Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на адвокат С. В. Б. пълномощник на [фирма], [населено място], [община], Бургаска област, срещу решение № 2897 от 24.04.2015 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 1379/2014 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на акционерното дружество срещу заповед № 03-РД/1816 от 7.08.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) в частта, в която е отказано финансово подпомагане в размер на 156 112, 78 лв.

В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като вероятно се имат предвид и трите основания за касационна отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, тъй като посочените в касационната жалба текстове от НПК не са приложими в съдебноадминистративното производство. По изложените съображения в жалбата касаторът моли, съда да отмени обжалваното решение, да отмени и обжалваната част от заповедта на изпълнителния директор, като му върне преписката за ново произнасяне с указания да одобри изцяло финансирането.

Ответната страна по касация-изпълнителният директор на ДФЗ не взема становище.

Заинтересованите страни [фирма], [фирма] и [фирма], представлявани също от адвокат С. Б., но не вземат становище.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че съдът е изяснил фактите по спора и въз основа на тях е извел правилни и законосъобразни правни изводи за наличието на свързаност на предприятията по смисъла на чл. 4, ал. 5, т. 1 ЗМСП във връзка с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г. Максималният размер за общите допустими разходи за периода на прилагане на ПРСР (2007-2013) надвишава размера на 1 500 000 евро за кандидатите, които са свързани предприятия. В случая максимално допустимия размер 2 933 700 лв. – представляващи левовата равностойност на размера по чл. 8, ал. 2 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г. е платен, поради което за разликата над този размер е постановен отказ. Прокурорът счита, че съдебния акт е законосъобразен.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Решението на Административния съд С.-град е постановено след отмяна на решение № 10283 от 8.07.2013 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение по адм. д. № 2636/2013 г. и решение № 6817 от 11.12.2012 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 9675/2012 г., с решение № 1396 от 3.02.2014 г., на петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия по адм. д. № 15154/2013 г.

В производството по реда на чл. 145-178 АПК Административният съд С.-град е приел, че е бил сезиран с жалба, подадена от [фирма] срещу заповед № 03-РД/1816 от 7.08.2012 г. на изпълнителния директор на ДФЗ в частта, в която е отказано финансово подпомагане по проект № ИД 02/121/03852 в размер на 156 112,78 лв.

От приложените по делото писмени доказателства съдът е приел за установено, че акционерното дружество – жалбоподател притежава качеството на земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП и е подало заявление за подпомагане У. 450955, вх. № 02/121/03852 от 8.12.2009 г. по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007-2013 г., чрез подобряване на условията за хуманно отношение към животните и запазване на съответствието със съвременните европейски изисквания и въвеждането на система за третиране и използване на животински торов отпадък. Общият размер на разходите по проекта, за които дружеството кандидатствало, е 1 279 418, 10 лв. Със заповед № 01-РД-3838 от 29.12.2010 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е отказано финансиране по заявлението в размер на 783 238, 10 лв. Заповедта в частта й на отказа е била обжалвана, като с решение № 4630 от 26.10.2011 г. на Административен съд София-град жалбата е била уважена. Преписката е била върната за ново произнасяне при условията на чл. 173, ал. 2 АПК.

С решение № 8239 от 8.06.2011 г. Върховният административен съд, четвърто отделение е отменил решението на Административния съд С.-град в частта, в която е отменена заповед № 01-РД-3838 от 29.12.2010 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която е отказано финансиране по заявление с № ИД 02/121/03852 за: сумата за финансирани разходи в размер на 51 775,01 лв. за покривно покритие „ондулин” и за сумата в размер на 283 608, 18 лв. общо посочена по перото за машини и съоръжения за отглеждане на прасета. В тази отменена част Върховният административен съд е отхвърлил жалбата на акционерното дружество-жалбоподател, като решението на Административния съд С.-град в останалата част е оставено в сила.

В изпълнение на съдебното решение на Върховния административен съд изпълнителният директор на ДФЗ е издал заповедта си № 03-РД/1816 от 7.08.2012 г., в която е указал, че частично одобрява заявление за подпомагане № ИД 02/121/03852. В нея на отделни редове е посочил размера на сумата за допустимите разходи, одобрените разходи, субсидии и авансово плащане. Отделно са посочени по пера разходите, представляващи сума в размер 411 203, 78 лв., според решението на Върховния административен съд.

При извършени административни проверки по заявлението за подпомагане, административният орган е установил, че по същата мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” по ПРСР за периода 2007-2013 г. са били подадени заявления за подпомагане и от [фирма], [фирма] и [фирма]. В заповедта са посочени номерата на заявленията за подпомагане, заповедите за одобряване на изпълнителния директор на ДФЗ, сключените договори и размерите на договореното финансиране.

На основание чл. 33, ал. 1, т.2 във връзка с чл. 31, ал. 2, т. 1 и във връзка с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Марка „Модернизиране на земеделските стопанства” от ПРСР за периода 2007-2013 г. е отказано финансиране в размер на 156 112.78 лв., като разходите са поименно изброени по пера в 4 точки. Мотивите за отказа са, че размерът на финансирането при свързани лица или партньори е 2 933 700 лв. - левовата равностойност на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г., като одобрените разходи и на четирите акционерни дружества, които се явяват свързани по смисъла на чл. 4, ал. 7 ЗМСП, чрез [фирма], е общо в размер 2 678 609 лв. Разходите, които могат да се одобрят на акционерното дружество-жалбоподател са 255 091 лв., а за разликата над 2 933 700 лв. заявлението е отхвърлено.

Съдът е приел, че и четирите акционерни дружества, включително и акционерното дружество-жалбоподател, са свързани лица според чл. 4, ал. 5, т. 1 ЗСМП. Изложил е мотиви, че [фирма] притежава мажоритарно капитала на всяко едно от тях. В качеството си на холдинг притежава повече от половината от броя на гласовете в общото събрание на отделните акционерни дружества, кандидати за подпомагане. Поради това съдът е направил правен извод, че е налице свързаност между отделните акционерни дружества чрез [фирма], както е било установено и от административния орган. Поради това е приел, че и отказа по заявлението, който е надвишавал размерът по чл. 8, ал. 2 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г. е законосъобразен и е отхвърлил подадената жалба.

Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

В касационната жалба основно се акцентира върху това, че между отделните дъщерни дружества на холдинга няма нито една от връзките, изрично изброени в хипотезите на чл. 4, ал. 5 ЗСМП. Твърди се, че съдът не е изложил мотиви и не е обосновал изводите си за свързаност между отделните акционерни дружества.

Твърдението е невярно и се опровергава от представените писмени доказателства по административната преписка.

От докладна записка с вх. № 03-0416/13443 от 26.11.2010 г. от заместник изпълнителния директор на ДФЗ се установява, че кандидати по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” са заинтересованите страни в производството и жалбоподателя. В [фирма] [фирма] притежава 75,04 % от акциите, а Б. Г. Н. – 24,96%. В [фирма], който е собственост на [фирма], [фирма] притежава 75% от акциите, а Б. Г. Н. – 25%. В [фирма] [фирма] притежава 76,41% от акциите, а Б. Г. Н. - 23,59%. В [фирма] [фирма] притежава 76, 42 % от акциите, а Б. Г. Н. – 23,58%. [фирма] притежава повече от половината от броя на гласовете в общото събрание, като то ведно с Б. Г. Н. са членове на съвета на директорите на всичките акционерни дружества и безспорно упражняват контрол върху капитала им, който е разделен на акции, а те са и притежатели на акциите. Свързаността между отделните дъщерни дружества в холдинга има за последица задължението за предприятието майка, визирано в чл. 27, т. 2 ЗСч, да състави годишния финансов отчет, който е консолидиран. На него е посветен самостоятелен раздел ІV в глава трета на ЗСч. От изложеното се налага извод, че [фирма], което е и предприятието майка, чрез дъщерните си дружества осъществява стопанската си дейност, то определя тяхната инвестиционна политика и намерения, то е упражнило и контрол при вземане на решенията от дъщерните си дружества да подадат заявления за подпомагане по една и съща мярка по Наредба № 8 от 3.04.2008 г., което се установява и от доказателствата по делото. В конкретния случай не е необходимо [фирма] де е подало заявление за подпомагане, за да се търси свързаност между отделните му дружества, защото предприятието майка чрез дъщерните си дружества осъществява дейността си.

По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на съда като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Направеното искане от адвокат-пълномощника на касатора за присъждане на направените разноски с оглед на изхода на спора следва да се остави без уважение, по аргумент от чл. 143, ал. 4 АПК.

На основание чл. 121, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила решение № 2897 от 24.04.2015 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 1379/2014 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Особено мнение: