Производството е по реда на чл.160, ал.6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) ДОПК във вр. с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на [ЮЛ] подадена чрез процесуалния представител адв. И. Ж, против решение № 449 от 10.11.2015г., постановено по адм. дело № 624/2015 г. по описа на Административен съд-В. Т, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ №П-04000715087420-004-001/05.06.2015г. на орган по приходите при ТД на НАП-[населено място], потвърден с решение № 358/24.08.2015г. на директора на Дирекция „ОДОП”- [населено място].

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Развиват се оплаквания за неправилност на съдебното решение, с което е оставен в сила отказът на приходните органи за възстановяване на внесен корпоративен данък за 2011г. в размер на 8 976.70 лв. и отписване на остатъка от декларирания по ГДД за същата година КД, като се позовава на правните последици от поргласената нищожност на сделката. Касатора твърди, че внесеният корпоративен данък за 2011г. е недължимо платен, тъй като с влязло в сила съдебно решение на ОС-Габрово договорът за доброволна делба е прогласен за нищожен. Поради това данъчно събитие не е възниквало през счетоводната 2011г., т. е налице са условията за възстановяване на претендираната сума. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло акт за прихващане или възстановяване № П-040007150087420-004-001/05.06.2015 г., потвърден с решение №358 от 24.08.2015г. на и. д. директор на ОДОП В.Т.П се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" [населено място] при ЦУ на НАП в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното:

По фактите не е имало спор пред първоинстанционния съд и те са следните:

На 05.05.2015 г. [ЮЛ] е подало искане за възстановяване на внесен корпоративен данък за 2011г. в размер на 8 976.70 лв. и отписване на остатъка от декларирания по годишна данъчна декларация за същата година корпоративен данък в размер на 9 158.04лв.

С договор за доброволна делба, вписан в служба по вписванията на 21.10.2011г. е извършена доброволна делба между съдружниците на недвижими имоти, собственост на [ЮЛ]. През 2011г. дружеството е отчело приходи в размер на 202 000 лв. във връзка с делбата, които са намерили отражение в счетоводния и финансов резултат за 2011г. Декларираният финансов резултат за 2011г. е в размер на 181 347.38 лв., върху които е деклариран корпоративен данък в размер на 18 134.74 лв., от които внесен 8 976.70 лв. По подадена искова молба от съдружник в събирателното дружество с решение от 14.11.2013г. на Окръжен съд-Габрово горепосоченият договор за доброволна делба е обявен за нищожен.

По искането е издаден акт за прихващане или възстановяване, с който е отказано възстановяването на претендираната сума, като в мотивите е посочено, че обявеният за нищожен договор за доброволна делба следва да намери отражение в счетоводството на СД през 2013г. когато е постановено съдебното решение на ОС-Габрово. Процесният АПВ е потвърден по административен ред.

За да отхвърли жалбата срещу АПВ, първоинстанционният съд е приел, че актът за прихващане или възстановяване е издаден от компетентен орган. Съдът е приел, че ДЗЛ не е имало право да иска повторно издаването на АПВ за същото претендирано право, предвид, че по идентично искане от 16.12.2013г. е издаден АПВ № 1327829 от 13.01.2014 г., с който не е възстановена претендираната сума, представляваща частично внесен КД за 2011г. Прието е, че материално-правно изискване за прихващане е наличието на недължимо платени, респективно събрани суми за данъци и ЗОВ, която в случая не е налице тъй като не е налице недължимо платена сума за КД за 2011г. Претендираната за възстановяване сума е част от надлежно деклариран КД за 2011г. в ГДД. Според съда последващото обявяване на сделката за нищожна води до отчитане на репарирането на последиците и по арг. от чл.34 от ЗЗД в логическа връзка с чл.4, ал.1, т.5 от ЗСч. Решението е правилно.

Фактическата обстановка по делото е изяснена и е безспорна.

По реда на чл.128-129 от ДОПК се прихващат или възстановят недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми подлежащи на възстановяване съгласно данъчното и осигурителното законодателство.

