Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалня кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Е. А. М. против решение № 45 от 15.02.2016г. на Административен съд В. Т по адм. дело № 877/2015г. С него се отхвърля жалбата й срещу решение № 1012-04-38#1/03.12.2015г. на директора на ТП на НОИ В. Т, с което е отхвърлена жалба срещу разпореждане № 2112-04-158#5/23.10.2015г. на ръководителя "Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ [населено място].

Жалбата не съдържа фактическо съдържание относно правилността на решението, поради което съдът я разглежда по същество служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Ответникът, директорът на ТП на НОИ [населено място] не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за несонователна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираните решение и разпореждане. С тях се отказва отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване при условията на чл. 74, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Административният орган е приел, че не са налице материалните предпоставки за възникване и придобиване на правото на пенсия. Съгласно чл. 74, ал. 1, т. 4 и чл. 74, ал. 2 от КСО осигурените над 30 годишна възраст придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат 5 години осигурителен стаж, от които една година и осем месеца действителен осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането. Установеният от доказателствата стаж на М. е 6г., 3м. и 4 дни, като действителния стаж съгласно определението в §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО е в размер на 3м. и 4 дни. Съдът...