Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искане на [фирма], [населено място], представлявано от управителя П. Н. П., за отмяна на влязлото в сила определение № 642/05.02.2014 г., постановено по адм. дело № 6321/2013 г. по описа на Административен съд София град, на основание чл. 239, т. 1, АПК.
Ответникът – ТД на НАП, [населено място], изразява становище за неоснователност.
Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира искането за отмяна за неоснователно по следните съображения:
В производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК, образувано по частна жалба на [фирма], против определение № 7966/30.06.2015г., постановено по адм. дело № 4342/2015г. на Върховен административен съд, с което е оставено без разглеждане искане за отмяна по чл.239, т.1 АПК и производството по делото е прекратено, петчленният състав е постановил, че молбата за отмяна е подадена в законния едногодишен срок. Мотивирал се е, че видно от изричната отметка под щемпела, положен от Административен съд София град (с вх.№5157/27.02.2015 г.), искането за отмяна не е подадено директно в деловодството на съда, а с пратка с баркод[ЕИК]. Удостоверението за приемане и връчване на пратката е пришито по делото, непосредствено след искането за отмяна и номерирано /лист 11/. От съдържанието му се установява, че пратката с този баркод е приета от спедиторската фирма на 29.01.2015г., т. е. искането за отмяна е подадено в едногодишния срок по чл.240 АПК и обратно на приетото в обжалваното определение, се явява процесуално допустимо.
Молителят твърди, че са налице нови доказателства, с които се доказва реалност на доставките във връзка с развилото се ревизионно производство, приключило с РА № [ЕГН]/29.05.2012 г. С определението, чиято отмяна се иска е оставено в сила решение № О-3/29.04.2013 г. на директора на ТД на НАП-С., издадено по повод искане вх. № 53-06-2934 от 3.4.2013 г., подадено от [фирма], с което е отказано възлагането на ревизия за изменение на данъчни задължения, определени с РА № [ЕГН]/29.05.2012 г. при ТД на НАП-С.. В определението са изложени подробни и обосновани мотиви защо представените пред административния орган не са нови по смисъла на чл. 133 ал. 2 т. 1 от ДОПК.
В молбата за отмяна по реда на чл. 239 т. 1 от АПК са описани следните представени доказателства, съставомерни, по твърдение на искателя: доклад на независим одитор на фирма [фирма], [населено място], доклад за дейността на [фирма], счетоводен баланс на същата фирма към 31.12.2006 г., във връзка с това, че това дружество се явявало главен строител на искателя; доклад за дейността на фирма [фирма], доклад на независим одитор на тази фирма и неин счетоводен баланс; договор № BG-CON-04022008-1 между [фирма] и [фирма] за доставка и пускане на еден брой асансьор с анекс към този договор; протокол за извършена проверка на НАП на фирма [фирма].
Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Разпоредбата има предвид нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на влязлото в сила решение (определение), но не са били известни на страната. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност съдебният акт да е неправилен, като страната трябва да не е могла да докаже, представяйки документи, макар да е положила добра грижа за защита на интересите си в хода на съдебното производство.
Новите обстоятелства трябва да са съществували към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. Обстоятелствата, съответно установяващите ги доказателства, трябва да са от съществено значение за делото. От такова значение са доказателствата за юридическите или доказателствените факти, които, в случай, че бъдат установени, биха могли да доведат до различно разрешение на спора, предмет на делото. В настоящия случай тези обстоятелства не са налице. Вярно е, че са с дати преди издаването на РА, но са били, или биха могли да бъдат известни на [фирма], ако дружеството беше положило дължимата грижа при защита на своите интереси.Следователно новите доказателства или обстоятелства следва да са съществували през времето на произнасяне на съдилищата, но въпреки процесуалната активност на страната, тя не е могла да знае за тях. Това основание за отмяна не следва да се дължи на допуснато от съда процесуално нарушение или за неправилно тълкуване на закона, както и на бездействие на страната. Новите обстоятелства дефинитивно законодателят свързва с такива факти от действителността, които са от съществено значение за правилното разрешаване на възникналия правен спор, но обективно не са могли да бъдат известни на страните. Законодателят е имал предвид новооткрити документи, но само относно факти, за които в съдебния процес страните са твърдели за тях, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тяхната липса.
Настоящият съд намира, че представените с искането за отмяна по реда на чл. 239 т. 1 АПК доказателства не са от тези, визирани в хипотезата на правната норма, поради което искането, като неоснователно, следва да бъде отхвърлено.
По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искане, на основание чл. 239, т. 1, АПК, на [фирма], [населено място], представлявано от управителя П. Н. П., за отмяна на влязлото в сила определение № 642/05.02.2014 г., постановено по адм. дело № 6321/2013 г. по описа на Административен съд София град. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Особено мнение: