Производството е по чл.290, ал.2 ГПК.

С определение № 740 от 10.09.2012 г. по гр. д. № 873 от 2011 г. на Върховния касационен съд, Първо отделение по касационната жалба на

Е. Л. С. e допуснато касационно обжалване на решение № 183 от 17.05.2011 г. на Великотърновския окръжен съд по гр. д. № 20114100500349 от 2011 г., с което е оставено в сила решение № 214 от 25.10.2011 г., постановено по гр. д.№ 194 от 2006 г. по описа на Районен съд, [населено място] и са уважени предявените искове по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Касационното обжалване е допуснато

при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т. 2 ГПК по въпросите:

- допустим ли е установителен иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ при липса на висящо производство по чл.14, ал.1-3 ЗСПЗЗ или по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ и при липса на правна възможност да бъде проведена процедура за възстановяване на земеделската земя;

-допустимо ли е иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ да се съедини с искане по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт, извършен значително време след обобществяването на земята; у

-спешно проведеното производство и постановено решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ без да е променено решението на ОСЗГ достатъчно основание ли за отмяна на нотариалният акт по чл.537, ал.2 ГПК;

-по кой процесуален ред следва въззивният съд да разгледа делото ако производството е образувано преди 1.03.2008 г.;

- при разглеждането на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ към кой момент се изследва идентичността на имота – към момента на обобществяването на земята или към друг момент; може ли да се уважи иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ само въз основа заключението на вещото лице без то да се съпостави с останалите писмени доказателства и картен материал отпреди кооперирането на земята.

В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на съдебният акт поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания в предметното поле на чл.281, т.3 ГПК. Основното оплакване обаче е за недопустимост на решението като произнесено по недопустим иск. Предявеният установителен иск за собственост към минал момент е недопустим защото на ищците като наследници И. Я. К. е отказано възстановяването на спорната земеделската земя- 2 дка лозе и 2 дка нива, негова собственост към 1950 г. защото се намира в терен за който се прилага § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Считат, че липсва правен интерес от воденето на иска защото двата спорни имота не са възстановени и на наследниците на К. И. Я.

Ответниците А. И. К., М. И. Н., Л. Д. М., Ф. Л. С. не са взели становище в съдебно заседание.

Ответникът С. И. К., оспорва касационната жалба и е изложил становището си в съдебно заседание.

Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното:

Касационната жалба е допустима, защото е подадена от надлежни

страни срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за тях, в едномесечния законен срок.

Решението е валидно, допустимо и правилно като краен извод.

Наследодателя на ищците - ответници по касация С. И. К., А. И. К., М. И. Н. и И. Б. И. - И. Я. К. е притежавал земеделски земи в землището на [населено място], в местността „Стъклен”, измежду които и нива от 2 дка в м. “Стъклен” и лозе от 2 дка в същата местност. За тази имоти те се легитимират със съдебна спогодба, постигната на 06.09.1950 г. по гр. д.№ 105 от 1945 г. на С. околийски съд. Имотите са били внесени в ТКЗС. Направено е заявление за възстановяване на тези имоти от един от сънаследниците № 00586 от 11.02.1992 г. ис писмо № 979 от 15.03.1993 г. е уведомена К. И. М., че имотите се възстановяват с план за земеразделяне.

С писмо № 1750 от 1995 г. е постановен отказ от ПК,”С.”. С решение № 604 от 1.11.2005 г. по гр. д. № 223 от 2005 г. на ОС, гр. елико Т.” е отменен отказа на кмета на [населено място] за издаване на удостоверение по чл.13, ал.4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ за този имот.

В същото време ответниците – наследници на К. И. Я. се позовават на собственост върху поземлен имот № 3 от кв.116 по плана на [населено място], одобрен със заповед № 1616 от 20.07.1967 г. с площ от 4 766 кв. м. позовавайки се на придобивна давност. Съгласно чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ по отношение на тези имоти, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ давността не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила.

Изслушана е съдебно техническа експертиза, която установява, че е налице съвпадение между претендираните имоти и този, който се ползва от ответниците и че двата земеделски имота, които е притежавал И. Я. К., а именно: нива от 2 дка и лозе от 2 дка. в м. “Стъклен” попадат в поземлен имот № 3, кв. 116 и кв. 132 по ПУП на [населено място]. За индивидуализацията на имотите и установяване идентичността между претендираните два имота и този на ответниците са ползвани експертните знания на инж. Р. И. Г. като са проследени съседите им и е извършена съпоставка според отразеното по различните планове, разписни листове и документи за собственост и всичката налична документация. Не се установява и твърдението за замяна на имотите по ЗТПС, а и не са налице условията по чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ допускащи запазване на фактическото положение създадено след замяната. По делото са налице категорични данни, че имота се намира в урбанизираната част на гр. “С.” и не е застроен, Следователно в случая се намираме пред хипотезата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ.

Иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е предвиден като установителен иск с който е допуснато изключението за установяването на правото на собственост към минал момент – момента на обобществяването на земеделската земя и включването й в ТКЗС. В случая е налице категоричното установяване, че тази земя е била на наследодателя на ищците И. К. и следователно е установено спорното правоотношение на собственост.

Въпросите, които са поставени са насочени изключително към наличието на правен интерес от провеждането на този иск след като е изтекъл срока по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ и при финализирано производство за възстановяване на земята по ЗСПЗЗ. Производството по административната преписка за възстановяване на спорните четири декара - два декара нива и два декара лозе в землището на гр. “С.”, внесени от И. К. обаче не е приключила, което обуславя и интереса от провеждането на настоящето производство. Отмяната на нотариалният акт, издаден по чл.437, ал.2 ГПК отм. е правна последица от провеждането на установителният иск и основателно е отменен.

Изводите на въззивният съд, че ищците ответници са установили правото си на собственост са основателни и решението следва да се остави в законна сила.

По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.

РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила

решение № 183 от 17.05.2011 г. на Великотърновския окръжен съд по гр. д. № 20114100500349 от 2011 г.

РЕШЕНИЕТО

е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: