Производство по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], седалище [населено място], подадена чрез процесуален представител адв.. М, срещу решение №1364 от 29.02.2016г., постановено по адм. д.№ 8345/2015г. на Административен съд София - град, Трето отделение, 7 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № Ц - 27 от 31.07.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта по раздел ІV, т. 5, с която на [фирма], считано от 01.08.2015г., е определена цена за достъп до електропреносната мрежа (без ДДС), която се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи за цялото произведено количество електрическа енергия, в размер на 7,14/МВтч. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага, че съдът не е отчел, че цената за достъп по раздел IV, точка 5 неправомерно включва разходи за допълнителен резерв, включени и в цената за достъп по раздел IV, точка 1 от Решение Ц-27, от което следвало, че [фирма] е компенсиран два пъти за един и същи разходи в нарушение на чл.4 и чл.10, ал.5 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ). Твърди, че не е съобразено, че с Решение Ц-27 е утвърдена цена за достъп, като в нея се признават приходи на [фирма] за компенсация на разходи, претърпени от дружеството през минали години, както и не е отчел, че тези разходи са покрити и от Решение Ц- 25/29.07.2013 г. на КЕВР. Излага, че незаконосъобразно съдът е приел, че [фирма] може да бъде компенсирано за разходите си въпреки липсата на законово основание. Излага, че...