Образувано е по касационна жалба на Комисията по прозрачност при Министерския съвет, подадена чрез юрисконсулт А. С, против решение № 640 от 05.02.2016 г., по адм. дело № 10820/2015 г. на Административен съд София-град, с което е отменено по жалбата на [ЮЛ], дружество учредено и съществуващо съгласно законите на Германия с адрес на управление:Германия, 83607 Х., [улица], Решение № КП-231/11.05.2015г. на Комисията по прозрачност към Министерски съвет и потвърденото с него Решение № Н.-1717/11.11.2013г. на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти.

Излагат се съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърлят оплакванията срещу административния акт.

Ответникът-[ЮЛ], в писмено становище чрез процесуалния си представител адвокат А. Ц, моли решението да бъде оставено в сила. В съдебно заседание, чрез адвокат Петкова оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение, Административен съд София-град, е отменил Решение № КП-231/11.05.2015г. на Комисията по прозрачност към Министерски съвет и потвърденото с него Решение № Н.-1717/11.11.2013г. на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти за утвърждаване промяна на цена по чл. 261а, ал. 1 ЗЛПХМ за лекарствения продукт Simvahexal film-coated tablets 20 mg x 30/Продукта/, с международно непатентно наименование Simvastatin. Съдът е приел в мотивите си, че при издаването на административния акт са допуснати съществени съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби. Липсват доказателства за това, коя е последната утвърдена цена на лекарствения продукт, както и данни, че цената, за която е прието, че е референтна за продукта страна за сравнение представлява „цена на производител” по смисъла на определението, дадено в §1,т.2 от ДР на НУПРРРЦЛП. Така постановеното решение е правилно.

Установено е по делото, че при действието на Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти/Наредбата/ - ДВ, бр. 40 от 30 април 2013г., в сила от 30.04.2013г., притежателят на разрешение за употреба или упълномощен негов представител подава декларация по чл. 43, ал. 1, че липсва промяна на цените, посочени в декларацията-справка по чл. 33, ал. 2, въз основа на която е била утвърдена цена по чл. 2, ал. 1 на включен в ПЛС лекарствен продукт, съответно заявление по чл. 43, ал. 2, че е налице промяна на цените на лекарствен продукт, посочени в декларация-справката по чл. 33, ал. 2, при която референтната цена по чл. 8, ал. 1, т. 1 е по-ниска в сравнение с референтната цена, въз основа на която е била образувана цената на лекарствения продукт. Когато при проверка на подадените декларации по ал. 1 специализираната администрация на Съвета установи, че референтната цена по чл. 8, ал. 1, т. 1 е по-ниска в сравнение с референтната цена, въз основа на която е била образувана цената на лекарствен продукт по чл. 2, ал. 1, Съветът уведомява притежателя на разрешение за употреба или упълномощен негов представител да подаде заявление за промяна в 14-дневен срок от уведомлението и за откритите цени. При неизпълнение в срока по чл. 43, ал. 5 служебно се взема решение за промяна на утвърдена цена на лекарствен продукт, когато се установи, че референтната цена по чл. 8, ал. 1, т. 1 е по-ниска в сравнение с референтната цена, въз основа на която е била образувана цената на лекарствения продукт по чл. 2, ал. 1. В настоящия случай не са представени доказателства, от които да е видно на коя дата е стартирало производството по промяна на регистрираната цена на процесния лекарствен продукт. Липсва конкретен източник на информация, въз основа на който фактически е установена по-ниска цена на ЛП. Не е приложен протокол или друг удостоверителен документ, възпроизвеждащ резултатите от проверката, включително предлагането в Дания на Продукта и неговата цена. В приложения по делото в превод на български език от интернет страницата на ЛП, реимбурсирани в Дания, с притежател на разрешението за употреба [ЮЛ], сред които липсва Simvahexal film-coated tablets 20 mg x 30, а е налице Simvastatin Sandoz 20 mg с производител [фирма]. Последният е изключен от списъка за реимбурсиране, считано от 23.12.2013г. По делото липсват доказателства, че установената от НСЦРЛП цена е цена на производител в съответствие с чл. 8, ал. 1 от Наредбата. Този въпрос не е изследван от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти. Пропуските не са преодолени и от горестоящия административен орган, дължащ пълна проверка на атакувания пред него акт. Не е предоставена възможност на дружеството за оборване на очевидно неактуални констатации на административния орган, въз основа на които последният е постановил едно незаконосъобразно решение. Не са спазени и принципите за изясняване на фактите и обстоятелствата по спора, при възпрепятстване участието на страните и неосигуряване на равенство с цел гарантиране правата и законните интереси на притежателя на разрешението за употреба. Правилно първоинстанционният съд е приел, че приложените извлечения от таблици и интернет сайтове не са преведени на български език и не могат да бъдат разгледани като годно доказателствено средство. Не може да се установи безпротиворечиво не само към кой момент се установява по-ниската цена на ЛП /освен в протокола от 25.07.2013г./, нито за кой точно лекарствен продукт са представени тези извлечения, в коя държава, с какво наименование, производител и притежател на разрешението за употреба. По делото е приложен протоколът от проведеното на 25.03.2015г. заседание на КП. Видно от посочените дати - 25.03.2015г. или 01.04.2015г., не е ясно на коя точно е проведено заседанието на КП, съответно е взето и решението от членовете на КП. Присъстващите членове, гласували „за“ съгласно чл. 14 от ПУРРКПЗЛПХМ при наличието на кворум и мнозинство, са се произнесли с решение при неправилно установена фактическа обстановка и същите не са положили подписите си под протокола, подписан единствено от секретаря Я. Д., което обстоятелство също представлява съществено процесуално нарушение.

В тази връзка правилно и обосновано първоинстанционният съд е констатирал съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби и е отменил Решение № КП-231/11.05.2015г. на Комисията по прозрачност към Министерски съвет и потвърденото с него Решение № Н.-1717/11.11.2013г. на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти. По изложените в тези мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а оспореното решение на Административен съд София-град се оставя в сила.

Страните не са поискали присъждане на разноски, поради което съдът не са произнася по този въпрос.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 640 от 05.02.2016 г., по адм. дело № 10820/2015 г. на Административен съд София-град. Решението не подлежи на обжалване.