Счетоводното законодателство изисква вярно представяне на имущественото и финансовото състояние на предприятието, при спазване на основните счетоводни принципи, един от които е принципът на текущото начисляване, залегнал в чл.4, ал.1, т.1 от ЗСч. Съгласно този принцип, приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития следва да се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на парични средства или техните еквиваленти и да се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. В случая към датата на съставянето на годишния отчет за 2011г. за дружеството е бил налице договор за доброволна делба, който не е бил обявен за нищожен и в счетоводството на дружеството са отчетени приходи. С обявяването на договора за доброволна делба за нищожен са настъпили нови обстоятелства, които е следвало да намерят отражение в счетоводството на дружеството за 2013г. Дружеството на основание съдебното решение, постановено от ОС-Габрово и с оглед принципа за текущо начисляване е следвало да отрази в счетоводството и в годишната данъчна декларация за 2013г. резултата от провъзгласената нищожност на сделката. Впрочем в решението на директора на ОДОП-[населено място] е отбелязано, че в дневниците си за продажба за данъчен период м.12.2013г. дружеството е декларирало издадени на съдружниците кредитни известия 3 бр. на обща стойност 202 000 лв., като в основанието за издаването им са посочени три фактури, издадени на 19.11.2011г.

С оглед на гореизложеното законосъобразни са изводите на съда, че претендираната сума не е недължимо платена. Поисканата за възстановяване сума, представлява част от деклариран надлежно корпоративен данък за 2011г. в ГДД. Съгласно чл.105 от ДОПК такива задължения подлежат на внасяне в сроковете, определени в съответния закон, като в случая провереното лице е изпълнило частично задължението си, респ. платената сума не е недължимо платена.

За пълнота следва да се посочи, че за претендираните суми в искането за възстановяване, през 2013г. е подадено искане за прихващане или възстановяване, но на друго основание, по което е издаден АПВ № 1327829 от 13.01.2014 г., но същият не е обжалван по съдебен ред.

По изложените съображения касационният съд намира обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството за правилно. Същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора не се дължат разноски в полза на касатора. В полза на бюджета на ответника по касация следва да се присъди претендираната сума в размер на 300 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 449 от 10.11.2015г., постановено по адм. дело № 624/2015 г. по описа на Административен съд-В. Т.

ОСЪЖДА [ЮЛ] с[ЕИК], да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" [населено място] при Централно управление на Национална агенция за приходите сума в размер на 300 /триста/лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението е окончателно.

Производството е по реда на чл.160, ал.6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) ДОПК във вр. с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на СД [ЮЛ]

подадена чрез процесуалния представител адв. И. Ж, против решение № 449 от 10.11.2015г., постановено по адм. дело № 624/2015 г. по описа на Административен съд-В. Т, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ №П-04000715087420-004-001/05.06.2015г. на орган по приходите при ТД на НАП-[населено място], потвърден с решение № 358/24.08.2015г. на директора на Дирекция „ОДОП”- [населено място].

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Развиват се оплаквания за неправилност на съдебното решение, с което е оставен в сила отказът на приходните органи за възстановяване на внесен корпоративен данък за 2011г. в размер на 8 976.70 лв. и отписване на остатъка от декларирания по ГДД за същата година КД, като се позовава на правните последици от поргласената нищожност на сделката. Касатора твърди, че внесеният корпоративен данък за 2011г. е недължимо платен, тъй като с влязло в сила съдебно решение на ОС-Габрово договорът за доброволна делба е прогласен за нищожен. Поради това данъчно събитие не е възниквало през счетоводната 2011г., т. е налице са условията за възстановяване на претендираната сума. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло акт за прихващане или възстановяване № П-040007150087420-004-001/05.06.2015 г., потвърден с решение №358 от 24.08.2015г. на и. д. директор на ОДОП [населено място]. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" [населено място] при ЦУ на НАП в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното:

По фактите не е имало спор пред първоинстанционния съд и те са следните:

На 05.05.2015 г. СД

[ЮЛ]

„ е подало искане за възстановяване на внесен корпоративен данък за 2011г. в размер на 8 976.70 лв. и отписване на остатъка от декларирания по годишна данъчна декларация за същата година корпоративен данък в размер на 9 158.04лв.

С договор за доброволна делба, вписан в служба по вписванията на 21.10.2011г. е извършена доброволна делба между съдружниците на недвижими имоти, собственост на СД

[ЮЛ]

. През 2011г. дружеството е отчело приходи в размер на 202 000 лв. във връзка с делбата, които са намерили отражение в счетоводния и финансов резултат за 2011г. Декларираният финансов резултат за 2011г. е в размер на 181 347.38 лв., върху които е деклариран корпоративен данък в размер на 18 134.74 лв., от които внесен 8 976.70 лв. По подадена искова молба от съдружник в събирателното дружество с решение от 14.11.2013г. на Окръжен съд-Габрово горепосоченият договор за доброволна делба е обявен за нищожен.

