Производство по чл. 459, ал. 9 от Изборния кодекс /ИК/, във връзка с чл. 208 - чл. 228 от АПК.
Образувано е по касационна жалба от М. Р. Я. от [населено място], общ. О., подадена чрез адв. Р. М., против решение № 74 от 09.11.2015 г. по адм. д. № 156/2015 г. на Административен съд - Търговище, с което е потвърдено решение № 270 МИ/НР от 27.10.2015 г. на Общинска избирателна комисия - О., с което след проведените избори е обявен за избран Ш. М. И. за кмет на [населено място], Община - О.. Излагат се доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че съдът не е изяснил фактическата обстановка, както и не са били приложени всички необходими за изясняване на спора доказателства. Твърди, че не е допуснато откриване на производство по оспорване на протоколи на С. и ОИК по реда на чл. 193 от ГПК. Излага, че допуснатите процесуални нарушения обуславят отмяна на решението. Моли, да бъде отменено обжалваното решение.
Ответникът - Общинска избирателна комисия – О., чрез председателя Е. Х. А., оспорва жалбата и излага доводи за правилност на обжалваното решение, с искане да бъде оставено в сила.
Заинтересованата страна – Шауиб М. И., редовно призован не се явява. Представя писмен отговор на касационната жалба, чрез адв. Г. Ц. от Адвокатска колегия – Т., в който изразява становище за неоснователността й, като са изложени твърдения, опровергаващи тези, направени в касационната жалба. Моли, съдът да отхвърли касационната жалба. Претендира присъждане на сторените разноски по делото.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище, че жалбата е неоснователна. Смята, че всички доказателства и доводите развити в първоинстанционното производство по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност при постановяване на решението, както и направеният извод, че при произвеждане на избор за кмет на кметство [населено място] не са допуснати съществени нарушения, които да водят до изборен резултат, различен от обявения с обжалваното решение. Излага, че в хода на съдебното производство не са установени нарушения на изборния кодекс, които като краен резултат да доведат до опорочаване волята на избирателя и до промяна на резултата от избора. Счита, че оспорваното съдебно решение не страда от пороците на чл. 209, т. 3 АПК и следва да се остави в сила на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 459, ал. 8 от Изборния кодекс и е процесуално допустима.
Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административният съд - Т. е бил сезиран с жалба подадена от М. Р. Я., в качеството му на кандидат за кмет на кметство [населено място], [община], издигнат за участие в изборите от Движение за права и свободи, против решение № 270 МИ/НР от 27.10.2015 год. на ОИК – О.. С решение № 74 от 09.11.2015 г. по адм. д. № 156/2015 г. на Административен съд - Търговище е потвърдено решение № 270 МИ/НР от 27.10.2015 год. на ОИК – О., с което е обявен за избран за кмет на кметство [населено място], на първи тур – Шауиб М. И. с получени 149 действителни гласа, които се явяват повече от половината от действителните гласове. В протокола на ОИК – О., е отразен общия брой на избирателите според избирателния списък 437 души, като от тях са гласували 303 избирателя, според положените подписи в избирателния списък от които 288 гласа са определени като действителни, а 15 за недействителни. За касационния жалбоподател М. Р. Я. е отразено, че е получил 139 действителни гласове.
След извършената проверка относно валидността и законосъобразността на оспореното решение на ОИК съдът е изложил мотиви по всички възражения, направени с жалбата. На първо място е приел за неоснователно твърдението относно неправилното отразяване на изборните резултати в съставените протоколи от избирателни секции, тъй като всички са били подписани от всички техни членове на секционната избирателна комисия и не е съществувал спор между членовете на С. за резултатите от гласуването. При извършената проверка от първоинстанционния съд е било установено, че след като протоколите на С. са подписани от всички членове без особени мнения, няма възражения и жалби, не са допуснати нарушения, които да опорочават изборния резултат.
Касационният жалбоподател е изложил доводи за наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение приема доводите на касационният жалбоподател за неоснователни, като в съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК, първоинстанционният съд е преценил всичките доказателства по делото и е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства и върху приложимия материален закон, при спазване на съдопроизводствените правила. В жалбата, предмет на настоящото касационно производство са развити идентични оплаквания, каквито са изложени и пред първоинстанционния съд.
По направените доказателствени искания съдът в съответствие със спецификата на административноправния спор е обосновал отказа да бъде открито производство по чл. 193 от ГПК по отношение на протоколите на С. и ОИК, за които няма отразено оспорване на резултатите в съответствие с чл.438, ал.3 от ИК.Аистративния съд е спазил изискванията на чл.171 от АПК и е допуснал и събрал относимите към административноправния спор доказателства.
Съдът, след обсъждане на приетите писмени доказателства е приел за установено, че изборните резултати от избора за кмет кметство [населено място], [община] произведени на 25.10.2015 г. са отразени в протокола на С., които в протокола на ОИК са обобщени и въз основа на което е обявен за избран за кмет на кметство [населено място] – Шауиб М. И.. Протоколът на ОИК са подписани от председател, зам. председател, секретар и всички членове на Общинската избирателна комисия – О., без отразени възражения и особени мнения. Протоколът на С. също е подписан от всички членове, като решението е взето при необходимия кворум и мнозинство. Първоинстонционния съд приел, че протоколът е надлежно попълнен и в него не се съдържат данни за възникнали спорове относно действителността на отчетените като недействителни бюлетини. Съдът е приел, че не са установени твърдените в жалбата нарушения, както и каквито и да е други, които биха довели до опорочаване на волята на избирателите, съответно до промяна на крайния резултат.
Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че оставяйки без уважение искането за назначаването на експертиза за която процесуалния представител на жалбоподателя не е направил уточнение, както по нейния вид и от какви специални знания следва да се ползват съда и страните за изясняване на спорните обстоятелства. В настоящия случай след като липсват каквито и да спорове относно отчитането на бюлетините като недействителни от страна на членовете на С., които са представители както на различни политически партии и са извършили броенете в присъствието на застъпнци на от Движението за права и свободи и на Местна коалиция „Заедно за [община]“, няма основание за назначаване на вещо лице за установяване на съответствие на фактическото положение с удостовереното в оспорените протоколи фактическо положение.
В случая оспорването не е свързано с факти относно вещите - протоколи като материален носител (хартия), свързани с тяхното състояние, нарушаване или други, а е свързано с протоколите като документи (писмени доказателства), в които е материализирано изявление. Настоящият състав на Върховния административен съд, в конкретния случай, намира, че не е налице и твърдяното процесуално нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължението на съда по чл. 171, ал. 2 от АПК. Съдът е указал на страните доказателствената тежест, като е съобразил както нормите на чл. 170 и 171 от АПК, така и тази на чл. 193, ал. 3 от ГПК.
Настоящата инстанция намира, че липсват сочените от настоящия касатор нарушения при провеждане на изборите. С нормите на ИК са въведени изисквания, спазването на които дава гаранция, че изборите са проведени без нарушения.
На първо място това е начина на сформиране на С., именно чието правомощие, съгласно чл. 100, ал. 1, т. 4 от ИК е да извършат преброяване на гласовете. Членовете на С. се назначават след консултации на парламентарно представените партии и коалиции от партии, като има забрана представителите на една партия или коалиция от партии да имат мнозинство в една и съща избирателна комисия, както и председателят и секретарят не могат да бъдат от една и съща партия или коалиция от партии, т. е. осигурено е участие на представители на различни партии, които осъществяват взаимен контрол.
Съгласно чл. 438, ал. 3 от ИК при оспорване действителността или недействителността на някой глас, случаят се описва в протокол, който се прилага към протокола на С., а на гърба на бюлетината се отбелязва номерът на решението на С., основанието за недействителността. В настоящия случай липсват каквито и да подобни отбелязвания, липсват протоколи и решения по чл. 438, ал. 3 от ИК, липсват особени мнения, забележки или възражения, поради което правилно съдът е приел липса на нарушения.
Постановеното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци. Противно на твърдяното, действията на съда не са ограничили правото на ефективна защита на жалбоподателя. Видно от протоколите на проведеното съдебно заседание, съдът е спазил принципа за равнопоставеност на страните и им е съдействал в еднаква степен за изясняване на спорните обстоятелства, като съобразил, че доказателствата следва да бъдат допустими и относими към предмета на спора.
По отношение направено искане от процесуалния представител на заинтересованата страна за присъждане на разноските по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че следва да го остави без уважение по следните съображения: Съгласно тълкуването на чл. 78 от ГПК, приложим по препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК, дадено в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на Върховния касационен съд по т. д. № 6/2012 г., ОСГТК, т. 1, когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото, който има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В настоящия случай, в приложеният договор за правна защита и съдействие към отговора на касационната жалба и списъка за разноските, е посочено договорено възнаграждение от 500 /петстотинин/ лева, като в него не е посочен начина на заплащане, а именно в брой или по сметка, поради което не следва да бъдат присъждане на претендираните разноски .
Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 74 от 09.11.2015 г., постановено по адм. дело № 156/2015 г. по описа на Административен съд - Търговище. Решението е окончателно. Особено мнение: