Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел за извършване на общественополезна дейност "Българска национална стънт федерация", срещу решение № 9019 от 24.07.2015г. по адм. дело № 913/2015 г. на Върховния административен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено.

Ответната страна – Министърът на младежта и спорта, чрез процесуален представител в писмен отговор и в съдебно заседание, излага становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в предвидения в чл.211,ал.1 от АПК срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред тричленния състав на ВАС е било образувано по жалба на Сдружение "Българска национална стънт федерация" срещу Заповед № РД -10-18/06.11.2014 г. на министъра на младежта и спорта, с която е отказано издаване на спортна лицензия на юридическо лице с нестопанска цел Сдружение "Българска национална стънт федерация". С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат е приел, че в случая не са налице изискванията на чл. 4, ал. 1, т.2 от Наредба № 2 за професионална правоспособност и квалификация на спортно - педагогическите кадри. Посочил е, че изискването на Наредба за реда за лицензиране на спортните организации в РБългария по член 6, ал.1, т, 6 за списък на лицата, с отразена професионалната правоспособност и квалификация е изискване за професионална правоспособност за организация по този вид спорт. Посочил е, че ако се приеме твърдението на жалбоподателя, че мотоциклетизмът е вид спорт, различен от спорта стънт, то изискването за квалификация на лицата извършващи обучението, тренировъчната и състезателната дейност по този вид спорт не е спазено, въпреки, че не може да изисква квалификация по спорта стънт след като не е издадена лицензия за такава спортна дейност.

Съдът е установил още, че към момента спортът „стънт” не е признат в световен мащаб и се приема за вид мотоциклетизъм, тъй като не се установява наличието на международна спортна организация по спорта. Посочил е, че дори да се приеме, че спортът „стънт” е различен от спорта мотоциклетизъм, не се установява, че не е сходен вид спорт, а съгласно чл. 17, ал. 4 от ЗФВС, спортна лицензия може да се издаде само на една спортна федерация по определен или сходни видове спорт.Чл. 6, ал.1 от Наредба за реда за лицензиране на спортните организации в РБългария предвижда, че при кандидатстване за издаване на спортна лицензия, спортните федерации по един или по сходни видове спорт прилагат към заявлението си посочените в разпоредбата документи. На последно място е приел, че действително е налице описание на дейността, определяща я като спорт, но жалбоподателят е изрично е заявил, че няма Международна спортна организация по този вид спорт с правила за практикуване и администриране на тази дейност, което е изискване по член 6, ал.1, т. 4 от Наредба за реда за лицензиране на спортните организации в РБългария, което е основание да бъде отказано издаването на спортна лицензия за този вид спорт. Решението е правилно.

Настоящият състав напълно споделя изложените правни изводи в мотивната част на обжалваното решение. Съдържащите се възражения в касационната жалба преповтарят тези повдигнати пред първоинстанционния съд и подробно обсъдени в процения съдебен акт.

Отказът за издаване на спортна лицензия на юридическо лице с нестопанска цел Сдружение "Българска национална стънт федерация” е издаден на основание чл.17а, ал. 3, т. 1, предложение първо и т. 2 от ЗФВС, съгласно който министърът на младежта и спорта отказва издаване на спортна лицензия, когато спортната организация не отговаря на изискванията на този закон или извършва спортна дейност, за която друга спортна организация има издадена спортна лицензия. Процесната заповед от формална страна отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК –издадена е в писмена форма и съдържа фактически и правни основания. В хода на административното производство органът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила. Процедурата, предвидена в Наредба за реда за лицензиране на спортните организации в Р. Б, е спазена. Съответвен на материалния закон е изводът на тричленния състав за законосъобразност на обжалвания отказ при наличието на законово закрепена забрана. Тя се съдържа в разпоредбата на чл. 17, ал. 4 от ЗФВС, установяваща, че спортна лицензия може да се издаде само на една спортна федерация по определен или сходни видове спорт и една многоспортова федерация, изградена по съответния обединяващ признак. Посоченият от Българска национална стънт федерация "спорт - стънт" е дисциплина от мотоциклетния спорт, за развитието за който към момента има издадена и действаща спортна лицензия № 002066 от 22.12.2000 г. на Българска федерация по мотоциклетизъм. Правилно съдът е приел, че спортът "стънт" не е признат в световен мащаб и следва да се приеме за вид мотоциклетизъм, тъй като не са представени доказателства, а и не се твърди наличието на международна спортна организация по този вид спорт.

Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на твърдяните в касационната жалба отменителни касационни основания.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 9019 от 24.07.2015г. по адм. дело № 913/2015 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Решението е окончателно. Особено мнение: