Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал.6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационните жалби на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” / ОДОП / – Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите / ЦУ на НАП / и на Р. М. Б., осъществяваща търговска дейност като [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [жилищен адрес] /съдебен адрес: [населено място], [улица], бл.„А.“, ап. [номер]/, подадена чрез процесуалния й представител адв.. М, против решение № 364/17.02.2016 г. на Административен съд /АС/ – Пловдив, постановено по адм. д. № 1297/2015г.

В касационна жалба на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложения първо АПК и по-конкретно на нормата на чл. 124а ДОПК. Според касатора, след като ревизионното производство е образувано след влизането в сила на чл. 124а ДОПК, то този законов текст следва да се прилага спрямо данъчните периоди в обхвата на ревизията, независимо от това, че те предхождат по време влизането му в сила. Претендира се отмяна на решението в оспорената му част, а именно относно отменената част от РА, и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответницата по касационната жалба – Р. М. Б., осъществяваща търговска дейност като [фирма] - не изразява становище по реда на чл. 163, ал. 2 вр. чл. 228 АПК.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

С касационната жалба на Р. М. Б., осъществяваща търговска дейност като [фирма], решението на административния съд се оспорва в частта му, в която е отхвърлена жалбата против РА. Излагат се доводи за неправилност на същото, поради неправилно приложение на...