Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. Б. Ж. от гр. П., чрез процесуалния й представител адв. Д. П, срещу Решение № 781 от 28.10.2015 г., постановено по адм. дело № 173/2015 г. от Административен съд София-област. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и се претендират разноски.

Ответната страна – община К., чрез процесуалния си представител гл. юрк. Г. Ц, в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответницата М. С. М. не взема становище.

Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но не по изложените в нея съображения. Решението на съда е постановено при допуснати особено съществени нарушения на процесуалните правила, поради което ще следва да се отмени, а делото – да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав по следните съображения:

І. П. Аивен съд София – област е депозирана жалба от М. Ж. и М. М. срещу Заповед № РД-04-680 от 28.11.2015 г., издадена от кмета на община К.. С жалбата е предявен иск към общината „за нанесени щети и понесени вреди от събарянето на сградите на национализираната мелница“ по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ в размер на 25 500 лева....