По искането е издаден акт за прихващане или възстановяване, с който е отказано възстановяването на претендираната сума, като в мотивите е посочено, че обявеният за нищожен договор за доброволна делба следва да намери отражение в счетоводството на СД през 2013г. когато е постановено съдебното решение на ОС-Габрово. Процесният АПВ е потвърден по административен ред.

За да отхвърли жалбата срещу АПВ, първоинстанционният съд е приел, че актът за прихващане или възстановяване е издаден от компетентен орган. Съдът е приел, че ДЗЛ не е имало право да иска повторно издаването на АПВ за същото претендирано право, предвид, че по идентично искане от 16.12.2013г. е издаден АПВ № 1327829 от 13.01.2014 г., с който не е възстановена претендираната сума, представляваща частично внесен КД за 2011г. Прието е, че материално-правно изискване за прихващане е наличието на недължимо платени, респективно събрани суми за данъци и ЗОВ, която в случая не е налице тъй като не е налице недължимо платена сума за КД за 2011г. Претендираната за възстановяване сума е част от надлежно деклариран КД за 2011г. в ГДД. Според съда последващото обявяване на сделката за нищожна води до отчитане на репарирането на последиците и по арг. от чл.34 от ЗЗД в логическа връзка с чл.4, ал.1, т.5 от ЗСч.

Решението е правилно.

Фактическата обстановка по делото е изяснена и е безспорна.

По реда на чл.128-129 от ДОПК се прихващат или възстановят недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми подлежащи на възстановяване съгласно данъчното и осигурителното законодателство.

Счетоводното законодателство изисква вярно представяне на имущественото и финансовото състояние на предприятието, при спазване на основните счетоводни принципи, един от които е принципът на текущото начисляване, залегнал в чл.4, ал.1, т.1 от ЗСч. Съгласно този принцип, приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития следва да се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на парични средства или техните еквиваленти и да се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. В случая към датата на съставянето на годишния отчет за 2011г. за дружеството е бил налице договор за доброволна делба, който не е бил обявен за нищожен и в счетоводството на дружеството са отчетени приходи. С обявяването на договора за доброволна делба за нищожен са настъпили нови обстоятелства, които е следвало да намерят отражение в счетоводството на дружеството за 2013г. Дружеството на основание съдебното решение, постановено от ОС-Габрово и с оглед принципа за текущо начисляване е следвало да отрази в счетоводството и в годишната данъчна декларация за 2013г. резултата от провъзгласената нищожност на сделката. Впрочем в решението на директора на ОДОП-[населено място] е отбелязано, че в дневниците си за продажба за данъчен период м.12.2013г. дружеството е декларирало издадени на съдружниците кредитни известия 3 бр. на обща стойност 202 000 лв., като в основанието за издаването им са посочени три фактури, издадени на 19.11.2011г.

С оглед на гореизложеното законосъобразни са изводите на съда, че претендираната сума не е недължимо платена. Поисканата за възстановяване сума, представлява част от деклариран надлежно корпоративен данък за 2011г. в ГДД. Съгласно чл.105 от ДОПК такива задължения подлежат на внасяне в сроковете, определени в съответния закон, като в случая провереното лице е изпълнило частично задължението си, респ. платената сума не е недължимо платена.

За пълнота следва да се посочи, че за претендираните суми в искането за възстановяване, през 2013г. е подадено искане за прихващане или възстановяване, но на друго основание, по което е издаден АПВ № 1327829 от 13.01.2014 г., но същият не е обжалван по съдебен ред.

По изложените съображения касационният съд намира обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството за правилно. Същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора не се дължат разноски в полза на касатора. В полза на бюджета на ответника по касация следва да се присъди претендираната сума в размер на 300 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 449 от 10.11.2015г., постановено по адм. дело № 624/2015 г. по описа на Административен съд-В. Т.

ОСЪЖДА СД

[ЮЛ]

с [ЕИК], да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" [населено място] при Централно управление на Национална агенция за приходите сума в размер на 300 /триста/лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.