Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (А ПК).

Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Хасково, чрез председателя И. И., против Решение № 68/15.04.2013 г., постановено по адм. дело № 6/2013 г., по описа на Административен съд Хасково, с което е отменено Решение № 307/14.12.2012 г., на Общински съвет - Хасково, с което се приема нова алинея 11 на чл. 26 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. Х.. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му.

Ответникът - Областен управител на О. Х., редовно призован, не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд Хасково е отменил Решение № 307/14.12.2012 г., на Общински съвет - Хасково, с което се приема нова алинея 11 на чл. 26 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. Х.. За да постанови този резултат съдът е приел, че въведената задължителност на таксите за допълнителни педагогически дейности е в противоречие с разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от ППЗНП, предвиждаща извършването на подобна услуга да става само по желание от страна на родителите или настойниците, и на практика води до ситуация, в която услугата ще се предоставя и съответно заплаща без реално...