ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ИВО Д.

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 3232 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] и М. М. Х. против решение № 1206 / 12.06.2014 год. по т. д.№ 3472 / 2013 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 95 / 07.06.2013 год. по гр. д. № 14 757 / 2011 год. на Софийски окръжен съд. Със същото са уважени предявените от [фирма] против касаторите, при условия на солидарното им осъждане, обективно кумулативно съединени искове, по реда на чл.422 ал.1 ГПК, за признаване за установено наличие на вземания на ищеца към ответниците по три записа на заповед, издадени на 25.03.2008 год., всеки за сума в размер от 17 725,92 евро, с издател [фирма] и авалист М. М. Х.,с падежи на два от тях – 01.05.2008 год. и на третия – 01.05.2009 година, ведно със законната лихва върху сумите считано от подаване на заявлението по чл.417 т.9 ГПК.

Преди изложение на основанията за неправилност на въззивното решение, касаторите са навели довод за неговата недопустимост, с оглед диспозитива на въззивния акт, в който фигурира като потвърдено първоинстанционно решение, с различна от действително разгледаното индивидуализация по номер на дело: гр. д.№ 14 757 / 2011 год. на Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІV състав, вместо приложеното т. д.№ 32 / 2012 год. на Софийски окръжен съд, Търговско отделение, ІV състав.

Наведеният довод за недопустимост на това основание е несъстоятелен, но по същество следва да се възприеме с оглед действителните правни последици на установеното несъответствие, като довод за очевидна фактическа грешка, допусната от въззивния съд.

Предвид горното, производството по реда на чл.288 ГПК следва да...