Производството е по реда на чл. 208 – 228 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "ОДОП" [населено място] при ЦУ на НАП, и от [фирма].

Дирекция "ОДОП" [населено място] при ЦУ на НАП обжалва решение № 2000 от 25.09.2014 постановено по адм. д. № 1066 по описа на Административен съд Пловдив за 2013 г., в частта, в която е отменен Ревизионен акт №[ЕИК]/31.10.2012г. издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП-П., потвърден с Решение № 117/01.02.2013г. на Директора на Дирекция “ОДОП“- П. при ЦУ на НАП, в частта за допълнително начислен ДДС с лихви по фактури с №№ 10/12.07.2010г. - с начислен ДДС в размер на 13 075.89 лв. и лихви – 2 883.85лв.; 11/02.08.2010г. - с начислен ДДС в размер на 7 659.81 лв. и лихви – 1 546.69лв.; 15/22.10.2010г. - с начислен ДДС в размер на 18 388.75лв. и лихви общо – 3 773.49лв.; 17/18.02.2011г. - с начислен ДДС в размер на 17 039.19лв., лихви – общо 92.07лв.

Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че неправилно по фактури 10/12.07.2010 г. - 11/02.08.2010 г., 15/22.10.2010 г. и 17/18.02.2011г. първоинстанционният съд е приел, че представените по делото ЧМР са съставени съобразно изискванията на закона и същите могат да се приемат за надлежен транспортен документ по смисъла на чл.45, т.2, б.„б" от ППЗДДС. Моли за пререшаване на делото и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

[фирма] с ЕИК[ЕИК], чрез адв. И. Й., обжалва решението на административния съд в частта, отхвърляща жалбата му против РА. Счита, че единственият аргумент на съда да потвърди ревизионния акт за фактури с №№ 8/29.01.2010 г. и 9/16.03.2010 г. е, че в товарителниците, с които товарът е напуснал страната е посочено, че той е доставен до Италия, а не до Великобритания, където е седалището на получателят по доставката.

В касационната жалба сe съдържат съображения за неправилност на решението в процесната му част, като жалбоподателят счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли за отмяна на решението и отмяна на РА в обжалваната част.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба подадена от Дирекция "ОДОП" [населено място] при ЦУ на НАП и основателност на жалбата подадена от [фирма].

Върховният административен съд, състав на О. отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационните жалби са подадени от страни по делото и в срок, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество жалбата на Дирекция "ОДОП" [населено място] при ЦУ на НАП е неоснователна, а тази подадена от [фирма] – основателна.

С решението, предмет на касационно оспорване, aдминистративeн съд – [населено място] е отменил Ревизионен акт №[ЕИК]/31.10.2012г. издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП-П., потвърден с Решение № 117/01.02.2013г. на Директора на Дирекция “ОДОП“- П. при ЦУ на НАП, в частта за допълнително начислен ДДС с лихви по фактури с №№ 10/12.07.2010г. - с начислен ДДС в размер на 13 075.89 лв. и лихви – 2 883.85лв.; 11/02.08.2010г. - с начислен ДДС в размер на 7 659.81 лв. и лихви – 1 546.69лв.; 15/22.10.2010г. - с начислен ДДС в размер на 18 388.75лв. и лихви общо – 3 773.49лв.; 17/18.02.2011г. - с начислен ДДС в размер на 17 039.19лв., лихви – общо 92.07лв. В останалата част жалбата е отхвърлена.

Административният съд е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административно производствените правила. В мотивите на решението много подробно е възпроизведена установената фактическа обстановка по време на ревизията, както и основанията на органа по приходите да не признаят наличието на ВОД по процесните фактури.

За ревизирания период /01.11.2009г. – 31.12.2011г./ търговското дружество декларирало в дневник за продажби и в справка-декларация по ЗДДС за конкретни данъчни периоди на 2010г. и 2011г. извършени вътреобщностни доставки /ВОД/ за Великобритания с получател - T. PLUS UK L. с V. № GB[ЕИК] по 6 броя инвойси на обща стойност 506 244.10лв. Предмет на доставките са продукти на Н. България - нескафе еспресо, нескафе класик, нескафе „3 в 1”, нестле мили и други разтворими напитки. За да обоснове извода си за липса на ВОД, което е довело до начисляване на ДДС при ставка 20 %, органът по приходите е приел, че не е доказано действителното транспортиране на стоките от България до Великобритания и получаването на стоките във Великобритания, като в тази връзка се е позовал на данните, събрани и предоставени по линия на международното сътрудничество по реда на чл.5 от Регламент /ЕО/ № 1789/2003 г. на Съвета, относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност.

Първоинстанционният съд е приел, че по фактури 10/12.07.2010 г. - 11/02.08.2010 г., 15/22.10.2010 г. и 17/18.02.2011г. представените по делото ЧМР са съставени съобразно изискванията на закона и същите могат да се приемат за надлежен транспортен документ по смисъла на чл.45, т.2, б.„б" от ППЗДДС и за същите се признава наличието на ВОД.

По жалбата на директора на Дирекция "ОДОП" [населено място] при ЦУ на НАП:

В контекста на интерпретацията на съюзното право - чл. 138, § 1 и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112, дадена в т. 31 от решението на С. по дело С-273/11 освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката. Това разбиране е израз на законодателната идея за преходния характер на този режим на облагане на ВОД /вж. чл. 402, § 1 от Директива 2006/112/ - до приемането на окончателния режим на облагане в държавите на произход на стоката. Изискване към ВОД е придобиващият стоките да е друго ДЗЛ и данъчно незадължено юридическо лице, действащо на територията на държава членка различна от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоката.

Доказването на предпоставките на ВОД по чл. 7 от ЗДДС е формализирано. По препращане от чл. 53, ал. 2 от ЗДДС кръгът на писмените доказателствени средства, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, се определят с Правилник за прилагане на закона. В двете точки на чл. 45 от ППЗДДС са изброени лимитативно две групи от документи, които доставчикът на стоки следва да представи за да докаже наличието на ВОД – документи за доставката и документи удостоверяващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка. Установяването от националното законодателство на изискванията към доказване на ВОД е в съответствие с разпоредбата на чл. 131 от Директива 2006/112.

От материалите по делото се установява, че за отменения ВОД за процесните четири фактури ЧМР са с пълни реквизити и съответстват на приемо-предавателните протоколи, относно датата на приемане на стоката и превозно средство. В случая са представени транспортни документи и ЧМР /за 4-те инвойса/ -товарителниците са подписани от изпращача - доставчик, който е ревизираното дружество, от получателя и от превозвача. Съгласно чл. 9 от конвенцията, товарителницата има доказателствена сила по отношение на условията на договора, в това число датата и мястото на съставяне на документа, на товарене на стоки и на местополучаването им. ЧМР към процесните фактури съдържат реквизитите за изпращач, превозвач и необходимите за получател, като относно последния съдът правилно се е позовавал на съдебни актове на ВАС и отбелязва, че липсата на доказателства за лицето, подписало от името на получателя, не прави ЧМР недостоверни като документи. Датите на получаване в кл.24 от ЧМР са четими, макар с поставен върху тях печат на част от товарителниците и съответстват в последователност на останалите документи, съпътстващи превоза /вкл. с датите на т. нар. доказателства за доставка, подписани, датирани и подпечатани от получателя/. Налице са транспортни документи или писмено потвърждение на получателя по доставката, че стоките са получени на територията на друга държава-членка. По делото са приети допълнителни доказателства, опровергаващи извода на приходните органи за липса на данни за собственост на автомобилите, извършили превоза. Процесните ЧМР не са оспорени по реда на чл.193 ГПК. Налице са фактури за платени такси за транспортни услуги, доставени от Фериботен комплекс АД О. и са с дати, предхождащи датите на получаване на стоката по ЧМР. В мотивите на решението си съдът е обсъдил данните съдържащи се в отговорите на данъчни власти на Великобритания, дадени по запитването по линия на международното сътрудничество, като според него те не опровергават извода за наличие на вътреобщностни доставки, тъй като в тях е посочено, че като получател на стоката британско дружество е „липсващ търговец". "Липсващ търговец" по смисъла на Регламент № 1925/2004 г. на ЕО означава търговец, регистриран като данъчно задължено лице за целите на ДДС, което потенциално, с намерение за измама, придобива или създава впечатление, че придобива стоки или услуги без да заплаща ДДС и доставя тези стоки или услуги с ДДС, без да превежда дължимото ДДС на съответния национален орган. Тези данни обаче не опровергават, че стоките по процесните фактури /10/12.07.2010 г. - 11/02.08.2010 г. 15/22.10.2010 г. и 17/18.02.2011 г./ са получени във Великобритания. Доколкото в представените от изпращача товарителници, касаещи транспорта на стоките до Великобритания е налице подпис и печат на превозвача и на получателя, редовността на ЧМР, удостоверяващи превоз и получаването на стоките по ВОД, следва да бъде зачетена. Всички превозвачи са били открити при насрещните проверки и са представени съставените между тях и РЛ документи .

Правилно първоинстанционният съд се е позовал на Решение на С. по дело С – 409/04, в което изрично е посочено, че не е допустимо компетентните органи на държава - членка на доставката да задължават даден доставчик, който е действал добросъвестно е и представил доказателства, които установяват на пръв поглед правото му на освобождаване на дадена вътрешнообщностна доставка на стоки, да заплати впоследствие ДДС върху тези стоки, без обаче да бъде установено участието на споменатия доставчик в данъчна измама, доколкото той е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществената от него вътреобщностна доставка не го довежда до участие в такава измама. В тази връзка, в тежест на органа по приходите е да установи евентуалното участие на доставчика в данъчна измама, а РЛ в случая е представило в хода на ревизията всички налични доказателства, които са представени и от превозвачите /без несъответствия.

Предвид изложеното дотук касационният съд намира решението на АС Пловдив, в частта, в която се обжалва от директора на дирекция „ОДОП” П., за правилно, поради което същото следва да се остави в сила в тази си част. По жалбата на [фирма] Направените оплаквания са основателни.

Съгласно чл.7, ал.1 от ЗДДС, за да е налице ВОД, е необходимо да се установи, че стоката физически е преминала от територията на една държава-членка, на територията на друга държава-членка, като съгласно чл.45, ал.1, т.2, б."а" от ППЗДДС в приложимата редакция, това обстоятелство се доказва с транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени.

По отношение ЧМР към фактури с №№ 8/29.01.2010 г. и 9/16.03.2010 г. е установено, че при съпоставката на транспортните фактури с ЧМР стоките са превозени не до Великобритания, където е седалището на получателят по доставката, а до Италия. Д. на касатора, че едно от условията за ВОД е да се притежава транспортен документ удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка е основателен.

На първо място както е посочил съдът в своето решение, за да е налице ВОД е необходимо стоката да е напуснала територията на страната-такова напускане безспорно е налице.

Второто условие е стоката да е получена от лице регистрирано в друга държава членка. Това условие също е налице. Получателят по доставката е лице регистрирано за целите на ДДС във Великобритания. Стоката не е доставена до Великобритания с транспорт на дружеството, но е доставена до място посочено от клиента на територията на друга държава членка. Дали в последствие тази стока ще бъде превозена до Великобритания или продадена и превозена до друга държава членка, няма отношение към ВОД.

Третото условие е да притежава транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка. Такъв документ също е налице. Изискването е да са доставени до друга държава членка, а не до държавата членка по регистрация на получателя.

Следва отново да се посочи чл. 138, § 1 и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112, дадена в т. 31 от решението на С. по дело С-273/11 освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката. Изискване към ВОД е придобиващият стоките да е друго ДЗЛ и данъчно незадължено юридическо лице, действащо на територията на държава членка различна от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоката.

Въз основа на събраните доказателства и изяснената фактическа обстановка настоящият състав приема, че по процесните фактури има налицие на ВОД, ревизионният акт, с който е допълнително начислен ДДС с лихви по фактури с №№ 8/29.01.2010 г. - с начислен ДДС в размер на 32367,42 лв. и лихви – 8964,77 лв.; 9/16.03.2010 г. - с начислен ДДС в размер на 12717,74лв. и лихви – 3171, 73 лв., се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Разноски: Предвид резултата от касационното обжалване, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и в частта на разноските, с която [фирма] е осъдено да заплати на дирекция "ОДОП" – П. при ЦУ на НАП сумата от 1575.50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

С оглед изхода на делото на [фирма] следва да се присъдят разноски за първоинстанционната инстанция в размер на 350 лева, Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2000 от 25.09.2014 постановено по адм. д. № 1066 по описа на Административен съд Пловдив за 2013 г., в частта, в която е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу Ревизионен акт №[ЕИК]/31.10.2012г. издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП-П., потвърден с Решение № 117/01.02.2013г. на Директора на Дирекция “ОДОП“- П. при ЦУ на НАП, в частта за допълнително начислен ДДС с лихви по фактури с №№ 8/29.01.2010 г. - с начислен ДДС в размер на 32367,42 лв. и лихви – 8964,77 лв.; 9/16.03.2010 г. - с начислен ДДС в размер на 12717,74лв. и лихви – 3171, 73 лв., както И В ЧАСТТА, с която [фирма] е осъден да заплати на дирекция "ОДОП" – П. при ЦУ на НАП сумата от 1575.50 лв. - юрисконсултско възнаграждение като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт №[ЕИК]/31.10.2012г. издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП-П., потвърден с Решение № 117/01.02.2013г. на Директора на Дирекция “ОДОП“- П. при ЦУ на НАП, в частта за допълнително начислен ДДС с лихви по фактури с №№ 8/29.01.2010 г. - с начислен ДДС в размер на 32367,42 лв. и лихви – 8964,77 лв.; 9/16.03.2010 г. - с начислен ДДС в размер на 12717,74лв. и лихви – 3171, 73 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Дирекция "ОДОП" – П. при ЦУ на НАП да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК], сума в размер на 350 (триста и петдесет) лева - разноски по делото.

Решението е окончателно.

Особено мнение: