Производство по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. с чл. 191, ал.5 и чл. 36, ал.1 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).

Образувано е по жалба на Л. Г. Т. – В., от [населено място] срещу решение по т. 15, от Протокол № 44 / 30.07.2015 г. на Висшия съдебен съвет.

С обжалваното решение Висшият съдебен съвет е оставил без уважение възражението на Л. Г. Т. – В. – съдия в Районен съд [населено място] против недопускане за участие в конкурс за преместване в районните съдилища, обявен с решение на Висшия съдебен съвет по протокол № 27 / 21.05.2015 г.. І. Становища на страните:

1. Жалбоподателката – Л. Г. Т. – В. твърди, че обжалваното решение е постановено при нарушение на разпоредбите на чл. 59, ал.1 АПК, чл. 35 АПК, чл. 37 АПК, чл. 191 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ). В допълнително становище към жалбата посочва, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 34, ал.3 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ), тъй като Комисията по предложенията и атестирането (КПА) не е компетентна да внесе проект за решение по този въпрос. П. още, че атакуваното решение е издадено в нарушение на чл. 33, ал.2 ЗСВ. Намира, че въвеждането на забрана за участие във вътрешен конкурс за преместване на младши съдия е незаконосъобразно и дискриминационно по признака обществено положение.

2. Ответникът по жалбата – Висшият съдебен съвет чрез юрисконсулт Р. Д. изразява становище за недопустимост на жалбата, а при условията на евентуалност и за неоснователност на оспорването. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Възраженията за недопустимост обосновава с необходимостта от правоприлагане по аналогия на закона на чл. 187 ЗСВ вр. с чл. 46, ал.2, предл. първо от ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) (ЗНА), отчитайки липсата на регламентация в раздел ІІ „а” от глава девета на ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) за оспорване...