Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от В. Р. Д. от [населено място],подадена чрез процесуалния му представител - адвокат Д. Д, против решение №15 от 29.02.2016г. по адм. дело №364/2015г. на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата му срещу Уведомително писмо на зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” с изх. № 02-200-6500/8235 от 29.09.2015г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014г., с което е отказано подпомагане по схеми и мерки - СЕПП, СПП и НР1 относно заявени за подпомагане БЗС 39030-219-3-1, БЗС 39030-219-5-1 и БЗС 39030-219-6-1 с обща площ от 19,97 ха, находящи се в землището на [населено място] и са наложени санкции за бъдещ период общо в размер на 3797.66 лв. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано. Касаторът твърди, че неправилно съдът е приел, че оспореният административен акт е мотивиран, като смята, че от него не могат да се изведат ясни изводи относно обстоятелствата, които са мотивирали органа за издаване на акта. Излага, че съдът се е позовал на приета съдебно - техническа експертиза, от която не става ясно кога е направено заснемането на процесните площи и кое е наложило това заснемане. Сочи, че вещото лице не е посетило на място терените и не е изяснило защо по една от мерките е получена помощ, а в последствие е отказана такава за друга мярка и посочва, че не са установени обстоятелства, които да изключват процесните БЗС от допустимия за подпомагане слой, предвид липсата на извършени теренни проверки. Иска, да се отмени обжалваното решение и се присъдят направените разноски по делото.

Ответникът - зам. изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие”, редовно призован, не се явява и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна...