Производството е по чл.58, ал.1 от Изборния кодекс.

Образувано е по жалба, подадена от [фирма] срещу решение № 2888-МИ от 03.11.2015г., постановено от Централната избирателна комисия. С жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, както в частта с която е установено нарушение на забраната по чл.182, ал.4 от ИК, така и в частта, с която е наложена принудителна административна мярка. Оспорващата страна прави искане за отмяна на обжалваното решение.

Ответникът – Ц. избирателна комисия, представляван в производството от Р. С. - упълномощен член, съгласно решение №9 от 23.03.2014г., изразява становище за неоснователност на жалбата.

Заинтересованата страна М. Г. не изразява становище по жалбата.

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.58, ал.1 от ИК.

Производството пред Централната избирателна комисия е образувано по сигнал, подаден от М. Г. във връзка с публикувана статия, имаща агитационен характер на интернет страницата на агенция „Б.”. При разглеждане на сигнала, ЦИК е установила, че статия с аналогично съдържание е публикувана и на страницата на електронна медия „ПИК”.

С обжалваното решение ЦИК е установила нарушение на забраната по чл.182, ал.4 от ИК за извършване на предизборна агитация 24 часа преди изборния ден, чрез публикуване на статия, имаща характер на агитационен материал за неподкрепа на кандидат за кмет на [община]; постановила е премахване на видеоматериала от съдържанието на интернет страницата; оправомощила е председателя на ЦИК да състави акт за установено нарушение на [фирма], собственик на електронна медия „ПИК”, като съставения акт да се изпрати на областния управител на област С. за издаване на наказателно постановление.

Настоящият състав приема, че разглеждането на подадената жалба е процесуално недопустимо в частта, с която се оспорва решението по отношение на установено нарушение на забраната по чл.182, ал.4 от ИК и е оправомощен председателят на ЦИК да състави акт за установено административно нарушение на [фирма], собственик на електронна медия „ПИК”. Посочените части от атакуваното решение са постановени на основание чл. 495 и чл. 496 от ИК и чл. 42 от ЗАНН, поради което съставляват част от процедурата по налагане на административно наказание на лица, извършили административния нарушения в хода на изборния процес. Х. и съдържанието на тези разпоредителни части на оспореното решение съставляват акт, поставящ начало на процедурата по налагане на административно наказание, но не са акт за установяване на административно нарушение - АУАН, както се твърди в жалбата. По отношение на това разпоредително действие – установяване на административно нарушение, чл. 498 от ИК изрично препраща към разпоредбите на ЗАНН (ЗАКОН ЗЗД АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ). По този специален ред на съдебно обжалване подлежи единствено крайният акт – евентуално издаденото наказателно постановление, с което за установеното административно нарушение се налага административно наказание.

По тези доводи, настоящият състав счете, че подадената жалба против първия и третия диспозитив от обжалваното решение е недопустима за разглеждане на основание чл. 159, т. 1 от АПК, като предявена против акт, който не подлежи на самостоятелно обжалване по реда на чл.58, ал.1 от ИК пред Върховния административен съд.

Настоящият състав счита, че разглеждането на жалбата е допустимо по отношение на оспорването на диспозитива от решението, с който е наложена принудителна административна мярка – премахване на видеоматериала от интернет страницата.

По отношение на този допустим за разглеждане предмет, настоящият състав счете, че обжалваното решение е незаконосъобразно.

С обжалваното решение е установено нарушение на забраната по чл.182, ал.4 от ИК за предизборна агитация 24 часа преди изборния ден и в изборния ден. В случая забраната се отнася до датите 31 октомври и 1 ноември 2015г. За тези две дати, при насрочен втори тур на местните избори за 01.10.2015г., Изборният кодекс е предвидил забрана за извършване на изборна агитация. Диспозитива от решението, с който се постановява премахване на видеоматериала от съдържанието на интернет страницата има характер на принудителна административна мярка, с която се цели преустановяване на административното нарушение. В случая тази мярка е наложена с решение, което е постановено на дата 03.11.2015г. – на втория ден след изборния ден. На датата, на която е постановено решението, липсва законова забрана за публикуване на материали, за които може да се приеме, че имат характер на изборна агитация, поради което наложената преустановяваща принудителна административна мярка е безпредметна.

С оглед на тези доводи, настоящият състав счете, че обжалваното решение в частта, с която е наложена принудителна административна мярка – премахване на видеоматериала от интернет страницата е незаконосъобразно и в тази част следва да бъде отменено.

Воден от горното и на основание чл.58, ал.3 от ИК и чл.159, т.1 от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение РЕШИ: О. Б. Р.

жалбата на [фирма] срещу решение № 2888-МИ от 03.11.2015г., постановено от Централната избирателна комисия, в частта, с която е

установено нарушение на забраната по чл.182, ал.4 от ИК и е оправомощен председателят на ЦИК да състави акт за установено административно нарушение на [фирма], собственик на електронна медия „ПИК” . ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ОТМЕНЯ решение № 2888-МИ от 03.11.2015г., постановено от Централната избирателна комисия, в частта с която е

наложена принудителна административна мярка – премахване на видеоматериала от интернет страницата на електронна медия "ПИК. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: