Образувано е по касационна жалба на Изпълняващата длъжността Директор на Дирекция „Социално подпомагане” [населено място] срещу решение № 11 от 8.02.2016 г., постановено по адм. д. № 173/2015 г. по описа на Административен съд гр. К.. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на оспорената заповед.
Ответницата - М. К. Б. от [населено място], не е взела отношение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С решение № 11 от 8.02.2016 г., постановено по адм. д. № 173/2015 г., Административен съд гр. К. е отменил заповед № КЖ 102927 от 21.10.2016 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” [населено място], потвърдена с решение № РД 03-16 от 18.11.2015 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане [населено място]. Върнал е преписката на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” [населено място] за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите към съдебното решение.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК бе констатирано, че оспореното решение е валидно и допустимо.
Причината административният орган да откаже отпускане на помощ за отопление с твърдо гориво за сезон 2015 г./2016 г. е, че Б. и съпругът й не са регистрирани в Дирекция „Бюро по труда”, като безработни.
Пред органите по социално подпомагане Б. е посочила, че не работи поради проблеми с очите, представила е протокол № 70 от 26.07.2015 г. на ЛКК при Медицински център „А.” и е обяснила, че в процедура пред ТЕЛК – виж социален доклад от 14.10.2015 г. От цитирания протокол се установява диагноза „Първична глаукома с отворен ъгъл” при давност на заболяването „глаукома” от 18 - годишната възраст на лицето. ЛКК изпраща преписката на ТЕЛК за определяне на трайно намалена работоспособност.
Съгласно чл. 10, ал. 3, т. 2 ППЗСП, не се изисква регистрация по ал. 1, т. 7 в дирекциите "Бюра по труда" за отпускане на месечни помощи на човек с увреждане, с трайно намалена работоспособност или с определен вид и степен на увреждане 50 на сто или над 50 на сто.
Текстът на чл. 27, ал. 6 ППЗСП, въвежда задължение към органите по съциално подпомагане при извършване на социалната анкета да вземат предвид и всички други констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка.
Разпоредбата на § 1, т. 11 от ДР на ЗСП, определя социалната анкета като дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социални помощи, извършена от социални работници в Дирекция "Социално подпомагане", която се изразява в проверки в дома на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация.
В случая социалната анкета е била извършена формално и в нарушение на чл. 27, ал. 6 ППЗСП във връзка с § 1, т. 11 от ДР на ЗСП. Органите по социално подпомагане не са съобразили, че Б. няма вина за продължителността на административното производство по експертизирането й. ЕР № 85 от заседание № 4 на Първи състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д. А. Д.” е постановено едва на 7.01.2016 г. и с него на лицето е определена 100 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ. Действително този юридически факт е възникнал след постановяване на оспорения административен акт, но правилно е бил съобразен от съда при условията на чл. 171, ал. 2, предложение първо АПК, като съществуващ преди приключване на устните състезания по делото.
Към момента на извършване на социалната анкета органите по социално подпомагане е следвало да се обърнат към ЛКК при Медицински център „А.”, изготвили протокол № 70 от 26.07.2015 г., като изискат становище, с оглед на заболяването, възможно ли е било Б. да полага труд или се касае до човек с увреждане с трайно намалена работоспособност по смисъла на чл. 10, ал. 3, т. 2, предложение първо ППЗСП. С оглед целевия характер на помощта - за отопление с твърдо гориво за сезон 2015 г./2016 г. и принципа на бързина и процесуална икономия, регламентиран в чл. 11 АПК, административният орган е следвало за най-краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства и целта на административния акт, да проведе социалната анкета, така че да установи всички факти и обстоятелства от значение за случая. Налице е и нарушение на чл. 35 АПК, което наред с посочените по-горе нарушения на специалните нормативни актове, е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед, поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Що се касае до нерегистрането на съпруга на Б. в Дирекция „Бюро по труда”, при изготвяне на социалната анкета за него е съобщено, че той изтърпява наказание „пробация”. Съгласно чл. 42а, ал. 1 НК, пробацията е съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, които се налагат заедно или поотделно. Според чл. 42, ал. 2, т. т. 4, 5 и 6 НК, това наказание може да се състои във включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие; поправителен труд; безвъзмезден труд в полза на обществото. В случая органите по социално подпомагане е следвало да изяснят, въз основа на присъдата, какви са възможностите Д. Б. да полага друг труд. Ако това е невъзможно, неговата регистрация в Дирекция „Бюро по труда” е безпредметна. Б. съобщава по време на анкетата, че в изпълнение на присъдата той полага труд във вторник, сряда и петък по 4 часа, поради което не може да бъде назначен на постоянна работа. Освен това в свободното време работи в строителството.
Съгласно чл. 10, ал. 10 ППЗСП, в случаите, когато безработен член на семейството няма или отказва регистрация в дирекция "Бюро по труда", месечна помощ се отпуска само след преценка на обективната обстановка, извършена от комисия от двама социални работници, като в социалния доклад се описват изчерпателно причините за неизпълнението на разпоредбата на ал. 1, т. 7. В случая липсва задълбочено изследване на посочения въпрос.
Така допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и на чл. 10, ал. 3, т. 2 ППЗСП са обосновали правилния извод на съда за незаконосъобразност на оспорения административен акт и връщането на преписката за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите към решението.
Изложените в тези мотиви съображения налагат извод за липсата на сочените в настоящата жалба касационни основания, което води до оставяне в сила на постановеното от първоинстнационния съд решение.
Страните не са поискали присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 11 от 8.02.2016 г., постановено по адм. д. № 173/2015 г. по описа на Административен съд гр. К.. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.