Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез процесуалния му представител адв. Н. Б против решение № 1331 от 29.06.2016 г. по адм. дело № 527/2016 г. на Административен съд – Пловдив. С него е отменено, като незаконосъобразно уведомително писмо за отхвърляне на плащанията № 1231 и изх.№ 01-2600/7746 от 06.11.2015 г., с което се отказва изплащане на финансовата помощ по договор за безвъзмездна финансова помощ № 16/312/02825 от 05.11.2014 г. и преписката е върната за ново произнасяне съобразно указанията на съда. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Претендира се присъждане на разноски по представен списък.
Ответната страна – [фирма], чрез процесуалния си представител адв. П. В, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски.
Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от [фирма] против уведомително писмо за отхвърляне на плащанията № 1231 и изх.№ 01-2600/7746 от 06.11.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. С него е отказано изплащането на финансовата помощ по договор № 16/312/02825 от 05.11.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” в размер на 157 380,29 лева. Административният орган е приел, че при подписване на договора дружеството е представило в ДФЗ нереално завишени цени за закупуване на леки автомобили, които действия попадат в дефиницията за „нередност”. Със заповед № 03-РД/929 от 31.05.2014 г. изпълнителният директор на ДФЗ е определил референтна цена за закупуване на транспортни средства по мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., а именно 39 251,90 лв. без ДДС за един брой нов лек автомобил. Следствие на което [фирма] сключва анекс с доставчика [фирма], според който стойността на четири от общо шест автомобила се намаляват до определената референтна цена. В мотивите на уведомителното писмо е посочено, че драстичното намаляване на цените навежда на извода за една евентуална договорка между ползвателя и доставчика да въведат умишлено в заблуждение ДФЗ по отношение на реалната цена на леките автомобили, както и ползвателя да се вмести в рамките на определените референтни цени и неправомерно да усвои средства от националния и европейския бюджет.
За изясняване на спора, съдът е допуснал и изслушал съдебно-икономическа експертиза. В заключението си вещото лице е установило, че твърдението за „изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта” е неоснователно, тъй като нито продажните цени на процесните автомобили се различават съществено от пазарните такива, нито предоставените търговски отстъпки са в отклонение от установените търговски практики. За да отмени уведомителното писмо и върне преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона Административен съд – Пловдив е приел, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 1 и чл. 13 АПК и чл. 37, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Посочено е, че цитираната в уведомителното писмо за отказ от финансиране разпоредба на чл. 7, ал. 2 от Наредбата изисква кумулативно наличие на три условия: 1. наличие на „функционална несамостоятелност” и/или „изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта”; 2. горното да е с цел осъществяване на предимство и 3. да е в противоречие с целите на мярката. Посочено е, че понятието „изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта” е бланкетно, поради което следва административният орган да мотивира подробно във фактическата част на отказа за плащане, в какво се състои изкуственото създаване на предпоставки, съответно на функционална несамостоятелност, защо същите са в противоречие с целите на мярката, както и какви са пречките за постигане на тези цели. Съдът е посочил, че административният орган твърди наличие на нередност и изкуствено създаване на условия без да е установил наличието им от обективна и субективна страна, което препятства възможността да бъде извършен контрол за законосъобразност поради липсата на конкретни мотиви. Така постановеното решение е правилно.
Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е уведомително писмо за отхвърляне на плащанията, издадено на основание чл. 39, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 33, ал. 3 и чл. 7, ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г. Видно от съдържанието на оспорения административен акт, в него е налице само изброяване на фактите, които могат да наведат на съмнение за наличието на създаване на изкуствени условия, но в него не са посочени конкретни мотиви и основания защо органът приема наличието на изкуствено създадени условия или функционална несамостоятелност, в какво се състоят те и защо е приел, че те са в противоречие с целите на мярката, както и не е посочено кое обстоятелство кой критерий за отказ обосновава. Такива мотиви не се съдържат и в приложената в административната преписка докладна записка вх.№ 03-0416/5786 от 04.11.2015 г., с която заместник изпълнителният директор на ДФЗ е предложил на изпълнителния директор издаването на заповед за отказ за финансиране на заявлението за подпомагане на [фирма]. Именно нейното съдържание е възпроизведено в мотивите на оспореното уведомително писмо.
При съобразяване съдържанието на уведомително писмо за отхвърляне на плащанията № 1231 и приетото от първоинстанционния съд, оплакванията на касатора са неоснователни. От строго формална страна, в акта предмет на проверка са посочени правни и фактически основания за издаването й. При тяхната съпоставка и съвкупен анализ обаче, не може да се установи причината за отказаното финансиране на проекта, предвид което следва да се приеме, че заповедта не е мотивирана съобразно изискванията на закона. Направените от състава на Административен съд – Пловдив изводи в тази насока са обосновани.
Съдът е съобразил изискванията на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г. и правилно е приел, че административният орган не е разграничил и обосновал на кое от двете (или и на двете) основания е основал отказа да бъде финансирано заявеното подпомагане от ответника по касация. Административният орган е следвало да мотивира уведомителното писмо в тази насока като изложи конкретни съображения по този въпрос още при издаването му. В този смисъл недопустимо е те впоследствие да бъдат посочвани от процесуалния му представител в хода на съдебното производство или с назначената по делото съдебно-икономическа експертиза. Пропускът за излагане на конкретни и пълни мотиви не може да бъде заместен от съображенията, изложени едва на етап съдебна фаза, в това число и в касационната жалба, нито е допустимо съдът да го замества като дописва мотивите на органа. Без излагане на конкретните фактически основания, обосновали постановяването на процесния отказ за финансиране, е невъзможна проверката от съда за неговата законосъобразност. Изводът за немотивираност на акта съдът е разгледал и в хипотезата на § 1, т. 30 от ДР на Наредба № 29/2008 г. дефинираща „Изкуствено създадени условия” по смисъла на чл. 4, т. 8 от Регламент (ЕС) № 65/2011 г., според който без да се засягат специфичните разпоредби, не се извършват плащания на бенефициери, за които бъде установено, че изкуствено са създали условията, необходими за получаване на такива плащания с оглед да получат облага в противоречие с целите на схемата за подпомагане. Този извод се налага, защото в конкретния случай, както бе посочено по-горе, административният орган не е изложил мотиви защо и в какво се изразяват "изкуствено създадените" от конкретния заявител условия, както и дали то е с цел последният да получи облага в противоречие с целите на схемата за подпомагане.
При тези данни съдът правилно е приел, че с оглед естеството на акта и на основание чл. 173, ал. 2 АПК, делото като преписка следва да бъде върнато за ново произнасяне. При произнасянето си административния орган следва да вземе предвид констатациите на съда в първоинстанционното производство.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от спора основателно е искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за настоящата инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение. Размерът на последното, с оглед своевременно предявеното от касатора възражение за прекомерност и действителната фактическа и правна сложност на спора следва да бъде намален от съда, до размера на сумата от 2000лв. която Държавен фонд „Земеделие” следва да бъде осъден да заплати на ответника в касационното производство.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1331 от 29.06.2016 г. постановено по адм. дело №527/2016 г. на Административен съд-Пловдив.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” да заплати на [фирма], със седалище [населено място], [община], област П., сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща направените по настоящото делото разноски, в намален от съда размер. Решението не подлежи на обжалване..