Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Г. Д. Д., подадена срещу заповед № Т-191/11.01.2016 г. на министъра на външните работи, с която е прекратено служебното му правоотношение, считано от 12.01.2016 г., на длъжността "постоянен секретар" в МВнР, с дипломатически ранг посланик. Иска се отмяната й като незаконосъобразно издадена.

Ответникът оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна.

Настоящата инстанция счита, че жалбата е процесуално допустима и по същество е основателна. Съображенията за това следните:

Установява се, че със заповед № Т-190/11.01.2016 г., на основание чл. 122, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) и във връзка с решение № 7101/15.06.2015 г. по адм. дело № 13841/2014 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, оставено в сила с решение № 13960/21.12.2015 г., постановено от петчленен състав по адм. дело № 10560/2015 г. по описа на Върховния административен съд и заявление с рег. № 15ПР-2582/23.12.2015 г., жалбоподателят е въстановен на длъжност "постоянен секретар", считано от 11.01.2016 г., поради отмяна на предходното му уволнение.

Процесната заповед № Т-191/11.01.2016 г. е издадена на основание чл. 33, ал. 1, т. 4 от ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА СЛУЖБА) (ЗДипСл) във връзка с чл. 27, ал. 1, т. 6 от същия закон и чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. Като причини за прекратяване на служебното правоотношение е посочено, че служителят не отгововаря на изискванията за заемане на длъжността "постоянен секретар", предвидени в длъжностната характеристика, утвърдена на 11.01.2016 г., предвиждаща специфични изисквания за заемане на длъжността "постоянен секретар" (най-високата професионална дипломатическа длъжност), с оглед предстоящото през 2018 г. председателство на Р. Б на Съвета на Европейския съюз и подготовката за осъществяването му. Сред тези изисквания е служителят да е бил ръководител на задгранично представителство по чл. 23, ал. 1 от ЗДипСл най-малко три години в държава...