Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на трети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:И. Р. ЧЛЕНОВЕ:А. Р. . при секретар Г. Л. и с участието на прокурора Христо Ангеловизслуша докладваното от съдиятаЮ. К. по адм. дело № 4200/2021 Производство по чл. 208 и следващите от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. И. от гр.София, подадена чрез пълномощник адв. М. Герон, против Решение № 1098 от 22.02.2021г. по адм. дело №10246/ 2020г. на Административен съд - София град (АССГ), с което е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, против Столична община за обезщетяване на настъпили за ищеца имуществени вреди в резултат от незаконосъобразни действия на ответника, изразяващи се в издаване на Удостоверение за наследници № 000663/03.09.2002 г. и Удостоверение за наследници № 000188/17.05.2004 г.
Касационният жалбоподател излага доводи, че решението е неправилно, поради това, че съдът е приел, че не е налице фактическия състав по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, без да съобрази твърдените от него незаконосъобразни действия на органа при издаване на удостоверения с невярно съдържание, вследствие на които е извършена публична продан на наследствен имот.
Твърди, че от незаконосъобразните действия на административния орган е лишен от възможността за участие в публичната продан и е лишен от продадения имот, с което му е причинена вреда, уточнена по размер в производството пред административния съд и представляваща разликата между реалната продажна цена и цената на реализираната продан. Смята, че са неправилни мотивите на съда относно липсата на доказателства относно възможността за изплащане на дълга и претендираната разлика в цената. Иска, да се отмени обжалваното решение и по същество се уважи иска за причинените имуществени вреди.
Ответникът - Столична община, чрез процесуален представител главен юрисконсулт П. Г., в писмен отговор оспорва жалбата и излага подробни доводи за правилност на обжалваното решение. В съдебно заседание юрисконсулт Тодоров иска да се остави в сила решението на АССГ и да се присъдят направените разноски по делото.
Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл.217, ал.1 от АПК излага становище за неоснователност на жалбата. Намира, че решението е правилно, предвид установената от съда - липса на всички елементи на фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Смята, че решението на първоинстанционния съд, като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена в установения от закона срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С Решение № 1098 от 22.02.2021г. по адм. дело № 10246/ 2020г. на Административен съд - София град, е бил отхвърлен предявения от Е. И. иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против Столична община, за обезщетяване на настъпили за ищеца имуществени вреди в размер на 100 285 лв. в резултат от незаконосъобразни действия на ответника, изразяващи се в издаване на Удостоверение за наследници № 000663/03.09.2002 г. и Удостоверение за наследници № 000188/17.05.2004 г. с невярно съдържание, довели до принудително изпълнение върху наследствен негов имот, който без негово знание е продаден на публична продан през 2004 г., от което са и настъпилите твърдените за него вреди в посочения размер.
Съдът от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е приел, че искът за вреди, предявен от Е. И. е допустим, като подаден в съответствие с чл.204, ал.4 от АПК, във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, в резултат на твърдени незаконосъобразни действия на служители на Столична община, при издаване на удостоверение за наследници № 000663/03.09.2002 г. и удостоверение за наследници № 000188/17.05.2004 г.
Според ищецът вредата се изразява в невъзможността за участието в публичната продан, в процедурата по принудително изпълнение в качеството на наследник, като е лишен от възможността да изплати дълга или да участва в проданта като съсобственик.
Съдът е посочил, че претенцията на ищеца е за изплащане на сума, представляваща разликата между стойността на наследствения имот към датата на завеждане на исковата молба, който той би закупил на публичната продан, ако беше правилно отразен в цитираните удостоверения за наследници, намалена със стойността на имота, съобразно цената от публичната продан.
Съдът е извел изводът, че издадените две удостоверения за наследници от 2002г. и 2004г. съдържат неверни данни, представляващи пропуск да бъде посочен като наследник и Е. И.– ищеца. Същият не е бил страна в производството по издаването им, не е знаел за тях, те никога не са му връчвани. Същият е узнал за последващо издадено Удостоверение за наследници № 000285/26.06.2007г., в което той вече фигурира в качеството си на син и наследник на Ц. П..
Във връзка с указанията от отменителното Решение № 12485/ 08.10.2020г., постановено по адм. дело № 6521/ 2019 г. от 3- членен състав на Върховния административен съд, по делото били приобщени извлечения от Картона за гражданска регистрация на лицето Ц. П.. От същия е било установено, че ищецът Е. И. е вписан в картона в качеството му на син. Установяването на последното е било последица и от удостоверение за раждане на Е. И. от 26.04.1982 г., на Столичен народен съвет, данни за което са били отразени в личния регистрационен картон на наследодателя.
С оглед това, съдът приел, че за доказване на първия елемент от фактическия състав по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ. Издадените две удостоверения за наследници на СО, били напълно опровергани относно удостоверените в тях обстоятелства със следващ акт на същата администрация– удостоверение от 2007г., където лицето е посочено като наследник.
По същество съдът е приел, че искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради това, че не е установен незаконосъобразен акт, вследствие на което да са настъпили вреди за ищеца. Счел, че не е налице причинно - следствена връзка между претендираните вреди и възприетите за незаконни актове.
По делото не била доказана причинно - следствената връзка между претендираната вреда и невъзможността ищецът да участва в проданта. Поради това не били доказани имуществени вреди в претендирания размер от 100 285 лв., представляващи разликата с реалната продажна цена и цената от реализираната продан. Фактите, твърдени от ищеца представлявали несигурни евентуални събития, които нямало как да бъдат доказани.
Съдът е обсъдил, допуснати и приети две основни и едно допълнително заключение на съдебно - оценителна и съдебно - счетоводна експертизи.
Счел, че липсвало уточнение на иска, съобразно с установените по делото сметки от вещите лица, представляващи суми по продажба на имота на публична продан, общо задължение към банката към същата дата от страна на наследодателя му, както и пазарната стойност на имота.
Съдът след правен анализ, по същество е счел за неоснователен предявеният иск за обезщетение с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като в случая не са били налице всички изброени предпоставки.
По тези съображения е отхвърлил иска.
Решението е ПРАВИЛНО.
Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото, при изяснена фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебно решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, каквито се сочат с касационната жалба.
Въз основа на установените фактически обстоятелства административният съд правилно е приел от правна страна, че искът е допустим, като е съобразил разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК.
За да се ангажира предвидената в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ отговорност за имуществени вреди следва да са налице всички кумулативно необходимите предпоставки- 1. Незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие; 2. Незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; 3. Реално настъпили имуществени или неимуществени вреди от тези актове (действия или бездействия); 4. Пряка и непосредствена причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт (действия или бездействия) и вредоносния резултат. Съответно при липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ.
Първоинстанционният съд е спазил указанията на горната инстанция и в съответствие с чл. 224 АПК, при повторното разглеждане на делото е изпълнил указанията дадени с отменително Решение № 12485/ 08.10.2020 г., постановено по адм. дело № 6521/ 2019 г. от 3- членен състав на Върховния административен съд. Съобразно указанията на ВАС, при повторното разглеждане на делото административният съд е събрал допълнително доказателства и е изяснил относимите обстоятелства, относно информацията, съдържаща се в личния регистрационен картон на Ц. П. – баща на ищеца Е. И. и издаването на двете процесни удостоверения за наследници.
Обосновано с направените фактически констатации от съда е прието, че удостоверенията са незаконосъобразни актове на администрацията в частта им относно отразяването на наследниците на починалото лице, в частност – неотразяването като наследник на Е. И..
Регистрите на населението в общината се съставят по реда на чл. 23 от ЗГР, като съдържат личните регистрационни картони на всички лица, подлежащи на гражданска регистрация. Съгласно чл. 25, т.15 от ЗГР, в личния регистрационен картон на лицата се съдържат и данни за деца.
Удостоверението за наследници се издава въз основа на данните от регистрите на населението, които се съставят по реда на чл. 23 от ЗГР. С удостоверение за наследници на починало лице, се удостоверяват факти с правно значение в резултат на проверка в регистрите на населеното място и посочени наследници по закон на починало лице, за което има съставен акт за смърт на основание чл. 54 от ЗГР, отразен в регистрите на населението. Съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗГР удостоверенията се издават от общинската администрация въз основа на регистрите на населението.
Съгласно нормата на чл. 179, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, удостоверението за наследници, представлява официален, свидетелстващ документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, поради което съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия.
Правилен е изводът на съда, че е налице незаконосъобразна административна дейност- § 1, т.2, б.“а“ от ДР на Закона за администрацията. Процесните удостоверения са издадени в нарушение на административно производствените правила.
Същевременно, приетите доказателства не са установили наличието на останалите два елемента от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно, настъпването на твърдените вреди и причинно - следствена връзка между тях и незаконосъобразна административна дейност.
Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ релевантни са вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен административен акт, т. е., които са неизбежен и непосредствено, следващ във времето резултат. При това те трябва да са действителни, а не предполагаеми или евентуални, а имуществените вреди и парично оценими. В случая доказателствата не установяват и този факт.
Първоинстанционният съд обосновано и точно се е позовал на събраните по делото писмени доказателства и заключенията на съдебните експертизи и е аргументирал становището си за липса на претендираните имуществени вреди. Споделя се неговия анализ, че от ищецът не е доказана и причинно - следствена връзка между претендираната вреда и невъзможността ищецът да участва в публичната продан.
В случая липсва пряка причинно - следствена връзка между неверните удостоверения за наследници и възможността лицето да участва в публичната продан, която е достъпна за всяко трето лице и не изисква като предпоставка качеството на наследник на лицето. В публичната продан може да участва всяко дееспособно юридическо и физическо лице. Тя се осъществява при условията на публичност, достъпност и прозрачност - чл.487 ГПК. Публичната продан не се извършва, ако до изтичането на срока за подаване на писмените наддавателни предложения длъжникът внесе всичко по предявените срещу него изпълнителни листове, включително разноските по изпълнителното дело - чл.491 ГПК. Липсва каквото и да е опосредяване между качеството на наследник, което следва да бъде отразено в удостоверение за наследници и участието в публичната продан на наследствения имот.
Освен това в случая предприетите действия на съдебния изпълнител по чл.426 и сл. от ГПК имат правен характер. Защитата в изпълнителното производство се осъществява, като се оспорват актовете на съдебния изпълнител по чл.435 и сл. от ГПК или по исков ред по чл.439 от ГПК. Няма данни ищецът да е осъществил такава защита.
Правилно от решаващия съд, като недоказан по основание и размер е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявен от Е. И. против Столична община за обезщетяване на настъпили за ищеца имуществени вреди в размер на 100 285 лв.
По исковите производства, каквото е и настоящото доказателствената тежест е за ищеца, който трябва да докаже обстоятелствата, на които основава претенцията си, което в случая не е сторено. Поради това първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с приложимия закон, като е отхвърлил иска за имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу Столична община.
Пред настоящата инстанция не се представят нови доказателства, които да налагат изводи различни от тези на първоинстанционния съд и от касационния жалбоподател не се обосновава отмяна на обжалваното съдебно решение.
При този изход на делото, предвид направеното искане от ответника по касация за присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение и на основание чл.10, ал.2 ЗОДОВ, ще следва касаторът да бъде осъден да заплати на Столична община съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение
РЕШИ:
ОСТАВА В СИЛА Решение № 1098 от 22.02.2021г. по адм. дело №10246/ 2020г. на Административен съд - София град.
ОСЪЖДА Е. И. от гр. София да заплати на Столична община сумата от 200 лв. (двеста лева) юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Иван Раденков
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ А. Р. п/ Юлиян Киров