Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, чрез процесуалния му представител юрк. Г. И, срещу Решение № 25 от 28.12.2015 г., постановено по гр. дело № 33/2015 г. от Административен съд Габрово с доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна – Г. Х. Д., чрез процесуалния си представител адв. П. С, в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.
Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд Габрово е осъдил ИА „Автомобилна администрация“ да заплати на Г. Х. Д. от [населено място] обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 200 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждането на исковата молба – 28.10.2015 г. - до пълното изплащане на задължението, както и сумата 310 лева разноски по делото.
За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с Решение № 423 от 28.07.2015 г. постановено по АНХД № 567/2015 г. по описа на Габровския районен съд (влязло в сила на 22.08.2015 г.) е отменено Наказателно постановление № 27-0000116 на Директора на Регионална дирекция “Автомобилна администрация” – Габрово, с което на Д. е била наложена глоба в размер 200 (двеста) лева на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвтП (ЗАКОН ЗЗД АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ). В производството пред съда Д. е ползвал адвокатска защита, съгласно договор за правна защита и съдействие и е платил хонорар на защитника си в размер 200 (двеста) лева, които представляват вреда, пряка и непосредствена последица от отмяната на незаконосъобразния акт - НП. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция. При разглеждане на съдебния спор, съдът не е допуснал посочените касационни нарушения.
1. Неоснователно е възражението на касатора, че в случая понятието „разноски“ и понятието „вреда“ не са еднозначни. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон – ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на комулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Дейността по административно наказване по естеството си е дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност.
За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а властнически акт с наказателно-правни последици. Определяща е дейността на органа - негов издател. Актът – наказателното постановление - се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. А определяща за квалифициране на иска, като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е основният характер на дейността на органа, който го е издал. В този смисъл не е от значение факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и не е отменен по реда на АПК. Определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че акта се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е резултат от санкционираща административна дейност.
2. Вярно е, че законодателят не предвижда ред за присъждане на „разноски“ в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред, от една страна. От друга след като едно от условията на АПК за образуване на производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по административен и/или съдебен ред и след като в тези производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт (в настоящия случай наказателно постановление) и е непосредствена последица от него.
3. На следващо място е неоснователен доводът на касатора за отсъствие на причинно-следствена връзка между отменения, като незаконосъобразен акт на ответника и направените във връзка с оспорването разходи, претендирани от ищеца като имуществена вреда. Налице е пряка причинна връзка, тъй като разходите по оспорването на наказателното постановление пред горестоящия административен орган или пред съда са направени именно във връзка с проверката за законосъобразност на издадения акт. Непосредствени са тези вреди, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на деликвента и вредите.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му ще следва да бъде оставено в сила.
При този изход на правния спор претенцията на ответника за присъждане на направените в това производство разноски е основателна и следва да бъде уважена. Съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие (л.13) и списъкът по чл. 80 от ГПК, представен на съда, в съдебното производство са доказани разноски в размер на 300 (триста) лева, дължими от касатора.
Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 25 от 28.12.2015 г., постановено по граж. дело № 33/2015 г. от Административен съд Габрово.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ към Министрество на транспорта, информационните технологии и съобщенията гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на Г. Х. Д., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] сумата от 300 (триста) лева разноски за настоящата инстанция. Решението е окончателно.