Производството е по реда на чл. 237- 244 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 7 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искане на [фирма] [населено място] за частична отмяна на влязло в сила решение № 7633/05.06.2014 г. по адм. д.№ 14021/2013 г. по описа на Върховния административен съд, при изложени доводи за наличие на основания по чл. 239, т. 1 от АПК.

Ответната страна – директор на Дирекция „ОДОП” П. чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на искането.

П. състав на Върховния административен съд, първа колегия намира искането за отмяна за процесуално допустимо. То е подадено от надлежна страна, за която влязлото в сила съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК. Разгледано по същество е неоснователно.

С решение № 7633/05.06.2014 г. по адм. д.№ 14021/2013 г. по описа на Върховния административен съд

е отменено решение № 1911/13.08.2013 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 3191/2012 г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата на [фирма] против ревизионен акт, издаден от орган по приходите при ТД на НАП – П., И. С., потвърден с решение на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – П., относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от [фирма] в периода м. юли-м. декември 2010 г. и определените във връзка с това задължения за ДДС и лихви, както и в частта за разноските, като вместо него е постановена отмяна на ревизионния акт в тази му част, а решението на Административен съд Пловдив е оставено в сила в останалата му част. Искането е за отмяна на решението на ВАС в потвърдителната му част относно отказан данъчен кредит по фактури, издадени от [фирма] и [фирма] и се основава на копия от товарителници, удостоверяващи според искателя транспортиране на гориво от бази на тези двама доставчици до базата на дружеството „В. П” [населено място], от където последния му го е доставил.

Посоченото в искането за отмяна правно основание по чл.239, т.1 АПК предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Следва да е налице непълнота на фактическия или доказателствен материал, разкрита след като решението е влязло в сила, която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото.

В случая не са налице нови обстоятелства и нови доказателства по смисъла на чл.239, т.1 АПК, посочен по-горе. Предмет на спора както пред административния орган така и в производствата пред съда е наличието или не на реално извършени доставки по сочените и в искането фактури, при което не са налице твърдените нови обстоятелства. Н. на подалия искането с доказателствената тежест не е основание за отмяна на решението на тричленния състав на ВАС, още повече, че в самото искане се излагат основно съображения за неговата неправилност. Не се установяват никакви пречки страната да е била в невъзможност да се снабди в хода на развилите се производства с представените с искането доказателства, тринадесет броя товарителници. Несъстоятелно е позоваването в този смисъл на непълнота на заключението на експертизата, изготвено по поставени от молителя въпроси и писмо от управител на дружество, което не е страна в производството, по съществото си свидетелски показания, недопустими в производството по отмяна. Следва да се отбележи също, че представените с искането товарителници не са от съществено значение за делото, защото не сочат на установяване на фактите, сочени от молителя, а именно реална доставка на гориво в базата на дружество доставчик, тъй като в тях това дружество не фигурира. Представените с искането товарителници не съставляват и годни доказателства, тъй като не са нито оригинали, нито заверени от страната или пълномощника и копия, при извършена заверка с щемпел на неучастващо по делото дружество, с положен подпис, без да е означено качеството на лицето, положило го

. Поради това искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК следва да се отхвърли като неоснователно и недоказано.

По изложените съображения молбата за отмяна на посочените в нея правни основания като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли.

Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК настоящият състав на Върховния административен съд, първа колегия РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на [фирма] [населено място] за отмяна на основание чл.239, т.1 от АПК на влязло в сила решение № 7633/05.06.2014 г. по адм. д.№ 14021/2013 г. по описа на Върховния административен съд в частта му, с която е оставено в сила решение

№ 1911/13.08.2013 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 3191/2012 г., свързана с отказан данъчен кредит по фактури, издадени от страна [фирма] в размер на 50 167.51 лв. и [фирма] в размер на 79288.18 лева, ведно с начислените лихви за забава. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: