О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2279

[населено място], 15.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ : В. Н.

ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №457 по описа за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Сигма инвест” ЕООД против решение №659/12.11.2024г. по в. гр. д.№539/2024г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено решение № 647/02.05.2024г., постановено по т. д. №1465/2021г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „Български пощи“ ЕАД, [населено място], иск с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 59 934,34 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извършени строително-монтажни работи по изграждане на площадка за съхранение на компресиран природен газ, на декомпресираща станция, на замерен пункт, на мълниезащита и заземителен контур и на ограда на площадката в „Български разменно-сортировъчен център“ на „Български пощи“ ЕАД в [населено място], което възнаграждение се дължи на основание договор за изработка, сключен между „Български пощи” ЕАД и „Сигма инвест” ЕООД, включително на договор за изграждане на отоплителна инсталация за преминаване към гориво природен газ в БРСЦ, сключен между страните на 02.10.2019г., след проведена процедура по възлагане на обществена поръчка.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано. Касаторът оспорва извода на съда, че след като безспорно е доказано, че допълнителните СМР са извършени точно, качествено и в срок от изпълнителя, приети са недвусмислено от възложителя, въведени са в експлоатация и сертифицирани от трето независимо лице, не следва да бъде заплатено дължимото възнаграждение. Изтъква и липсата на задължения от страна на възложителя, че изработеното не съответства на договореното, като прави оплакване, че съдът не е взел предвид наличието на приемо – предавателни протоколи и актове за първоначален технически преглед от трето независимо лице. Счита за погрешно заключението, че извършването на допълнителните СМР и възлагането на допълнителен проект не е предвидено в готовия проект на възложителя.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и ал.2 пр.3 от ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следния процесуалноправен въпрос, обуславящ изхода на спора: 1. Възможно ли е отправено писмено предложение /оферта/ за сключване на договор за изработка от изпълнителя до възложителя, съвпадащо точно в качествено и количествено отношение с приетите от възложителя чрез приемо – предавателни протоколи строително – монтажни работи, да не бъде считано за валидно предложение /оферта/ за сключване на договор за изработка? 2. При така изложените по – горе обстоятелства, не се ли нарушава разпоредбата на чл.258 от ЗЗД: „С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение“, във връзка с чл.264 ал.1 от ЗЗД: „Поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа“, във връзка с чл.264 ал.2 от ЗЗД: „При приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновен начин на приемане или се появят по – късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел за недостатъците“ във връзка с чл.264 ал.2 от ЗЗД: „Ако не направи такива възражения, работата се счита приета“. Твърди, че изводите на съда по тези въпроси са в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №97/03.07.2013г. по т. д.№533/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №140/08.03.2021г. по т. д.№2601/2019г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №238/17.03.2021г. по гр. д.№655/2020г. на ВС, ГК, ІV г. о., решение №123/11.06.2019г. по гр. д.№2769/2018г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение №235/09.01.2018г. по т. д.№726/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №99/11.07.2017г. по т. д.№2483/2016г. на ВС, ТК, І т. о. и други.

Ответникът по касация „Български пощи“ ЕАД, [населено място], твърди че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното въззивно решение е валидно, допустимо и правилно по съществото си. Подробни съображения излага в писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е установил от събраните по делото доказателства, че след проведена процедура по обществена поръчка, на основание чл. 20, ал. 4. т.1 от ЗОП и решение по протокол №15 от заседание от 14.06.2019г. на Съвета на директорите на „Български пощи“ ЕАД, на 02.10.2019 г., между ответното дружество като възложител и ищеца „С. И. ЕООД като изпълнител е сключен договор №2190/02.10.2019г. за Изграждане на отоплителна инсталация за преминаване към гориво природен газ в БРСЦ. Общата стойност на договора е 38 970,77 лева без ДДС като не е спорно, че сумата е платена изцяло и в срок по начина уговорен в договора, след издаване на фактури от страна на изпълнителя. Констатирал е, че след подписването на договора, с писмо peг. № 95-С-64-5/30.10.2019г. изпълнителят ищец е информирал възложителя - ответник, че инвестиционният проект за изграждане на отоплителната инсталация е проектиран само за газопровод ниско налягане и газова инсталация в котелно помещение и може да се реализира само ако бъде включен към мрежа на газоразпределително дружество, като такава мрежа в района на БРСЦ не е изградена и преминаване към гориво природен газ в БРСЦ е възможно след изграждане на площадка за съхранение на компресиран природен газ, декомпресираща станция и др. съоръжения, с които газовата инсталация в котелното помещение ще бъде захранена. В тази връзка изпълнителят е приложил оферта за изработване на инвестиционен проект за част КПГ и за изработка, доставка и монтаж на необходимото оборудване. С писмо peг.№95-С-64-6/08.11.2019г. възложителят е възложил на изпълнителя проектирането по части технология, пожарна безопасност и ел. част (само за газовата инсталация на площадковия газопровод), в отговор на което с писмо peг. № 95-С-64- 7/19.11.2019г. управителят на „С. И. ЕООД е представил изготвения проект в трите му части, за което е издадена фактура, платена изцяло и в срок. Въз основа на приетите по делото заключения на съдебно – техническата експертиза, е приел е също за установено, извършването на процесните допълнителни СМР, както и че извършените строително-монтажни работи на строежа, по договора съгласно одобрения инвестиционен проект и непредвидени видове, са на стойност 49 958,45 лв. без начислен ДДС, по пазарни цени на отделните видове строително -монтажни работи и с отчитане на средногодишната инфлация и индекс на потребителските цени (ИПЦ).

Позовавайки се на приетото по делото заключение на съдебно –техническата експертиза, съдът е направил извод, че тези допълнителни строително-монтажни работи, които не са възложени с процесния договор и за които ищецът претендира възнаграждение, са такива, чието извършване е необходимо, за да може отоплителната инсталация на природен газ да бъде използвана съобразно обикновеното й и предвидено с договора предназначение, доколкото следва да се осигури декомпресиран природен газ. Изложил е съображения обаче, че тази необходимост не е настъпила в резултат на факт, който е осъществен в хода на изпълнение на сключения договор за обществена поръчка, тъй като тя е била налична и към момента на провеждане на процедурата по обществена поръчка, изготвяне на необходимите документи и подписване на договора за изработка, т. е. необходимостта от извършване на описаните в исковата молба допълнителни видове работи не се е появила в хода на изпълнение на договора за изработка от 02.10.2019г.Изложил е мотиви, че само когато в хода на изпълнението на договора се появи необходимост от извършване на допълнителни видове дейности с оглед качественото изпълнение на работата, може да се приеме, че тези дейности имат обслужващо предназначение по отношение на възложената работа, защото само в този случай тяхното изпълнение не е могло да бъде предвидено при сключване на договора и включено в обема и вида на уговорените за изпълнение строително-монтажни работи. Ако тази необходимост е съществувала към момента на сключване на договора за изработка, то допълнителните дейности е можело да бъдат възложени за извършване изрично с него при наличие на воля на страните за това и когато това не е направено, то очевидно не е постигнато съгласие между тях изпълнението на тези дейности да бъде предмет на сделката.

При тези данни съдът е достигнал до извода, че след като описаните в исковата молба строително-монтажни работи не могат да се квалифицират като обслужващи работите, предмет на сключения на 02.10.2019г. договор за изработка, то те нямат характер на такива, които да се считат възложени за извършване по силата на тази сделка и за които да не е необходимо да бъде постигано последващо и изрично съгласие от двете страни по нея за тяхното възлагане срещу заплащане на възнаграждение. Посочил е, че за да се приеме, че те са предмет на вече сключения договор от 02.10.2019г., трябва да се установи, че той е изменен, което става по общо съгласие на страните и при предпоставките за това предвидени в ЗОЗ предвид специалната процедура, при която е сключена тази сделка. При липса на доказателства за изменение на договора по установения от ЗОП ред, съдът е направил заключението, че макар ищецът да е извършил въпросните строително-монтажни работи и те да са били приети от ответното дружество и ползвани от него, ищецът може да получи възнаграждение за тях на друго основание - договор, ако се докаже сключването на такъв, или на извъндоговорно основание, подчинено на принципа за недопускане на неоснователното обогатяване, каквито основания не се твърдят в настоящия процес като правопораждащи факти на претендираното парично вземане.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение, предвид следното:

Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК материалноправни въпроси не отговарят на общия критерий за допускане на касационно обжалване. Те не отразяват същественото за спора обстоятелство, че договорът между страните, по силата на който касаторът твърди, че се е породило вземането му за възнаграждение, е сключен по реда на Закона за обществените поръчки. Поради това той не е подчинен само на общите правила на ЗЗД, включително и на разпоредбите на чл.264 от ЗЗД, чл.63 от ЗЗД и чл.265 от ЗЗД, във връзка с приложението на които са поставените от касатора въпроси. Сключването и изпълнението на договора е подчинено на специалните разпоредби на Закона за обществените поръчки, а поставените въпроси не са съобразени с това, поради което техният отговор не би бил релевантен за изхода на спора. По същите причини неотносима се явява и цитираната от касатора практика на ВКС, доколкото в представените с изложението решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК, се разглеждат хипотези на договори, сключени по реда на ЗЗД. Само в решение №123/11.06.2019г. по гр. д.№2769/2018г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. е разгледан обратен иск, предявен от възложител срещу изпълнители по договор за обществена поръчка, но в конкретното дело не е бил налице спор относно валидното сключване на договора, а само относно наличието на недостатъци на приетата работа. Относно договорите, сключвани по реда на ЗОП е налице постоянна практика на ВКС, формирана с решение №82 от 19.02.2011г. по т. д.№658/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №131/21.03.2014г. по т. д. №1121/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №43/02.08.2017г. по т. д. №61341/2016г. на ВКС, ГК, I г. о. и други, съгласно които когато договорът е сключен по реда на ЗОП, изменението му не може да нарушава параметрите на обществената поръчка - условията при които е открита, проведена и обявена за приключила с одобряването на кандидата за изпълнението й. Изменението в съществени параметри на поръчката в хода на процедурата по ЗОП е недопустимо, а промяната им след сключването на договора, може да бъде разглеждано като заобикаляне на този закон. В хода на изпълнението на договора може да се установи необходимостта от извършване на допълнителни видове работи с оглед качество, срокове и пр., но в този случай не би се касаело за изменение на постигнатото съгласие, а за дейности с обслужващо предназначение. Решенията на ВКС са постановени при действието на Закона за обществените поръчки /обн. ДВ бр.28/06.04.2004г., отм. ДВ бр.13/16.02.2016г./, а процесният договор е сключен по реда на действащия Закон за обществените поръчки от 2016г. Приетата в тях принципна недопустимост на изменението в съществените параметри на поръчката в хода на процедурата по ЗОП и след сключването на договора е приложима и при действащия закон, в чл.116 от който е дадена детайлизирана уредба на изключенията, при които измененията са допустими. Разрешенията в посочената практика, както и изчерпателно предвидените чл.116 от ЗОП изключения са съобразени от Софийски апелативен съд, който е приел, че възложените не по установения в ЗОП ред допълнителни строително - монтажни работи, макар и изпълнени и приети от възложителя, съставляват недопустима промяна в предмета и условията, при които е проведена обществената поръчка и съответно подлежат на заплащане на извъндоговорно основание.

По изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд.

При този изход на спора на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените в касационното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №659/12.11.2024г. по в. гр. д.№539/2024г. на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА „Сигма инвест” ЕООД[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] , [улица], да заплати на „Български пощи“ ЕАД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 300 лева /триста лева /.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.