Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. С. П., от [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат Р. Т., против решение № 5178/24.07.2014 г. постановено по адм. дело № 8392/2013 г. на Административен съд-София град /АССГ/, Второ отделение, 29-ти състав. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като издадено в нарушение на процесуални правила, необосновано и в противоречие с приложимия материален закон. Претендира отмяна на решението и постановяване на нов акт по съществото на спора, с който да се уважи жалбата, с която е сезирана първата инстанция, ведно с присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата - Комисията по земеделските земи при Министерство на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т. К.-В., оспорва касационната жалба. Претендира решението на първоинстанционния съд, като правилно, да бъде оставено в сила, и присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото.
Заинтересованата страна В. С. П., редовно призован, не изразява становище по подадената жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, но по различни от наведените с нея съображения:
С решение № 5178/24.07.2014 г. по адм. дело № 8392/2013 г., състав на АССГ, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във връзка с чл. 40, ал. 3 от ЗОЗЗ (ЗАКОН ЗЗД ОПАЗВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ) /ЗОЗЗ/, е отхвърлил жалбата на Н. С. П., срещу решение № КЗЗ-12/27.06.2013 г. на Комисията за земеделските земи към Министерството на земеделието и храните /КЗЗ при МЗХ, Комисията/, с което е отложено утвърждаването на площадка за проектиране и промяната на предназначението на земеделска земя, до произнасянето на Върховния административен съд по обжалването на заповед № РД-02-14-776/13.08.2008 г. за одобряване на ОУП на [община]. Видно от приложените по делото доказателства, обоснован е направеният от първата инстанция извод, че към момента на образуване на производството пред АССГ, тази заповед е отменена с решение № 9482/25.06.2013 г. по адм. дело № 14767/2008 г. на ВАС, ІІ отделение, впоследствие обезсилено с решение № 543/15.01.2014 г. по адм. дело № 13729/2013 г. на петчленен състав на ВАС, с което производството по оспорването й е прекратено като недопустимо.
Предвид установеното от фактическа страна, настоящият състав счита за неправилни направените от АССГ изводи за подсъдността и допустимостта на жалбата на Н. С. П., срещу решение № КЗЗ-12/27.06.2013 г. на Комисията за земеделските земи към Министерството на земеделието и храните.
На първо място, при образуване на съдебното производство и постановяване на решението по адм. дело № 8392/2013 г., съдът не е взел предвид специалното правило на чл. 40, ал. 3 ЗОЗЗ, според което оспорванията на решенията за промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди, и на отказите за издаването им, са подсъдни на Върховния административен съд, който именно е родово компетентен да разгледа жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, по реда на АПК. От изложеното следва, че съставът на административния съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено. Наред с това, тъй като правният интерес от подаване на жалбата е отпаднал, настоящият състав приема, че образуваното пред АССГ недопустимо производство, наместо да бъде изпратено по компетентност на ВАС, следва да бъде прекратено, поради следното:
С атакуваното решение № КЗЗ-12/27.06.2013 г., по т. 152 от дневния ред на заседание, за което е съставен протокол № 12 от същата дата, КЗЗ към МЗХ по повод подадено от Н. С. П. и В. С. П., предложение рег.№ 94-2754/21.05.2013 г. за промяна на предназначението на земеделска земя, е отложила утвърждаването на площадка за проектиране и промяната на предназначението на земеделска земя, попадаща в землището на [населено място], поземлен имот с идентификатор 62459.71.32, местност „Чучуриката-Бакъра”, [община], област Б., с площ 2 499 кв. м, четвърта категория, неполивна, за изграждане на обект „Вилни сгради”, до произнасянето на Върховния административен съд по обжалването на заповед № РД-02-14-776/13.08.2008 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството за одобряване на ОУП на [община].
Между страните липсва спор и от данните по делото се установява, че административното производство е образувано по искане на жалбоподателя Н. П. и заинтересованата страна В. П., за промяна на предназначението на тяхна собствена земеделска земя, необходимо за изграждането на обекти, несвързани с използването й по предназначение - при условията на чл. 18 ЗОЗЗ. КЗЗ към МЗХ е отложила произнасянето си, на посочено правно основание чл. 32, ал. 4 ЗОЗЗ и чл. 41а ППЗОЗЗ, първата от които разпоредби е отменена към момента на постановяване на атакувания акт, а втората дава възможност на компетентната комисия по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ, да отложи разглеждането на предложение за промяна на предназначението на земеделска земя, когато при обсъждането за даден обект възникнат въпроси за доизясняване. Но тъй като с обжалваното решение, произнасянето на КЗЗ е „отложено” не за събирането на допълнителни сведения и доказателства с цел изясняване на релевантните факти, а до произнасянето на ВАС по жалбата срещу заповедта за одобряване на ОУП на [община], настоящият състав приема, че решение № КЗЗ-12/27.06.2013 г. е издадено при условията на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК - с оглед наличието на образувано съдебно производство /по обжалване на ОУП на [община]/, до приключване на което актът не може да бъде издаден. В тази именно връзка следва да бъде отчетено, че с влязло в сила решение № 543/15.01.2014 г. по адм. дело № 13729/2013 г. на петчленен състав на Втора колегия на ВАС /постановено при касационното обжалване на решение № 9482/25.06.2013 г. по адм. дело № 14767/2008 г. на ВАС, второ отделение, с което е отменена като незаконосъобразна заповед № РД-02-14-776/13.08.2008 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството/, атакуваният първоинстанционен акт е обезсилен, като издаден по недопустима жалба - насочена срещу неподлежаща на оспорване заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството за одобряване на ОУП на [община], област Б.. Предвид това и с оглед обстоятелството, че с обжалвания акт на КЗЗ към МЗХ, производството пред комисията /образувано по внесено предложение за промяна на предназначението на земеделска земя/ е спряно до разрешаването на висящ пред ВАС спор относно законосъобразността на заповед № РД-02-14-776/2008 г. за одобряване на ОУП на [община], то с постановяване на решението по адм. дело № 13729/2013 г. на петчленния състав на ВАС, е отпаднал правният интерес на жалбоподателите от оспорването, по съществото на което недопустимо се е произнесъл АССГ. С влизането в сила на съдебния акт, с който е прието за недопустимо обжалването на заповед № РД-02-14-776/13.08.2008 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството е отпаднала висящността на процеса по обжалването й. Оттам и непроизнасянето на КЗЗ към МЗХ след този момент, не е последица от решение № КЗЗ-12/27.06.2013 г. - визираният в него краен срок на отлагането отдавна е настъпил. Следователно, понастоящем атакуваният административен акт не засяга права, свободи или законни интереси на Н. С. П. и това лице няма правен интерес да го оспорва пред съда по смисъла на чл. 15 АПК - с цел премахване на произтичащи от него неблагоприятни правни последици. Наличието на личен и пряк правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за подаване на жалба срещу административен акт, за която съдът следи служебно във всяко положение на делото. Поради това, отпадането му в конкретната хипотеза влече недопустимост на жалбата, срещу решение № КЗЗ-12/27.06.2013 г. на КЗЗ към МЗХ. Не налагат извод в обратен смисъл и доводите на касатора, обективирани в касационната жалба и изложени в открито съдебно заседание, в т. ч. основаните на последващи актове на МРРБ /например представената заповед № РД-02-15-17/07.02.2014 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството за спиране на прилагането на ОУП на [община], одобрен със заповед № РД-02-14-776/13.08.2008 г./, както и евентуалните последващи откази на КЗЗ към МЗХ да се произнесе, независимо от отпадане на последиците от решение № КЗЗ-12/27.06.2013 г. С оглед последиците на цитираното по-горе решение на петчленен състав на ВАС по кас. дело № 13729/2013 г., следва да се приеме, че интересите на жалбоподателя вече не се засягат пряко и непосредствено от атакуваното решение на КЗЗ към МЗХ, а от последващи го актове, преценката относно законосъобразността на които не е предмет на настоящото производство. Липсата на правен интерес от обжалването на решение № КЗЗ-12/27.06.2013 г., прави жалбата срещу него недопустима. Образуваното по тази жалба производство, също е недопустимо и следва да бъде прекратено на основание чл. 159, т. 4 АПК. Следва да се отбележи, че в този смисъл е и определение № 13007/03.11.2014 г. по адм. дело № 11143/2014 г. на петчленен състав на ВАС, Първа колегия, с което е оставено в сила определение № 10468/29.07.2014 г. по адм. дело № 11230/2013 г. на ВАС, четвърто отделение.
По изложените съображения, тъй като административният съд се е произнесъл по жалба, която не му е родово подсъдна, обжалваното решение като недопустимо следва да бъде обезсилено. Предвид това и недопустимостта на жалбата, срещу решение № КЗЗ-12/2013 г., по която е образувано производството пред АССГ, същото наместо да бъде изпратено на ВАС по компетентност, следва да бъде прекратено при условията на чл. 159, т. 4 АПК.
С оглед изхода от спора, съдът не присъжда разноски с настоящото решение.
Водим от горното и на основание чл. 209, т. 1 АПК, вр. чл. 221, ал. 3 от с. к., Върховният административен съд, четвърто отделениеРЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 5178/24.07.2014 г. постановено по адм. дело № 8392/2013 г. на Административен съд-София град, Второ отделение, 29-ти състав и ПРЕКРАТЯВА образуваното по последното дело, недопустимо производство по жалбата на Н. С. П., срещу решение № КЗЗ-12/27.06.2013 г. на Комисията за земеделските земи към Министерството на земеделието и храните.
Решението не подлежи на обжалване, освен в частта, в която е прекратено производството по жалбата на Н. С. П., срещу решение № КЗЗ-12/27.06.2013 г. на Комисията за земеделските земи към Министерството на земеделието и храните, в която може да бъде оспорено с частна жалба в седемдневен срок от съобщаването му пред петчленен състав на Върховния административен съд . Особено мнение: