Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Директорът на дирекция Обжалване и данъчно – осигурителна практика, [населено място] обжалва решение № 5314 от 04.08.2014г. на Административен съд, С. град, постановено по адм. дело № 5347/2013г., с което е отменен ревизионен акт №[ЕИК]/11.10.2012г. на орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 656/08.04.2013г. на решаващия орган по чл. 152 ДОПК.

В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Искането е за отмяна на решението и да се потвърди ревизионния акт.

Ответникът – Д. К. М., от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. А. А. оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение. Счита за правилен изводът на първоинстанционния съд, че по отношение на ревизираното лице не са налице обстоятелства по чл. 122 ДОПК.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на първо отделение като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил ревизионен акт, с който в резултат на ревизия при особени случаи на Д. К. М. са установени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за периода 2004-2006г. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007г., 2008г. и 2009 година. За да отмени ревизионния акт изцяло, съдът е приел, че по отношение на ревизираното лице не са установени обстоятелства по чл. 122, ал.1 ДОПК за облагането й при особени случаи. В тази връзка съдът е обсъдил приходите и разходите, посочени в изготвения при ревизията паричен поток и е установил, че...