О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 175

ГР. София, 27.02.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 24.02.2014 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

Като разгледа докладваното от съдията Мария Иванова ч. гр. д. №948/14 г., намира следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, вр. с чл.23 ЗОПДИППД, отм..

Образувано е по частна касационна жалба на С. Я. и Е. Я., лично и като управител на [фирма], срещу въззивното определение на Апелативен съд София по ч. гр. д. №СП 75/13 г., с което е потвърдено първоинстанционното за допускане на обезпечение на бъдещия иск на К. срещу касаторите, по реда на чл.22, ал.2 от ЗОПДИППД, отм., чрез налагане на възбрана върху посочените в определението четири имота.

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторите се позовават на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Намират, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, „отнася се до съществен процесуален въпрос, който е разглеждан противоречиво от съдилищата” и противоречи на ТР №2/12 г. на ОСНК. В изложението към частната жалба са наведени подробно доводи за незаконосъобразността на обжалваното определение и за релевираното противоречие с практика на ВКС.

В ТР№1/19.02.10 г. на ОСГТК е посочено, че касаторът следва да посочи ясно и точно правния въпрос от значение за делото, като обща предпоставка за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 ГПК. Противоречието по т.1 от с. р. следва да е с тълкувателни решения на гражданска и търговска колегия на ВКС, а противоречивата практика по т. 2 да е формирана със съдебни актове, постановени по реда на ГПК....