Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място] баня, представлявано от адв. П.С., срещу решение № 1950/11.09.2014 г., постановено по адм. д. № 2998/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив, ІХ състав. Касаторът навежда доводи за недопустимост на съдебното решение като постановено при липса на правен интерес за жалбоподателя от оспорване на административния акт.При условията на евентуалност касаторът навежда и доводи за неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. В противоречие с доказателствата по делото съдът бил приел, че оспореното разрешително е издадено, без да е спазена разпоредбата на чл. 62, ал. 1 и ал. 6 от ЗВод (ЗАКОН ЗЗД ВОДИТЕ) (ЗВ) и без по същество да е извършена изискуемата по закон писмена преценка. За съвместимостта на искането за водовземане с обществените интереси придобити права, в т. ч. нуждите на населението от района. Необосновано съдът бил приел, че имотът в който се намира находището за инертни материали – ПИ № 000348 бил собственост на общината –от една страна, а от друга-че заявените водни количества от р. М. ще се провеждат до имота през наличен земнонасипен канал, а не чрез построяването на ново съоръжение за водовземане от повърхностни води. Дружеството-касатор моли съдебното решение да бъде обезсилено, евентуално отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици.
Срещу същото съдебно решение е предявена и втора касационна жалба – от директора на Б. дирекция за управление на водите в И. район с център П.. Вторият касатор твърди неправилност на съдебното решение на всички основания по чл.209,т.3 от АПК. Освен необоснованото заключение на съда за това, че засегнатият от разрешителното имот е собственост на община - Долна баня, съдът бил изложил в решението си мотиви, касаещи друг предмет – не атакуваното разрешително № 31130055/02.07.2013г., а предходно разрешително с подобно съдържание, но постановено при различна фактическа обстановка. Моли ВАС да отмени решението на АС-Пловдив като, вместо него, постанови друго по съществото на спора, с което отхвърли жалбата на община –Долна баня срещу административния акт.
Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател [фирма] се представлява от адв. С., която поддържа касационната жалба, а по същество моли съдебното решение да бъде отменено на изложените в касационната жалба основания.
Директорът на Б. дирекция за управление на водите в И. район с център П., редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество.
Ответникът по жалбата, [община] баня, редовно призована, не се представлява. От процесуалния й представител адв. С. по делото е постъпила писмена защита с подробно развити в нея доводи за правилност на атакувания съдебен акт.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.
Върховният административен съд, трето отделение, намира, че касационните жалби са предявени от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са допустими. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни
Касационната инстанция не споделя възражението на касационния жалбоподател [фирма] за недопустимост на оспореното решение като постановено по оспорване от жалбоподател, който няма правен интерес от атакуване на административния акт. Съгласно чл. 70 от ЗВод (ЗАКОН ЗЗД ВОДИТЕ), разрешителното за водоползване се изпраща на заявителя, на съответната общинска администрация, на собственика на съоръженията, както и на заинтересованите лица, участвали в процедурата по издаване на разрешителното. Както правилно е приел административният съд в решението си, обстоятелството, че общината фигурира сред лицата, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.70 от ЗВ, обуславя правото й на жалба срещу процесното разрешително, още повече, че с подаване на възражението си изх. № 04-03-37/ 30.05.2013г. срещу проекта за същото община - Долна баня се превръща и в участник в административното производство по издаването му. С оглед гореизложеното подадената от кмета на община – Долна баня жалба срещу Разрешително за водовземане и ползване от повърхностен воден обект № 31130055/02.07.2013 г. на директора на БДУВ в И. район с център П., е допустима и правилно е разгледана по същество от първоинстанционния съд.
С атакуваното съдебно решение АС-П. е отменил по жалба на [община] баня разрешително за водовземане и ползване от повърхностен воден обект № 31130055/02.07.2013 г. на директора на БДУВ в И. район с център П., издадено в полза на [фирма] с цел :водовземане от повърхностен воден обект – р. М., землището на [населено място] баня -за промиване на баластра в трошачно-миячна сортировъчна инсталация / промишлено водоснабдяване/ и ползване на повърхностен воден обект за изграждане на ново съоръжение за водовземане от повърхностни води.
За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че разрешителното е издадено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, които са довели до неизясняване на факти от съществено значение за това акт с какво съдържание следва да бъде издаден в случая. Според АС-П. не са спазени изискванията на чл.62, ал.1 и ал.6 от ЗВ, тъй като административният орган не е извършил изискуемата преценка по тези законови текстове. Макар формално в административната преписка да се съдържа писмена преценка, според съда същата е толкова повърхностна, схематична и немотивирана, че по същество се приравнява на липса на преценка, От нея не става ясно по какъв начин е защитен обществения интерес, не е мотивирана съвместимостта на исканото водовземане с обществените интереси и придобитите права, в т. ч. нуждите на местното население от вода за напояване, водопой, отглеждане на аквакултури и др. Поради неизлагането на мотиви относно съществените условия, на които следва да отговаря всяко разрешително за водоползване, е налице нарушение на формата на административния акт – от една страна, а от друга – съдът е лишен от възможността да извърши проверка за законосъобразност на индивидуалния административен акт. Отделно от горното при издаване на разрешителното според АС-П. е допуснато и друго нарушение на законовите изисквания – не е взето съгласието на [община] баня като собственик на поземлен имот № 000348, в който се намира находището на инертни материали и през който преминава земнонасипния канал с предназначение да проведе заявените водни количества от р. М. в имот № 000384.
Съдебното решение е правилно, макар и по частично различни от изложените в него съображения.
Основателни са развитите и в двете касационни жалби оплаквания за това, че административният съд необосновано в мотивите на съдебния акт е приел, че собственик на единия от засегнатите имоти - имот № 000348 е община –Долна баня, която не била дала съгласие в съответствие с разпоредбата на чл.60, ал.3, т.4 от ЗВ.Нн е и изводът на АС-Пловдив за това, че процесното разрешително предвижда водовземане чрез налично съоръжение – земнонасипен канал. Видно от събраните по делото доказателства - н. а. №200,т.І,рег. № 1264, д. № 164/2007г. на нотариус С. В. – рег. № 013 по регистъра на Нотариалната камара с район на действие – РС - Ихтиман, имот № 000348 е собственост на [фирма] / понастоящем [фирма] /. Видно от самото заявление на титуляра на разрешителното, по повод което е образувано административното производство по издаването му, както и от всички изготвени като част от административната преписка проекти - част „Хидроложки проучвания“, част „Конструктивна“ и др., за разрешеното с административния акт водовземане няма да се ползват налични съоръжения, а ще се изгражда ново такова.
Въпреки гореизложеното и въпреки констатираното несъответствие на тези правни изводи на съда спрямо наличните по делото доказателства, настоящият съдебен състав на ВАС намира, че не е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила при издаване на оспореното съдебно решение, тъй като констатираната от касационната инстанция необоснованост на съдебното решение не засяга основните и съществени мотиви на съда за отмяна на атакувания пред него административен акт.
Настоящата касационна инстанция не споделя и изводите на административния съд за това, че липсата на мотиви относно писмената преценка за наличието на условията по чл.62 от ЗВ следва да се приравни на липса на форма по смисъла на чл.146 от АПК.
Независимо от това ВАС, състав на ІІІ отделение, счита, че съдебното решение е правилно, доколкото първостепенният съд е приел, че атакуваният пред него административен акт е постановен при съществени нарушения на административнопроизвоствените правила, водещи до неговата незаконосъобразност.
Макар в акта привидно да са обсъдени възраженията на община – Долна баня, липсват по същество мотиви за това, че разрешителното съответства на изискванията на чл.62, ал.1 и ал.6 от ЗВ – особено относно условията по чл.62, ал.1,т.2 от ЗВ за съвместимостта на инвестиционното намерение с обществените интереси, придобити права и нуждите на населението в района на водовземането. Действително приложената по делото преценка но чл. 62, ал. 1 и ал. 6 от ЗВ, изготвена от старши експерт в отдел „Разрешителни и регистри”, само формално отговаря на изискванията на закона. В нея, с по едно изречение, схематично, е даден отговор на въпросите, които съгласно закона задължително трябва да бъдат съобразени при издаване на разрешително за водоползване. Поради това от изложеното в тази преценка не става ясно, при наличие на възражение в обратния смисъл, на база какви обстоятелства административният орган е приел, че е защитен общественият интерес. Д. придобитите права в засегнатия район да могат да се доказват с писмени доказателства, то твърдяното от община - Долна баня несъответствие на исканото разрешително с нуждите на населението от района - т. засягането на интересите на населението във връзка със спадане нивото на реката в участъка на добива поради изчерпване на находището за инертни материали и вредите от това, спадането на подпочвените води и опасността от засушаване, намаленият воден ресурс за поливане, водопой и др. не могат да се установяват с писмени доказателства, представянето на които да се вмени в отговорност на подалата възражението община. Необходима е експертиза, която, с оглед разпоредбата на чл. 35, чл.36, ал.1 и чл.49, ал.1 от АПК следва служебно да бъде назначена от административния орган. С оглед гореизложеното немотивирани се явяват изводите му по т.9.1, т.9.2 и т.9.3 от разрешителното При неизпълнение на задълженията си по чл. 35, чл.36, ал.1 и чл.49, ал.1 от АПК административният орган е издал разрешителното при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на принципите за законност и истинност на административния акт, прогласени в чл.4 и чл.7 от АПК.
С оглед гореизложеното касационните жалби се явяват неоснователни, а съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2, предл. трето от АПК Върховният административен съд - ІІІ отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА № 1950/11.09.2014 г., постановено по адм. д. № 2998/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив, ІХ състав. Решението е окончателно. Особено мнение: