Производството е по реда на чл. 323, ал. 1 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ), във връзка с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Инспектората на Висшия съдебен съвет (ИВСС), представляван от главния инспектор Т. Т., против решение по т. 2 от Протокол № 19 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 11.10.2016 г., с което е прието, че И. Н. П. – съдия в Районен съд – Ботевград, не е извършил нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗСВ и не му е наложено дисциплинарно наказание.

В жалбата се излагат оплаквания, че решението на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС) е взето в нарушение материалния закон и на административнопроизводствените правила, както и че несъответства на целта на закона. Поддържа, че дисциплинарният състав е обсъдил нарушението по чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ (ДВ, бр. 1/2011 г.), без то да е предявено от предложителя на дисциплинарното наказание. Твърди се, че доводът за липса на нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ по отношение на делата със забава в рамките на три месеца, противоречи на съображението, изложено от дисциплинарния състав относно липсата на правила за изчисляване на натовареността на съдиите в съдилищата. Необосновано е и приемането за неправилна преценката на ИВСС за ниска натовареност на привлечения към отговорност. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката за ново произнасяне от СК на ВСС.

Ответникът – Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуалния си представител Д. З. излага доводи за законосъобразност на обжалвания административен акт. Поддържа, че събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, макар и формално да установяват забава при изписването на мотивите към присъдите, това не обосновава необходимостта от налагане на дисциплинарно наказание....