Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. Р. ЧЛЕНОВЕ:СЕВДАЛИНА ЧЕРВ. А. при секретар С. И. и с участието на прокурора Христо Ангеловизслуша докладваното от съдиятаА. А. по адм. дело № 4227/2021

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроицесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Столичния общински съвет (СОС), уточнена с допълнителна молба, чрез юрк. Р. като процесуален представител, против решение № 6100 от 05.11.2020 г., постановено по адм. дело № 4982/2020 г. по описа на Административен съд - София-град. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдапроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че не е извършен подробен анализ за обществено озеленените площи на територията на жк „Дружба 2-II част“ и по какъв начин отреждането на процесните имоти за застрояване ще се отрази на озеленяването на целия комплекс и цялостния баланс на територията. Прави искане за отмяна обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди законосъобразността на оспорения акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - Църковно настоятелство при храм С. В. Г. П. чрез пълномощника си адв. М., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал.1 АПК.

Разгледана по същество е частично основателна по съображения, различни от изложените в нея.

Обжалваното решение е постановено при повторно разглеждане на делото в производство по чл. 226 АПК, след като с решение № 6477/02.06.2020 г. по адм. дело № 8983/2019 г. на Върховния административен съд са дадени задължителни на основание мл. 224 АПК указания за изясняване на фактите по спазване с оспорения план на правилата и нормите по чл. 22, ал. 4 – 7 ЗУТ.

Съдът отменя, по жалба на Църковно настоятелство при храм С. В. Г. П. решение № 544 от 26.07.2018 г. на СОС, с което е одобрен план за регулация и застрояване на м. жк „Дружба 2-II част“, район Искър при граници: бул. „Копенхаген“, ул. „Обиколна, бул. „Крайречен“ и бул. „Проф. Ц. Л. , в частта на улична регулация и уличен паркинг от о. т. 345-о. т. 358-о. т. 359-о. т. 360-о. т. 361-о. т 347-о. т 346-о. т. 358-о. т. 345 между кв. 22 и кв. 22а, в които попада ПИ с идентификатор 68134.1505.2001 и в частта на УПИ IV- за озеленяване в режим на Тго, кв. 22а, в което попада ПИ с идентификатор 68134.1505.2002.

Приема, че оспореното решение на СОС е издадено от компетентен орган, в предвидената писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, но в несъответствие с материалния закон. Обосновава извод за осъществяване на двете правни основания, посочени в него за изменение на действащия ПУП при условията на чл. 134, ал. 1, т. 1 и чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Излага съображения, че предходният план е приет 1986 г. и не съответства на ОУП на Столична община от 2009 г. Сочи, че решението на СОС в оспорената му част е в противоречие с разпоредбата на чл. 22, ал. 6 и ал. 7 ЗУТ досежно възможността за застрояване на имотите и минималните изискуеми размери на озеленени площи за комплекса. Като се позовава на неоспореното от страните заключение на съдебно-техническата експертиза, съдът приема, че тъй като поземлените имоти, собственост на оспорващия в първоинстанционното производство, не попадат в междублоково пространство и не представляват площи между сгради в един квартал, то не е налице условието за отреждането им съответно за уличен паркинг и за озеленяване с режим на Тго. Поради това достига до извод, че за ПИ с идентификатор 68134.1505.2001 е налице нормативна и техническа възможност за обособяване на УПИ и предвиждане на строеж в съответствие с показателите и предназначението, заложени в ОУП, без това да нарушава изискването зелените площи за комплекса да са най-малко 15%. По отношение на ПИ с идентификатор 68134.1505.2002 приема, че застрояване в него не е допустимо предвид преминаването през същия на топлопровод, но е възможно разполагане на обекти по чл. 56 ЗУТ в зоната извън обозначения сервитут. По тези съображения и при съобразяване с разпоредбите на чл. 108, ал. 5 ЗУТ, чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО и чл. 104, ал. 1 ЗУТ съдът отменя решение № 544 от 26.07.2018 г. на СОС в оспорените му части.

Решението е валидно, допустимо и правилно в частта, в която административният акт е отменен по отношение на улична регулация и уличен паркинг от о. т. 345-о. т. 358-о. т. 359-о. т. 360-о. т. 361-о. т 347-о. т 346-о. т. 358-о. т. 345 между кв. 22 и кв. 22а, в които попада ПИ с идентификатор 68134.1505.2001.

Законосъобразен е изводът на съда, че решението на СОС е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на регламентираната в ЗУТ процедура.

Правилно е прието, че актът в тази му част противоречи на материалния закон.

От събраните по делото доказателства, вкл. и от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата експертиза, се установява, че по действащия регулационен и застроителен план от 1986 г. и 1992 г. ПИ накрая 2001, собственост на оспорващия пред първата инстанция е неурегулиран, част от кв. 22. По действащия ОУП от 2009 г. същият е в зона ЖК – жилищна зона за комплексно застрояване със следните градоустройствени параметри: плътност -40%, кинт – 3, минимална озеленена площ – 40%, височина на застрояването 26 м. до кота корниз. Безспорно е обстоятелството, че имотът не попада в междублоково пространство и не представлява площ между сгради в един квартал. Установено е, че в оспорения ПУП – ПРЗ при преструктурирането на жилищния комплекс зелената площ за широко обществено ползване е 17.03%, което е над минималните установени 15% съгласно чл. 21, ал. 4 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Посочената като отредена за озеленяване площ в размер на 17.03 % включва само обособените терени като самостоятелни УПИ за озеленяване в режим на Тго, без да включва голяма част от реалните площи за озеленяване, които попадат в УПИ за комплексно жилищно строителство, за обществено обслужване и инженерна инфраструктура, като с тях площите за широко обществено ползване възлизат на 35.01% от територията съгласно обяснителна записка към ПРЗ за преструктуриране на жилищния комплекс.

За ПИ 2001 се предвижда изграждането на открит уличен паркинг, представляващ елемент на уличната регулация, без обособяване на УПИ и без застрояване, което не отговаря на предвижданията на ОУП. По делото е установено, че предвид площта на ПИ 2001 е възможно същият да се обособи като самостоятелен УПИ и да се предвиди за застрояване съобразно параметрите на ОУП, при което процентът на зелената система ще намалее от определения за цялата територия от 17.03% на ж. к. „Дружба 2 – ІІ част“, но ще остане в рамките на нормативно определения минимум от 15%. При тези данни е правилен изводът на съда, че при отреждането на имота за застрояване няма да се стигне до намаляване на предвидената за озеленяване площ под законоустановения минимум, поради което не е нарушен чл. 21, ал. 4 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, който не допуска озеленените площи да заемат по-малко от 15 на сто от общата територия на жилищния комплекс. Предвид изложеното е неоснователно възражението на касатора, че ще се наруши баланса на цялата територия.

Действително чл. 21, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 17, ал. 1, т. 5 от Наредба № 7/2003 г. допуска възможността в съществуващи жилищни комплекси чрез преструктуриране да се образуват и урегулират поземлени имоти за надземни и подземни гаражи и паркинги за леки автомобили. Правомощието на административния орган да приеме решение в този смисъл също подлежи на съдебен контрол с оглед спазването на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, както и на основание чл. 108, ал. 5 ЗУТ. Настоящият състав споделя заключението на първоинстанционния съд, че в случая предвиждането с оспорения план по отношение на ПИ 2001 е нецелесъобразно, тъй като с него се засягат в по-голяма степен права и законни интереси на собственика му. Неспазването на правилата за разумно, добросъвестно и справедливо упражняване на правомощията на административния орган по чл. 6 АПК и чл. 108, ал. 5 ЗУТ води до материална незаконосъобразност на оспорения акт. Още повече, че в случая не е мотивирана конкретна необходимост от предвиждане на допълнителни места за паркиране чрез открит паркинг като част от уличната регулация именно в обхвата на ПИ 2001.

Решението на СОС по отношение на този имот е постановено и в нарушение на чл. 22, ал. 7 ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба при преструктуриране на квартали с комплексно застрояване се определят прилежащи площи към съществуващите сгради по правилата и нормативите, определени в наредбата по чл. 13, ал. 1, които се урегулират като поземлени имоти. Останалата незастроена част от кварталите, в т. ч. поземлените имоти, за които не може да се предвиди застрояване по правилата на ал. 6, се урегулира като озеленена площ за широко обществено ползване и се вписва в публичния регистър по чл. 63, ал. 1. Анализът на нормата сочи, че условие за урегулиране на поземлените имоти с друго предназначение е за тях да не може да се предвиди застрояване съгласно устройствените показатели на съответната устройствена зона - плътност, интензивност на застрояване и минимални изисквания за озеленяване. В случая в оспорения административен акт от органа не е изследвано и не е установено, че не може да се предвиди застрояване съгласно устройствените показатели на зоната, без да се допуска уплътняване на застрояването, за да се обоснове предвиждането на ПИ 2001 за обществено мероприятие, представляващо открит уличен паркинг като част от уличната регулация. При това положение е правилен изводът на съда по отношение отреждането на този имот, без да са изпълнени законовите предпоставки за това. Предвиждането за него не отговаря на предназначението на зоната по ОУП и на градоустройствените й параметри съобразно приложение към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО. Безспорно е установена възможността да се предвиди застрояване в ПИ 2001, съответстващо на зоната и да се запази площта на озеленяване в рамките на нормативните изисквания. Като издаден в нарушение на чл. 22, ал. 2 и ал. 7 във вр. с ал. 6 ЗУТ и чл. 104 ЗУТ, оспореният административен акт в тази му част законосъобразно е отменен.

Обстоятелството, че ПИ 2001 не е бил урегулиран по предходния план не обуславя извод в обратен смисъл. Разпоредбата на чл. 22, ал. 7 ЗУТ дава възможност за урегулиране именно на такива имоти с преструктуриране на жилищните комплекси при съобразяване на променените обществено -икономически условия в страната – чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 ЗУТ. След нанасяне на тези имоти в жилищните комплекси в резултат на възстановяването им с реституционните закони (в случая – по реда на ЗСПЗЗ) законодателят предвижда възможност те да бъдат урегулирани, ако отговарят на останалите законови изисквания.

По изложените съображения обжалваното съдебно решение в частта, в която е отменен оспорения ПУП - ПРЗ по отношение на ПИ 2001 като правилно следва да бъде оставено в сила.

Решението е неправилно в частта, в която административният акт е отменен по отношение на УПИ IV, в който попада ПИ 2002 по следните съображения:

В случая съдът не съобразява, че отреждането на този имот в УПИ IV – за озеленяване в режим на ТГО е направено с предходен регулационен план, одобрен със заповед № РД-50-09-718/1986 г. и заповед № РД-50-09-315/1992 г., като с оспорения ПУП не се променя предназначението му. Това безспорно се установява от заключението на съдебно-техническата експертиза. Следователно, имотът не се отрежда с оспорения план за пръв път за озеленяване, а това е станало с предходен план, който е влязъл в сила. В този случая жалбоподателят в първоинстанционното производство може да поиска неговото изменение по реда на чл. 134, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 208 ЗУТ. Отделно от това по несъмнен начин е установено, че в ПИ 2002 е невъзможно предвиждането на жилищно строителство, тъй като през него успоредно на улицата преминава топлопровод със сервитут 5,55 м от улично-регулационната линия. Топлопроводът заема почти целия имот, което изключва застрояването му. Посочената от съда възможност за поставяне на преместваеми обекти по чл. 56 ЗУТ върху частта извън сервитутната зона не изпълнява законовото условие имотът да може да се застрои съобразно предвидените за устройствената зона, в която попада, показатели. При това положение направеният извод, че отреждането на ПИ 2002 за озеленяване в режим на ТГО е в противоречие с нормативните изисквания, е незаконосъобразен.

Като отменя оспорения акт на СОС в тази част, съдът постановява неправилно решение. Същото следва да бъде отменено в посочената част, както и досежно присъдените разноски, като вместо него се постанови друго, с което жалбата на Църковно настоятелство при храм С. В. Г. П. по отношение на УПИ IV- за озеленяване и режим на Тго от кв.22а, в което попада ПИ с идентификатор 68134.1505.2002 - да се отхвърли като неоснователна.

С оглед изхода на спора пред касационната инстанция за частична, а не цялостна основателност на жалбата, на Столична община следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, а на ответника - разноски в половин размер за всички съдебни инстанции, както следва: 450 лева - за настоящото производство и 1 296 лева за първоинстанционното и предходното касационно производство или общо в размер на 1746 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 6100 от 05.11.2020 г., постановено по адм. дело № 4982/2020 г. по описа на Административен съд - София-град в частта, в която е отменено решение № 544 от 26.07.2018 г. на Столичен общински съвет за одобряване на план за регулация и застрояване на м. жк „Дружба 2-II част“, район Искър при граници: бул. „Копенхаген“, ул. „Обиколна, бул. „Крайречен“ и бул. „Проф. Ц. Л. , в частта на УПИ IV- за озеленяване в режим на Тго, кв. 22а, в което попада ПИ с идентификатор 68134.1505.2002, както и в частта, в която Столичен общински съвет е осъден да заплати на Църковно настоятелство при храм С. В. Г. П. разноски в размер на 2 592 лева, като вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Църковно настоятелство при храм С. В. Г. П. срещу решение № 544 от 26.07.2018 г. на Столичен общински съвет за одобряване на план за регулация и застрояване на м. жк „Дружба 2-II част“, район Искър при граници: бул. „Копенхаген“, ул. „Обиколна, бул. „Крайречен“ и бул. „Проф. Ц. Л. , в частта на УПИ IV- за озеленяване в режим на Тго, кв. 22а, в което попада ПИ с идентификатор 68134.1505.2002.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6100 от 05.11.2020 г., постановено по адм. дело № 4982/2020 г. по описа на Административен съд - София-град в останалата му част.

ОСЪЖДА Църковно настоятелство при храм С. В. Г. П. да заплати на Столична община направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на Църковно настоятелство при храм С. В. Г. П. направените по делото разноски в размер на 1 746 (хиляда седемстотин четиридесет и шест) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Таня Радкова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ С. Ч. п/ Анелия Ананиева