О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 342

гр.София, 27.01.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б.

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

деветнадесети януари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Р. Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

като разгледа докладваното от Б. И. ч. гр. д.№ 3631/ 2025 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 пр.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на П. Ц. П. срещу определение на Варненски окръжен съд № 2077 от 02.05.2025 г. по гр. д.№ 744/ 2024 г., с което е оставена без уважение молба вх.№ 2856/ 31.01.2025 г. на П. Ц. П. за изменение в частта за разноските на постановеното по същото дело решение № 1454/ 20.12.2024 г. чрез намаляване на хонорара в полза на Л. Н. до размер 100 лв. и е оставена без уважение молба вх.№ 2857/ 31.01.2025 г. на П. Ц. П. за допълване на постановеното по същото дело решение № 1454 от 20.12.2024 г. в частта за разноските, чрез допълване на влезли в сила протоколни определения от 27.06.2023 г. по гр. д.№ 14082/ 2022 г. на Варненски районен съд, като Л. И. Н. бъде осъдена да заплати на П. Ц. П. сумата от 5 030 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят поддържа, че съдът не е изложил никакви мотиви по същество по направените от него искания. Той не само не разгледал молбата по чл.250 ГПК, но извратил квалификацията на тази молба. Съдът не посочил какво възприема относно наличието на предпоставките по чл.78 ал.4 ГПК за присъждане на разноски при частично прекратяване на производството по делото. В конкретния случай ищцата Л. Н. оттеглила част от предявените искове, производството по тях било прекратено и ответникът имал право на направените разноски за възнаграждение за адвокатска защита срещу тези искове в размер 5 030 лв. Нямало мотиви и по направеното възражение за прекомерност на присъденото в полза на процесуалния представител на Л. Н. възнаграждение за въззивното производство в размер 1 700 лв. Съдът не взел предвид, че по оттеглените искове производството е прекратено, че не се дължат разноски за определения режим на лични контакти, който бащата не обжалвал, както и че П. П. и пред двете инстанции е правил предложение за приключване на спора със споразумение, поради което не дължи разноски. По тези съображения жалбоподателят моли обжалваното определение да бъде обезсилено, евентуално да бъде отменено и молбите да бъдат уважени.

Ответната по частната жалба страна Л. И. Н. я оспорва с доводи, че подадената въззивна жалба от П. Ц. П. е оставена без уважение, поради което тя има право на разноски. Делото се отличавало с правна и фактическа сложност, проведени били три открити заседания, адвокатът положил десетки часове труд в и извън съдебна зала. Самият П. П. оценил труда на представляващият го адвокат на 1 200 лв и не можело труда на адвокат на насрещната страна да се оцени в размер 100 лв. По молбата за допълване поддържа, че с определение № 15089/ 20.12.2023 г. по гр. д.№ 14082/ 2022 г. на Варненски районен съд първоинстанционният съд изменил постановеното от него по същото дело решение № 2918/ 11.08.2023 г., в частта за разноските, като не присъдел такива в полза на П. Ц. П.. Това определение било влязло в сила и според Л. Н. не е допустимо повече да се иска допълване/изменение нито на „протоколни определения“, нито на решението на първоинстанционния съд. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

Частната жалба е допустима, но разгледана по същество – неоснователна.

Пред първоинстанционния съд делото е образувано по искова молба, предявена от Л. Н. против П. П., предявен е иск за развод, съединен с претенции относно родителски права и режим на лични отношения с ненавършило пълнолетие дете, издръжка на дете и на бивш съпруг, семейно жилище, фамилно име след развода. В открито съдебно заседание от 28.06.2023 г. ищцата оттеглила претенциите си за ползване на семейното жилище, за издръжка на бивш съпруг, за заплащане на издръжка, дължима от бащата в полза на детето, считано от подаване на исковата молба за горницата над 600 лв. до 1000 лв. и за заплащане на издръжка от бащата в полза на детето за минало време за периода 24.09.2022 г. до 24.10.2022 г. за горницата над 600 лв. до 1000 лв. С протоколно определение от същата дата съдът прекратил производството в тази част, като обявил, че по искането за присъждане на разноски за оттеглените искови претенции в полза на ответника ще се произнесе с решението. След като приключил с разглеждането на делото, с решение № 2918/ 11.08.2023 г. по гр. д.№ 14082/ 2022 г. Варненски районен съд осъдил Л. И. Н. да плати на П. Ц. П. разноски за производството в размер на 5 030 лв на основание чл.78 ал.4 ГПК. Л. Н. поискала по реда на чл.248 ГПК решението да бъде изменено в тази част, като по това искане, с определение № 15089/ 20.12.2023 г., първоинстанционният съд заличил от решението си диспозитива за осъждане на Л. И. Н. да плати на П. Ц. П. разноски за производството в размер на 5 030 лв и вместо това оставил без уважение искането на П. Ц. П. за присъждане на разноски, на основание чл.78 ал.4 ГПК. Първоинстанционното решение е обжалвано само от П. П. в някои негови части, той е обжалвал с отделна частна жалба и определението от 20.12.2023 г. С определение № 1833/ 10.05.2024 г. на Варненски окръжен съд по гр. д.№ 744/ 2025 г. частната жалба на П. П. срещу определението на първоинстанционния съд по чл.248 ГПК от 20.12.2023 г. е върната като просрочена и този акт е влязъл в сила. А с решение № 2077 от 02.05.2025 г. по гр. д.№ 744/ 2025 г. въззивният съд потвърдил първоинстанционното решение от 11.08.2023 г. в обжалваните части – относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, предоставянето на упражняване на родителските права по отношение на детето М. П. П., определянето на местоживеенето на детето, определянето на лични отношения на бащата с детето, осъждането на бащата П. Ц. П. да заплати на детето М. П. П. издръжка в размер на 350 лева, считано от 24.09.2022 г. до 24.10.2022г. и от депозиране на исковата молба в съда на 25.10.2022 г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на задължението. С решението си въззивния съд осъдил П. Ц. П. да заплати на Л. И. Н. 1 700 лв. – разноски за адвокатски хонорар за защита по изцяло неоснователната въззивна жалба.

С молба вх.№ 2856/ 31.01.2025 г. П. Ц. П. поискал въззивното решение да бъде изменено в частта за разноските, като възнаграждението за адвокатска защита, присъдено в полза на Л. Н., да бъде намалено до размер 100 лв. С друга молба /вх.№ 2857/ 31.01.2025 г./ той поискал допълване на въззивното решение в частта за разноските, чрез допълване на влезли в сила протоколни определения от 27.06.2023 г. по гр. д.№ 14082/ 2022 г. на Варненски районен съд, като Л. И. Н. бъде осъдена да заплати на П. Ц. П. сумата от 5 030 лв.

По тези молби е издадено обжалваното в настоящето производство определение на въззивния съд. Молбите са оставени без уважение по съображения, че платеното адвокатско възнаграждение на пълномощника на въззиваемата страна не е прекомерен, предвид множеството по вид и по обем защитни действия. По делото били депозирани от процесуалния представител на въззивника поредица от искания, молби, жалби и други, подавани каскадно, били проведени няколко открити съдебни заседания, а хонорарът, платен от въззиваемата, не се различавал драстично от този, платен от въззивника, което също било индикатор за обема на осъществената защита от адвокатите на страните пред въззивния съд. Неприетото от въззиваемата предложение за споразумение не можело да бъде аргумент за намаляване на адвокатския хонорар. По втората молба съдът посочил, че определението № 15089/ 20.12.2023 г. по гр. д.№ 14082/ 2022 г. на първоинстанционния съд, с което окончателно е разрешен въпросът за дължимите пред първата инстанция разноски, е влязло в сила и че въпросът повече не може да бъде повдиган.

Определението е законосъобразно. Противно на доводите в частната жалба, съдът е изложил ясни и конкретни мотиви защо счита двете молби на жалбоподателя за неоснователни. Първата молба е отхвърлена, тъй като с оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на извършената от процесуалния представител на въззиваемата работа по защитата й адвокатски хонорар от 1 700 лв не може да се счита за прекомерен. Настоящата инстанция, съобразявайки извършените във въззивното производство действия от пълномощника на въззиваемата, участието в открити съдебни заседания и сложността на делото, предвид множеството фактически и правни въпроси, повдигани от въззивника, също не счита платеното възнаграждение в размер 1 700 лв за прекомерно. Що се касае до втората молба, допълване на влязъл в сила акт на съд в частта за разноските може да иска само от този съд – чл.248 ГПК. Съд от следваща инстанция не може да допълва акт на съд от предходна инстанция в частта за разноските, той е компетентен единствено да контролира акта на предходната инстанция по чл.248 ГПК, доколкото бъде надлежно сезиран от заинтересована страна. В случая въпросът за дължимите пред първата инстанция разноски е разрешен с определение № 15089/ 20.12.2023 г. по гр. д.№ 14082/ 2022 г. на Варненски районен съд, с което е прието, че П. П. няма право на разноски в първоинстанционното производство. Това определение е влязло в сила и въпросът дължат ли се на П. П. 5 030 лв разноски – платено адвокатско възнаграждение за защита по исковете, производството по които е прекратено, не може да бъде преразглеждан.

По изложените съображения Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение на Варненски окръжен съд № 2077 от 02.05.2025 г. по гр. д.№ 744/ 2024 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: