О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 340

гр.София, 27.01.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Р. Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 3277/ 2025 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Юро строй“ ООД и Н. Л. Т., с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 333/ 25.03.2025 г. по гр. д.№ 2057/ 2024 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр. д. № 7588/ 2023 г. и по този начин “Юро строй“ ООД и Н. Л. Т. са осъдени солидарно да заплатят на Н. А. Б., Ж. М. М., Т. А. Д. – Я. и К. Е. Я. на основание чл.92 ал.1 ЗЗД сумата от по 22 800 евро на всеки един от четиримата, представляваща уговорена неустойка по т. 28.2 от предварителен договор от 22.01.2020 г. за периода 01.04.2022 г. – 30.06.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.06.2023 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото.

В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят поставя правни въпроси, които следва да бъдат уточнени и синтезирани при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, в следния смисъл: 1. кой има право на неустойка за забава, уговорена в предварителен договор за учредяване на право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за изграждане на сграда и обекти в нея, в хипотеза, в която страната – учредител на право на строеж има право да получи в собственост отделен обект в сградата, получила го е, но го е отчуждила преди...