Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Ц. И. Н., Й. Т. И., Л. П. С. и Н. П. К., подадена срещу решение № 10 от 12.03.2009 г., постановено по адм. дело № 2058 от 2008 г. по описа на Административния съд - София-град.

В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно поради нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Върховният административен съд - ІІІ отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена от надлежни страни, за които решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение съдът в производство по чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ, образувано по жалба на касационните жалбоподатели като наследници на И. Г. М. - б. ж. на гр. С., е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № РД-22-020 от 05.03.2008 г. на областния управител на област С.. С оспорената административна заповед областният управител е отказал да уважи искането, направено с молба с вх. № 94-ЦЦ-18 от 28.03.2007 г., за обезщетяване по реда на ЗОСОИ с компенсаторни записи за отчужден недвижим имот - собственост на общия им наследодател и представляващ 4/5 ид. ч. от имот с пл. № 4636 (стар) в кв. 2, местността НПЗ "Изток-Къро".

Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед на основанията, поддържани от оспорващите, и въз основа на представените по делото доказателства съдът е приел, че жалбата е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон.

От доказателствата по делото е установено, че недвижимият имот е отчужден по реда на ЗПИНМ...