Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ц. Ф. К. от [населено място], обл. Перник., против решение № 55 от 10.02.2016 г. по адм. дело № 661 / 2015 г. на Административен съд – Перник, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РД-МИ-466 от 26.08.2015 г., издадена от Директор на Дирекция "Социално подпомагане" Перник., потвърдена с решение РД01-138от 07.10.2015 г. на Директор РД СП Перник..

Изложени са съображения за необоснованост на съдебното решение, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д на Дирекция "Социално подпомагане" - Перник. е оспорил касационната жалба в писмена защита.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Перник е заповед № РД-МИ-466 от 26.08.2015 г., издадена от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Перник., потвърдена с решение РД01-138 от 07.10.2015 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане, [населено място], с която на Ц. Ф. К. от [населено място], обл. Перник., е наредено да възстанови предоставената й целева помощ от 209 лв., която не е била използвана съобразно предназначението й.

За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд – Перник е обосновал правилния извод за издаване на оспорената заповед в съответствие с материалноправните изисквания за законосъобразност по чл. 43б във вр. с чл. 43а от ППЗИХУ. При извършената преценка на събраните по делото доказателства съдът е установил, че жалбоподателката е получила целева помощ в размер на 209 лв. по приложение № 7 към...