Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Б. Н., в качеството му на председател на Сдружение “Яхт клуб Р.”, срещу Решение № 463 от 01.10.2014 г., постановено по адм. дело № 42/2014 г. от Административен съд Плевен, с което е обявено за нищожно Решение № ПВ5-00038 от 25.09.2013 г. на Директора на Б. дирекция за управление на водите Дунавски район (БДУВДР) с център П.; оставено е без разглеждане заявление вх. № ПВ5-00038 от 10.04.2012 г. на “Яхт клуб Р.” и е прекратява производството по същото. Със същото решение е признато за недоказано, на основание чл. 193 ГПК, оспорването на достоверността на поставената дата 21.11.2012 г. на писмо рег. № 04-11-118 от 21.11.2012 г. на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС).

Ответната страна – Директорът на БДУВДР с център П. не е взел становище.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че след като към момента на подаване на заявлението жалбоподателят не е бил регистриран като търговец съгласно изискването на чл. 112г от ЗМПВВППРБ, което е едно от условията за започване на процедура по поставяне на специализиран пристанищен обект, то съдът законосъобразно и в изпълнение на правомощията си по чл. 173, ал. 2 от АПК, е оставил подадената жалба без разглеждане, доколкото подобно искане подадено от юридическо лице с нестопанска цел е недопустимо. Дори частичното обявяване за противоконституционна на нормата на чл. 112к от същия закон не позволява на търговците да получат право на строеж без търг или конкурс.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

За да прогласи нищожността на Решение № ПВ5-00038 от 25.09.2013 г. на Директора на Б. дирекция за управление на водите Дунавски район и да остави без разглеждане заявление вх. № ПВ5-0038 от 10.04.2012 г. на Сдружение “Яхт клуб Р.”, съдът е приел за установено, че с това заявление (вх. № ПВ5-00038 от 10.04.2012 г.) е поискано издаването на разрешително за ползване на воден обект по чл. 46, ал. 1 от ЗВ с приложени към него изискуеми документи. С писмо изх. № ПВ5-00038 от 20.06.2012 г. молителят е уведомен да представи предварително (прединвестиционно) проучване, хидроложка част и хидравлично оразмеряване, които са представени на административния орган на 21.08.2012 г.

Установено е още, че с писмо изх. № ПВ5-00038 от 05.11.2012 г. директорът на БДУВДР е поискал съгласие от МТИТС и от МО по чл. 52, ал. 2 от ЗВ, в което изрично е посочено, че ако след изтичане на 14-дневния срок от получаване на същото писмо не се даде отговор по него, мълчанието ще се приеме за съгласие за издаване на разрешителното.

МТИТС е отказал да даде съгласие, с мотивите, че липсва право на строеж или концесия върху земя – публична държавна собственост, ПИ попада в територията на съществуващи пристанища и има специален ред за изграждане на нови яхтени пристанища, като се приема, че исканото разрешение всъщност представлява искане за изграждане на яхтено пристанище, за което е предвиден специален ред за това - по ЗМПВВППРБ. МО е съгласувал „откриване на процедурата по издаване на разрешително”. На 25.09.2013 г. директорът на БДУВДР издава процесното решение, като се мотивира с липсата на съгласие от страна на МТИТС.

Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че оспорваният административен акт е издаден от некомпетентен административен орган, поради което е нищожен. След това съдът е оставил без разглеждане заявлението с вх. № ПВ5-00038 от 10.04.2012 г. Признал е още, за недоказано, на осн. чл. 193 ГПК, достоверността на поставената дата 21.11.2012 г. на писмо с рег. № 04-11-118 от 21.11.2012 г. на МТИТС.

Решението е недопустимо и ще следва да бъде обезсилено, а делото – следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Съдът не се е произнесъл по предмета на спора, по недопустим начин е подменил волята на оспорващия и е заместил административния орган като се е произнесъл по подаденото пред него заявление.

Не се спори, че на 10.04.2012 г. председателят на УС и представител на сдружението е депозирал пред директора на басейнова дирекция Дунавски район заявление за издаване на разрешение за ползване на воден обект по чл. 46, ал. 1 ЗВ, което е заведено с вх. № ПВ5-00038. В него е посочено, че „Яхт клуб Р.“, регистриран по ЗЮЛНЦ като сдружение с дейност в частна полза, иска да му се издаде разрешително за ползване на повърхностен воден обект – част от р. Д., подробно описана, вкл. и с географски координати, общо 253 кв. м. Във формуляра на заявлението, в графата „цел на ползване“ е посочено „плаващо съоръжение за приставане на малки плавателни съдове“.

Изследвайки „правната същност на исканото със заявлението разрешение“ съдът е приел, че „се иска поставяне на плаващо съоръжение за приставане на малки плавателни съдове“. По този начин недопустимо е изместил предмета на спора, а именно –да прецени законосъобразността на отказа на директора на БДУВДР да издаде разрешително за ползване на повърхностен воден обект, представляващ част от р. Д., по реда на ЗВ. Съдът се е съсредоточил върху целта, която е посочена в конкретното заявление, а не върху оспорвания административен акт – отказ да се издаде индивидуален административен акт с определено съдържание. В резултат на това е стигнал до необснованото заключение, че въпреки поисканото със заявлението „ползване на воден обект, по своята правна същност заявлението е представлявало искане за създаване на ново яхтено пристанище“ (към момента на неговото подаване), а след законовите промени – „за създаване на пристан по смисъла на чл. 111б от ЗМПВВППРБ, като по този начин е подменил волята на заявителя.

След това се е занимал с правната уредба, уреждаща материята по изграждане на „яхтено пристанище“ и е стигнал до заключението, че директорът на басейновата дирекция не е компетентен „да се произнесе по направеното заявление“, което има съвсем различно съдържание. Директорът не бил установил сам своята некомпетентност и се произнесъл, поради което решението му било нищожно.

Съгласно чл. 173, ал. 1 АПК съдът е постановил решение и „по същество“-то на делото като е оставил без разглеждане заявление вх. № ПВ5-00038 от 10.04.2012 г. на „Яхт клуб Р.“, което в същност е отправено до директора на басейновата дирекция, и е „прекратил производството по същото“, замествайки административен орган. За да стигне до този правен резултат съдът е посочил, че „до който и орган да бъде едресирано искане за създаване на пристан, същото следва да бъде оставено без разглеждане и да се прекрати производството, тъй като се търси право, което правният ред не признава по отношение на сдружение с нестопанска цел … “. И пак там „ …. Следователно, заявлението на сдружение „Яхт клуб Р.“ следва да се остави без разглеждане. Противоречи на принципа на процесуална икономия – чл. 11 АПК, заявлението да бъде изпращано на който и да е орган, след като следва да се остави без разглеждане като претендиращо право, което правният ред към момента не признава“.

Като е допуснал посочените процесуални нарушения съдът е постановил недопустим съдебен акт, който ще следва да бъде обезсилен.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 463 от 01.10.2014 г., постановено по адм. дело № 42/2014 г. от Административен съд Плевен И

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: