Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от 1. П. Н. В., 2. В. Р. В., 3. Г. Р. В., и тримата със съдебен адрес гр. Б., ул. “София” № 105, срещу решение от 20.07.2009 г. на Софийски градски съд, ІІІ-ти “З” състав по административно дело № 1807/2003 г. (погрешно посочено гражданско). Жалбоподателите считат, че решението, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РД-50-57/11.04.2003 г. на Кмета на СО – район “Банкя” е необосновано и неправилно. Твърдят, че от констатациите на изслушаните съдебно-технически експертизи при определяне на свободната площ за възстановяване се сочат три различни квадратури – 210 кв. м, 225 кв. м и 280 кв. м, което е в резултат на неточно определяне на общата площ на процесния имот, при който също е налице разлика в квадратурите, установени от експертизите и квадратурата на имота визиран в АОС, АДС и договора им за доброволна делба. Молят жалбата да бъде уважена като бъде отменено изцяло обжалваното решение и делото върнато за ново разглеждане с оглед изясняване на фактите и обстоятелствата касаещи общата площ на процесния имот, а оттам и определяне на точната площ за възстановяване. Постъпила е и писмена защита от пълномощника на жалбоподателите с подробно развити съображения.

Ответникът - Кмета на Столична община – Район “Банкя”, чрез надлежно упълномощен процесуален представител оспорва жалбата, счита, че не са налице никакви касационни основания и същата следва да се остави без уважение, а заповедта на кмета потвърдена, в какъвто дух е и първоинстанционното решение. От процесния имот всичко е застроено и не може да се обособи самостоятелен УПИ, който да се възстанови на жалбоподателите.

Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната...