържанието на административния акт, т. е. когато ако не беше допуснато – органът би могъл да стигне и до друго решение. В случая това основно изискване не е налице, защото и без да бъде уведомен притежателя на марката за направеното искане представените от касатора доказателства за прехвърлянето не установяват надлежно прехвърлянето. Те установяват само намерение на касатора да развали договора за прехвърляне на заявката за регистрация на процесната марка, но не доказват завършен фактически състав на правния способ за удовлетворяване на това намерение.
Неоснователни са и доводите на касатора за незаконосъобразност на оспорения акт поради противоречие с целта на закона. Този довод касаторът обосновава с нарушение на принципа на съразмерност – чл. 6 АПК, защото „не е предвидена преценка по същество за валидността на тези доказателства, има ли спор и други въпроси, касаещи търговскоправните отношения, а единствено е предвидена преценка дали доказват обстоятелството, което се иска да се впише“.
Преди всичко следва да се посочи, че в българското позитивно право писмените доказателства – документът, към който очевидно реферира чл. 23, ал. 3 ЗМГО, са истински и неистински, като диспозитивният документ, какъвто е документът за гражданска сделка, може да бъде автентичен или неавтентичен, а свидетелстващият документ освен автентичен или неавтентичен може да бъде верен или неверен. Но в случая не става въпрос за това, че органът приема диспозитивния документ – договора за прехвърляне на заявката за регистрация на марка, за неавтентичен или че приема официалния свидетелстващ документ – нотариалната покана, за неверен в своята удостоверителна част, а за това, че пред органа не са представени доказателства за връчване на нотариалната покана на притежателя на марката и за това, че липсва каквото и да било доказателство, което по надлежния начин да удостовери съгласието на или приемането от притежателя на марката на исканото прехвърляне. Липсата по административната преписка на доказателства за този релевантен за издаване на искания административен акт факт прави оспорения отказ съответен на целта на закона – защита на произтичащите от регистрацията на марката права, тъй като от всички доказателства е безспорно, че вписан в регистъра притежател на марката не е касаторът.
Оспореният акт по никакъв начин не засяга права на касатора в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която акта се издава – чл. 6, ал. 2 АПК, не поради друго, а защото самият касатор не е надлежно доказал притежаването на претендираното право – прехвърлени права върху процесната марка. За никаква намеса в „търговско правоотношение“ в случая не става въпрос, тъй като развалянето на договор между две физически лица, които не действат в качеството си на търговци, освен че не е търговско, нито е забранено, нито е преклудирано, нито е отречено поради липсата на задължително произнасяне на съд, както твърди касаторът. За никакво „вменяване“ на задължение за „разваляне по съдебен ред“ в случая не става въпрос. Преценка на страните по един граждански договор е как ще го развалят – при условията на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, по исков ред или по взаимно съгласие, както и какъв способ на уведомяване за развалянето при условията на чл. 87, ал. 2 ЗЗД ще изберат, но фактическият състав на развалянето следва да е надлежно доказан пред органа.
Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, правилно е установил фактите по делото, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед на изхода от спора, направено от ответниците искане и на основание чл. 143, ал. 3 АПК съдът следва да осъди касатора да заплати на ответниците направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото за органа са в размер на юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 100,00 лв. на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, дължими на юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник. За ответника – Р. А., разноските са в размер на 800,00 лв. адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 04.06.2021 г.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №531 от 02.02.2021 г. на Административен съд – София град по административно дело №8853/2020 г.
ОСЪЖДА С. М., гр. София,[жк][номер], вх. [номер], ет.[номер], ап. [номер] да заплати на Патентното ведомство на Р. Б. седалище и адрес гр. София, бул. „Г. М. Д.“ №52б 100,00 (сто) лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА С. М., гр. София,[жк][номер], вх. [номер], ет. [номер], ап.[номер] да заплати на Р. А., гр. София, [улица], вх. [номер], ет. [номер], ап. [номер] 800,00 (осемстотин) лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Соня Янкулова
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Калина Арнаудова
/п/ Весела Андонова