Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) против решение № 6217 от 21.10.2014 г. по адм. дело № 4810 / 2014 г. на Административен съд София - град, с което е отменено решение № Ж-387/ 01.04.2014 г. на същия административен орган в частта, в която жалбата на П. П. Ш. против [фирма] е уважена и на дружеството е наложена имуществен асанкция в размер на 7000.00 лв. за нарушение по чл. 20, ал.1 от ЗЗЛД (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) (ЗЗЛД). Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон и събраните доказателства. Моли решението да бъде отменено. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

О. [], [населено място] оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила.

О. Б телекомуникационна компания“ АД и ответницата П. Ш. не изразяват становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Правилно съдебният състав приема, че решението на Комисията за защита на личните данни в оспорената част е постановено от компетентния орган, в предвидената писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила.

Изводът на първоинстанционния съд за отмяна на акта на комисията в оспорената част поради противоречие с материалния закон също е направен при правилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба. Аргументирано съдът приема, че в случая от страна на [фирма] не е допуснато нарушение на чл. 20, ал.1 от ЗЗЛД (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) (ЗЗЛД). Цитираният текст...