Производството е по чл.208 – чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] срещу решение № 762 от 31.03.2015г., постановено от Административен съд Варна, второ отделение, ХХ състав по адм. д.№ 3131/2014г. С касационната жаба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения административен акт.

Ответникът по касационната жалба – кмета на [община], с представено по делото писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски, съобразно представените доказателства и списък на разноските.

Заинтересованата страна [фирма] не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо.

Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на заповед № 428 от 02.09.2014г. на кмета на [община]. Заповедта е оспорена в частта, с която за спечелил търг с явно наддаване за имот №006009 по КВС на [населено място], [община] с площ от 284,402 дка е класиран [фирма].

Съдът е отхвърлил като неоснователно оспорването. За да стигне до правен извод за законосъобразност на оспорената заповед, съдът е приел, че при провеждане на тръжната процедура не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. По възражението за допуснато нарушение на материалния закон, съдът е приел, че не е предвидено изискване преди провеждане на търг за отдаване под наем на общински имот да необходимо провеждане на процедура по чл.37в от ЗСПЗЗ, респ. да се съобразява нормата на чл.73, ал.5 от ППЗСПЗЗ. Търга е обявен и проведен при приложение на ЗОС (ЗАКОН ЗЗД ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) и местната наредба по чл.8, ал.2 от ЗОС. В случая не е предвиден специален режим за отдаване под наем на общинския имот – частна общинска собственост, поради което няма основание да се приеме, че режима, предвиден в ЗСПЗЗ (ЗАКОН ЗЗД СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ) и Правилник за неговото приложение, дерогират общите правила.

По тези доводи съдът е отхвърлил като неоснователно оспорването.

Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения.

Обоснован е правния извод на съда, че независимо от начина на ползване на имота, който се отдава под наем, в случая не намира приложение отменената разпоредба на чл.73, ал.5 от ППЗСПЗЗ. При систематическото тълкуване на този текст, правилен е изводът, че изключението се прилага само в случаите на разпределение на масивите за ползване по реда на чл.37в от ЗСПЗЗ. Този режим не е приложим по отношение на имоти – частна общинска собственост, които се отдават под наем по реда на ЗОС (ЗАКОН ЗЗД ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ).

По делото е установено, че оспорващата страна е бенефициент по Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013г. – мярка 214 „Агроекологични плащания”. В това качество той е поел ангажимент за извършване на агроекологични дейности за период от пет години, като сред площите, одобрени за подпомагане, попада и имот № 006009. Уведомителното писмо за одобрение е издадено на 02.10.2013г. Тръжната процедура е открита със заповед № 398 от 11.08.2014 на кмета на [община], издадена в изпълнение на решение № 8-100 от 14.07.2014г. на общинския съвет. С тази заповед са определени имотите, които ще се отдават под наем, в това число и имота, за който жалбоподателят е поел ангажимент по мярка 214, определени са условията за провеждане на търга и е утвърдена тръжната документация. Този акт, който слага началото на тръжната процедура, не е бил оспорен от жалбоподателя и е влязъл в сила, поради което настоящият състав счита, че възможността за релевиране на доводи относно условията при които се провежда търга са преклудирани.

Жалбоподателят е участвал в тръжната процедура като е наддавал за имот № 006009, но тъй като неговото крайно наддавателно предложение е за цена, по-ниска от предложената от участника класиран на първо място, с оспорената заповед е определен за наемател участникът предложил най-висока наемна цена. Приложимият общ режим за отдаване под наем на имот – частна общинска собственост, не предвижда предимство за лицата, които са одобрени за подпомагане на Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013г., поради което релевираните доводи от жалбоподателя в тази насока са неотносими. Условията при които се провежда търгът са определени с влязъл в сила административен акт. Жалбоподателят се е съгласил с тези условия и е участвал в наддаването. Единствено поради неговата субективна преценка, той не е продължил да наддава, поради което не е определен за наемател на имота и съответно се е поставил сам в положение да не е в състояние да изпълни ангажимента по мярка 214.

С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна, поради което решението следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК на [община] следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, които са заявени в срок, установени са с представена фактура и преводен документ. Жалбоподателят [фирма] следва да заплати на ответника [община] разноските за адвокатско възнаграждение в пълния му размер от 1800 лв.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 762 от 31.03.2015г., постановено от Административен съд Варна, второ отделение, ХХ състав по адм. д.№ 3131/2014г.

ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [община] разноски по делото в размер на 1800лв. Решението е окночателно. Особено мнение: