Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по постъпила касационна жалба от адвокат Д. В. от САК - пълномощник на жалбоподателите С. Н. Х., Г. Н. А., Б. И. Г., В. С. Г. и В. С. Г., всички от С., срещу Решение № 1259 / 04.03.2015 г. на 34 състав, Второ отделение, Административен съд София - град, постановено по ах (административен характер) дело № 4256/2013 година. Жалбоподателите изразяват недоволство от решението в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата им. Считат, че реално от имота са застроени само изградените улици със застроена площ от 379 кв. метра, а останалата част от имота им не е законно застроена. Заявяват, че касационната им жалба е допустима и основателна, защото обжалваното решение е неоснователно, незаконосъобразно, необосновано постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По подробно развити съображения молят да бъде определена като незастроена частта от имота заключена между буквите „Б-В-Р-Я-Д-З-Б” с площ от 1293 кв. м съобразно приетата тройна СТЕ. Претендират присъждане на разноските по делото. В открито съдебно заседание пред ВАС касационните жалбоподатели чрез пълномощника си поддържат подадената жалба и молят да бъде уважена. Представят и писмени бележки.

От ответника - Кмета на Столична община - Район „Искър”, чрез надлежно упълномощен процесуален представител е постъпило писмено Възражение, в което се оспорва изцяло касационната жалба, моли се претенциите на жалбоподателите да бъдат оставени без уважение като неоснователни и недоказани и обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

От ответниците Р. М. Р. и С. А. Й. е постъпило писмено Заявление, в което заявяват, че поддържат изцяло касационната жалба. Ответникът Р. М. Й. не заявява становище.

Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна и следва да се отхвърли. Решението на Административен съд София - град е правилно и законосъобразно. Съдът правилно е кредитирал единичната съдебно-техническа експертиза, според която имотът попада в урбанизираната територия и има реализирана строителна дейност. Извършено е строителство, свързано с обществено обслужващи дейности в съответствие с предвижданията на действащия КРП, одобрен по ЗТСУ със Заповед № РД-50-09-185/09.06.1989 г. и последващ И., одобрен със Заповед № РД-09-50-255/07.03.2007 година. От извършената служебна проверка за законосъобразност първоинстанционният съд е стигнал до правилния извод, че не са налице основания за отмяна на оспорената Заповед и обявяването й за нищожна. Същата е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и в предвидената от чл. 59, ал. 2 от АПК форма, като не противоречи и на целта на закона.

Настоящият касационен състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба на С. Н. Х., Г. Н. А., Б. И. Г., В. С. Г. и В. С. Г. е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страни по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна.

С решение № 1259 от 04.03.2015 г. по адм. дело № 4256/2013 г., в производство по реда на чл. 145-178 от АПК във връзка с чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, Административен - съд С.-град, ІІ отделение, 34 състав, ОТМЕНЯ Заповед № 777/10.08.2010 г. на кмета на район „Искър” - Столична община в частта, с която са определени като застроени площите от 78 кв. м по букви Ф-Ч-Ш-Ф и от 110 кв. м по букви Ч-Б-Ц-Х-Ш-Ч на бивш имот № 5477, к. л. 506, м. „Стубело”, район „Искър” - Столична община, обозначени на комбинирана скица № 1 към заключението на вещото лице инж.. Д Ч. (неразделна част от решението и подписана от съдебния състав), И О. П. Ч ОТ И. К. Н.. С втори диспозитив съдът ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. А. Й., Р. М. Й., Р. М. Р., С. Н. Х., Г. Н. А., Б. И. Г., В. С. Г. и В. С. Г. срещу Заповед № 777/10.08.2010 г. на кмета на район „Искър” - Столична община в останалата й част.

Така постановеното съдебно решение не е обжалвано от административния орган - Кмета на Район „Искър”, издал оспорената заповед № 777 / 10.08.2010 г., поради което решението на съда в частта му, в която е отменена частично заповедта е влязло в сила и въпросът за незастроената площ от имота не може да бъде обсъждан и респективно пререшаван.

Съдебното решение не е обжалвано с касационна жалба и от С. А. Й., Р. М. Й. и Р. М. Р., въпреки, че като наследници на Методи Р. Й., респ. на Л. Д. М., и за тях то е неблагоприятно.

Както се каза по-горе, срещу решението на Административен съд София - град е подадена касационна жалба само от другите наследници на Л. Д. М.: С. Н. Х., Г. Н. А., Б. И. Г., В. С. Г. и В. С. Г., и само в частта, в която жалбата им е била отхвърлена. Тази част всъщност касае останалата част от процесния имот с обща площ от 1293 кв. метра предвид предходното решение на тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение, постановено по адм. дело № 1909/2012 година, която е определена като застроена.

За да отхвърли подадената жалба, първоинстанционният съд, който според чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че обжалваната заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ орган и в предвидената от чл. 59, ал. 2 от АПК форма, не противоречи и на целта на закона, тъй като е насочена към определянето на подлежащата на възстановяване част от имота, предмет на претендираното право на реституция. По отношение на спорната част от имота с площ от 1293 кв. метра, съдът е приел жалбата за частично основателна. Относно съществуването на затревена площ върху територията на УПИ VІ и V от кв. 26а, за която няма данни и да представлява елемент от комплексно регулационно мероприятие, и въпреки установения водопровод, преминаващ през терена, който не е съоръжение, непозволяващо възстановяване на собствеността по смисъла на § 1в, ал. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ според логиката на разпоредбата in fine, отнасяща се до „открити” съоръжения, съдът е счел, че обжалвания акт е засегнат от порока по чл. 146, т. 4 от АПК. Решаващите си мотиви по отношение на останалата част от имота съдът е основал на единичната експертиза, като аргумент за кредитирането й съдът е посочил задълбоченото, обосновано и казуистично (дължимо за целите на производството) изследване на статута на спорния имот, вкл. във връзка с наличието на съоръжения по § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, тъй като резултатът от него прави възможно и конкретното индивидуализиране на площите, определими като застроени. Съдът е посочил, че изградените асфалтова настилка, паваж, асфалтова алея, тротоар и бордюри са в обхвата на неизчерпателно изброените строителни дейности, субсумиращи се в хипотезата на § 1, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ, препятстващи възстановяването на собствеността. Посочил е още, че релевантно за производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е единствено фактически реализираното строителство, а въпросите дали то е законно и съответства ли на предмета на регулационните предвиждания е без правно значение за принадлежността на заявения за възстановяване имот към категорията на свободните от застрояване.

Така постановеното съдебно решение в обжалваната му част е изцяло съобразено със закона и с постоянната формирана в продължение на много години съдебна практика касаеща производствата с правно основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. В това производство само се определя застроената част, респективно свободната площ на претендиран за възстановяване по ЗСПЗЗ имот, след това се издава удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, а въз основа на тях колективният орган по поземлената собственост, независимо как е наименован през годините - поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори, а понастоящем само общинска служба по земеделие, постановява решение по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, с което решение или ще бъдат възстановени в реални граници правата на собствениците върху земеделските земи, включени в границите на урбанизираните територии (строителните граници на населените места) или ще им се признае правото на собственост, но с обезщетение по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ поради проведени мероприятия, които не позволяват реално възстановяване на собствеността.

Всъщност с отхвърлителната част от съдебното решение на практика остават със статут на застроени, а не свободни от застрояване части от имота с площ от 1293 кв. метра, които вещото лице от единичната експертиза обозначава с т. 1, т. 2 и т. 3 от заключението си и на Комбинирана скица № 1 към него, индивидуализирани по УПИ с конкретна площ, заключена между посочени букви и фактическо състояние.

Според т. 1 от това заключение, върху част от УПИ VІІ-со, кв. 71а, с площ 230 кв. метра, заключена между буквите „С-Т-Ю-П-Р-Я-О-С” е изпълнена асфалтова настилка - изградена е асфалтова площадка с тротоари, бордюри, подземни технически проводи и съоръжения на телефонна канализация. Тази част осигурява достъп до [улица]и подход до вътрешните обслужващи улици в пазарния комплекс и до алеята в кв. 71а.

Според т. 2 от заключението, върху част от УПИ ІІ-271,272,1252, кв. 71а, с площ 151 кв. метра, заключена между буквите „Ю-У-П-Ю” е положена асфалтова настилка. Тази част осигурява достъп до прилежащите обслужващи улици и подход към алеята в кв. 71а по силата на действащия И., одобрен със Заповед № РД-09-50-255/07.03.2007 година. Целият УПИ ІІ, който представлява неограден пазарен комплекс с пространства за достъп до алеи и улици е частна собственост според решение на СОС и Договор за прехвърляне на собственост по реда на ЗУТ, с уредени сметки по регулация.

Според т. 3 от заключението, част от имота с площ 724 кв. метра, заключена между буквите „З-Ф-Ш-Х-Ц-В-У-Ю-Т-С-З” попада върху реализирана улица по о. т. (осови точки) 90 - о. т. 126 между кв. 26а и кв. 71а, с положена настилка от унипаваж, асфалт, тротоари и бордюри, а под трасето на улицата са изградени подземни съоръжения на техническата инфраструктура - телефонен канал и водопровод - до Ф500.

Нямало е никакво основание съдът да не възприеме изцяло така изготвената еднолична съдебно-техничска експертиза. Заключението е изключително подробно, прецизно и установените обстоятелства се подкрепят и от останалите събрани по делото доказателства. Оспорването му от жалбоподателите не означава, че същото не е компетентно, обективно и безпристрастно. Заключението на тричленната експертиза всъщност не опровергава констатациите на едноличната експертиза, но дава общия извод, че цялата площ от 1293 кв. метра не е застроена, който извод е подкрепен с приложени снимки. Точно от снимките обаче се установява фактическо строителство върху имота. Затова правилно съдът не е кредитирал заключението на тази експертиза, която по същество не отрича изпълненото върху спорния терен, но въпреки това заключава, че цялата площ не е застроена, а изградените тротоар и улична настилка върху участъка по точките 9,8,10,11,Р,Я,Д,9 на приложената комбинирана скица не отговарят на действащия регулационен план.

За разлика от реституцията по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, в това производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ не се изследва въпроса дали мероприятието по отреждането е реализирано. Достатъчно е наличието на фактическо строителство. А при така сложилата се фактическа обстановка, единственият възможен за това производство правен извод е, че площта по т. 1, т. 2 и т. 3 от заключението на единичната експертиза не е свободна от застрояване, тоест е застроена. Релевантното за този вид спорове е наличието на строителна дейност, респ. съоръжения по смисъла на неизчерпателната разпоредба на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, които са пречка един имот да се определи като незастроен, независимо, че върху него няма „строеж” по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ.

С оглед всичко изложено, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни. Съдебното решение в обжалваната му част е съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати твърдяните в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА в обжалваната му част решение № 1259 от 04.03.2015 г. на Административен - съд С.-град, ІІ отделение, 34 състав, постановено по адм. дело № 4256/2013 година. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Особено мнение: