Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационната жалба от М.М, действащ като ЕТ „Реал – Д - М.М", гр. Г. срещу Решение № 155 от 12.08.2020г., постановено по адм. д. № 194/2020г. по описа на Административен съд – Габрово, с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/2538 от 04.05.2020 г. на Зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“.
Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че липсват мотиви по съществото на спора. Сочи, че съдът не е съобразил неговите възражения и събраните доказателства, както и причината за прекратяване на поетия ангажимент. Подчертава, че това е станало поради промяна в ЗСПЗЗ, с която е приет чл. 37ж, в сила от 07.02.2017г. и невъзможност да изпълнява своите ангажименти вследствие на това. Счита, че съгласно чл. 37ж ЗСПЗЗ той няма право и възможност да сключва споразумения за ливади. Заявява, че за 2016г. правомерно му е изплатена сумата от 2688,45 лв. и същата не следва да бъде връщана. По тези съображения претендира отмяна на обжалваното решение и на оспорения АУПДВ, ведно с присъждане на осъществените разноски за първоинстанционното и касационното производство.
Ответникът по касационната жалба – Зам. изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуален представител, с писмено отговор оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.
Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:
С обжалваното решението Административен съд –Габрово е отхвърлил оспорването на М.М, действащ като ЕТ „Реал – Д - М.М", гр. Г. срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/2538 от 04.05.2020 г. на Зам....