Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 7625 от 23.06.2015 г., постановено по адм. д. № 4102/2015 г. по описа на Върховния административен съд. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено и се постанови ново решение по съществото на спора, с което оспореният административен акт да се отмени.

Касаторът е обжалвал и постановено по делото определение № 9353 от 09.09.2015 г., с което дружеството е осъдено да заплати на Комисията за финансов надзор сумата 300 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение.

Ответникът – заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на [фирма] против решение № 145-ИП/05.03.2015 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, с което на дружеството е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – в десет дневен срок от получаване на решението да предприеме действия, в резултат на които всички парични средства на клиенти на инвестиционния посредник, депозирани в лица по чл. 34, ал. 3 от ЗПФИ (ЗАКОН ЗЗД ПАЗАРИТЕ НА ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ) да се водят на индивидуални сметки или сметка на клиентите, отделно от паричните средства на инвестиционния посредник.

Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано.

Законосъобразен е изводът на тричленния състав на Върховния административен съд, че оспорената ПАМ е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗКФН (ЗАКОН ЗЗД КОМИСИЯТА З. Ф. НАДЗОР) във вр. с решение от 12.11.2014 г. за определяне на член на КФН, упражняващ правомощията на заместник-председателя на КФН ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност".

Законосъобразни са и изводите, че оспореното решение е издадено в предписаната от закона форма, като същото отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК, както и че при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят е уведомен за започналото административно производство, участвал е в същото, депозирал е възражения, които подробно са обсъдени от административният орган и са събрани доказателства.

Правилно е прието и че наложената ПАМ е в съответствие с материалния закон. По несъмнен начин по делото е установено, че за посочените в административния акт периоди от клиентски сметки са извършени разплащания за покриване на разходи на самия инвестиционен посредник, описани подробно в решението; смесвани са собствени средства на ИП [фирма] с такива на клиенти, както и че в банкови сметки, в които инвестиционният посредник съхранява свои парични средства са постъпвали пари на негови клиенти. Установено е, че жалбоподателят не спазва по отношение на клиентите си задължението за водене на индивидуални сметки или сметка на паричните средства депозирани при него, отделно от неговите парични средства. При тези данни изводът за нарушение на чл. 29, ал. 5 от Наредба № 38 от 25.07.2007 г. за изискванията към дейността на инвестиционните посредници, съгласно които инвестиционният посредник предприема необходимите действия, за да осигури, че депозираните съгласно ал. 1 парични средства на клиенти се водят по индивидуални сметки или сметка на клиентите, отделно от паричните средства на инвестиционния посредник, е законосъобразен.

Неоснователни са доводите в касационната жалба, че по делото са налице доказателства за изпълнение на изискванията на мл. 29, ал. 5 от Наредба № 38 от 25.07.2007 г. за изискванията към дейността на инвестиционните посредници. Доказателства, установяващи, че дружеството е предприело действия по отделяне на паричните си средства от тези на клиентите му, не са представени. Приложените справки за наличности по сметки за съхраняване на клиентски парични средства не установява движението по тези сметки, респективно не установява, че посредникът не използва парите на клиентите за заплащане на свои разходи. Приложените справки за периода 16.02.2015 г. – 19.02.2015 г. също не установяват спазване на изискването на чл. 29, ал. 5 от наредбата. Със същите се установяват дължимите на клиентите парични средства към определена дата и в съответна банка, но не отразяват движението по сметките, което да обоснове извод, че жалбоподателя не смесва паричните средства на клиентите със свои собствени.

Доводите на касатора, че може да тегли пари от сметките, в които съхранява паричните средства на клиентите, тъй като последните му дължат комисионни и възнаграждения за предоставени услуги не обосновава спазване на изискването на чл. 29, ал. 5 от наредбата, тъй като същите следва да бъдат преведени по сметка на посредника, а не да бъдат оставени за неопределен период от време по клиентските сметки. Законодателят изисква ясно разграничаване на паричните средства на клиентите от тези на инвестиционния посредник.

Останалите доводи в касационната жалба са относими към законосъобразността на наложената ПАМ, а не към правилността на обжалваното съдебно решение, което е предмет на настоящия касационен контрол, поради което не следва да се обсъждат. Освен това същите детайлно са обсъдени от тричленния състав на Върховния административен съд и правилно са приети за неоснователни.

С оглед на изложеното Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата съдебна канстатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Обжалваното определение също е правилно.

Съдът е присъдил юрисконсулско възнаграждение предвид изхода на спора, а именно отхвърляне на жалбата на [фирма] срещу оспорения административен акт и правилно е приложил разпоредбата на 143, ал. 4 АПК. Ето защо обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора следва да се осъди [фирма] да заплати на Комисията за финансов надзор сумата 300 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7625 от 23.06.2015 г. и определение № 9353 от 09.09.2015 г., постановени по адм. д. № 4102/2015 г. по описа на Върховния административен съд.

ОСЪЖДА Булброкърс” ЕАД да заплати на Комисията за финансов надзор сумата 300 лв.(триста лева), представляващи направени по делото разноски в касационното производство. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: