Производството е реда на чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на И. Т. К. срещу заповед № 8121К-4677/25.11.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в Министерство на вътрешните работи (МВР). По наведени в жалбата доводи за незаконосъобразност на административния акт, изразени в допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната й и присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът – Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и също претендира присъждане на деловодни разноски.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 02.11.2015 г. К. подава заявление с рег. № 272р-2038 до министъра на вътрешните работи, чрез директора на Областна дирекция на МВР(ОДМВР) [населено място] с искане да му бъда прекратено служебното правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 13 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), считано от 01.12.2015 г. и декларира, че не е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Заявлението е изпратено на директора на дирекция „Човешки ресурси” – МВР с писмо рег. № 272р-20601/04.11.2015 г. на директора на ОДМВР [населено място]. На същата дата е изготвена и справка с рег. №272р-20597 от главния счетоводител, началника на „Човешки ресурси” и директора на ОДМВР [населено място] за осигурителен стаж, от която се установява, че К. към 02.11.2015 г. има всичко осигурителен стаж 23 години, шест месеца и шест дни осигурителен стаж, от които 21 години, четири месеца...